1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
гр.София, 03.04.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N378 описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.10.2018г. по гр.д.№405/2018г. на ОС Добрич , с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 -3 КТ.
Жалбоподателят –ОУ ”Христо Смирненски”-Д., чрез процесуалния си представител, в писмено становище, поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противорчие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът Д. Д. В., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е уважил предявените от Д. димитрова искове срещу ОУ ”Хр.Смирненски”- Д., с правно основание чл.344, ал.1, т.1 -3 КТ.
Установено е по делото, че ищцата-ответник по настоящата жалба- Д. Д., на 29.01.2016 г. е сключила трудов договор с жалбоподателят-ответник по иска, за длъжност „помощник-директор учебна дейност “ за срок от една година до 31.01.2017 г. След извършени законодателни промени наименованието на длъжността е била променена на „заместник директор учебна дейност, за което е съставено допълнително споразумение от 01.09.2016г. към трудовия договор. Констатирано е, че на 31.01.2017г. е било предложено на ищцата от директора на училището да бъде продължен трудовия и договор със срок до края на учебната 2016/2017г. – до 14.09.2017г., на 14.09.2017г. на основание чл.325, ал.1, т.З КТ трудовия договор е бил прекратен и на 15.09.2017г. ищцата е сключила трудов договор №5 с Професионална гимназия по аграрно стопанство-Д. за за длъжността „старши учител по история“ за определено време – до 12.09.2018г. включително.
Установено е, че на 20.09.2017г. чрез ЧСИ Л. Т., с per. №737 и район на действие Окръжен съд Добрич по месторабота в сградата на Професионална гимназия по аграрно стопанство-Д. за ответницата е била връчена заповед №РД-04-2/20.09.2017г. изх.№1038/20.09.2017г. на директора на ОУ „Хр.Смирненски”, с която на основание чл.344, ал.2 КТ директора отменя заповед №7/14.09.2017г., с която е прекратено трудовото и правоотношение от същата дата и след връщането и на работа с две допълнителни споразумения от 21.09. 2017 г. и 26.09.2017 г. трудовият и договор е бил променен за неопределен срок, пълно работно време и с по – високо трудово възнаграждение .
Констатироно е, че на 02.10.2017г. директорът е връчил на ответницата предизвестие изх.№1153/02.10.2017г. и заповед №РД-04-13/02.10.2017г., с която трудовото и правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата на основание чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 и намаляване обема на работа – чл.328, ал. 1, т.3 КТ.
Съдът е приел, че към момента на връчване на заповедта за уволнение работодателят не е поискал и съответно не е получил предварително разрешение на синдикалната организация на С. при К. [населено място], но без присъединяване към К., действал към датата на уволнението, ищцата не може да се ползва от която и да е от клаузите по член 10, т.3 БКТД и по член 10, т.1 К. ( в училището ) за синдикална закрила при уволнение на двете основания, поради което същата не е субект на синдикална закрила като присъединил се към БКТД служител и че липсата на предварително съгласие от синдикалната организация обуславя незаконност на уволнението й.
Съдът е посочил, че съдебната практика приема, че основанията – съкращаване на щата и намаляване обема на работата са съвместими и доказването от работодателя на едното от тях е достатъчно, за да се приеме , че уволнението е законно. Прието е, че за да е законно уволнението по член 328, ал.1, т.2, пр.2 КТ , е необходимо съкращаването на щата да го предхожда., а в случая това не е така – щатното разписание с премахната една бройка за длъжността „ зам. директор” е утвърдено по реда и от органа по член 13, ал.3, т.1 от Наредба № 8 на дата 11.10.2017 г., а уволнението е извършено на 2.10.2017 г. Прието е, че неосъществявяването на съкращаването на щата обуславя незаконност на уволнението на това основание.
Съдът е изложил съображения за това, че за да е законно уволнението по член 328, ал.1, т.3 КТ , съгласно трайната съдебна практика ( решение № 125/18.04.2013 г. по гр.д.№ 832/ 2012 г. , решение № 29/8.02.2011 г. по гр.д.№ 265/2010 г. , двете на ІV г.о. на ВКС ) е необходимо да има намаляване обема на работата , което засяга не дейността на училището изобщо , а дейността, която по трудова функция се изпълнява от уволнения служител. Въззивния съд е приел, че носещият доказателствената тежест работодател не е установил, че недостигът на ученици води до намаляване на обема на организационната и административна дейност и оправдава освобождаването на натоварения с нея служител – зам.директорът по учебната част, поради което е счел, че и на основание чл.328, ал.1т.3 КТ увилнението е незаконно и го е отменил. Като резултат уважаването на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, са уважени и исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да извърши преценка на всички относими към спора доказателства, длъжен ли е съда при установяване на съотносимост на намаляване обема на работа на предприятието към трудовата дейност, извършвана от служителя, да приеме, че спрямо същия и неговите трудови функции е налице намаляване обема на работа, каква част от трудовите задължения на работника или служителя следва да са засетнати от намаляване обема на работа, отпадането само на преподавателска дейност на лицата заемащи зам.директорска длъжност препятсва ли възможността трудовите договори на същите да бъдат прекратени на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, трябва ли изводите на съда да съответствуват на доказателствата по делото. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС за задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, да изложи собствени мотиви, да вземе предвид правнорелевантните факти и по приложението на чл.328, ал.1, т.3 КТ.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените от него основания. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС. Изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон – чл.236, ал.2 ГПК, аналогичен на чл.189, ал.2 ГПК /отм./, и неговото спазване е съблюдавано последователно в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд. С приетите при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ постановления на Пленума на ВС – ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985г., са дадени подробни разяснения относно съдържанието на мотивите към решенията на всяка от инстанциите по същество като е посочено, че мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Задължителни указания във връзка с правомощията на въззивната инстанция и съдържанието на мотивите към нейното решение са дадени и с приетото по-късно Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.19, с което по категоричен начин е изяснено, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. В същия смисъл е и произнасянето в постановените по реда на чл.290 ГПК с характер на задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК решения на ВКС, ІV г. о. – решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. и решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г., които се възприемат напълно от настоящия състав и дават отговор на процесуалноправните въпроси, по повод на който се иска да бъде допуснато касационното обжалване.
В решение от 10.04.2012г. гр.дело № 883 / 2011 г., ІV г.о. на ВКС се приема, че основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ означава реално намаляване на на обема на работата и когато такова е налице работодателят преценява с каква част – в цялото предприятие или само в отделни негови звена и кои от тях да намали персонала. Прието е, че въпрос на законност и на съдебен контрол е доколко е налице намаляване обема на работата, дали е взето решение по надлежния ред от компетентен орган и дали извършените уволнения са обусловени от настъпилото намаление в обема на работа. В досегашната си практика и в решение от 17.11.2010г. по гр.д.№90/2010г., ІІІ г.о. на ВКС , Върховен касационен съд е подчертавал , че намаляването на обема на работа следва да се установи като обективен факт към момента на предприетото уволнение , за него могат да свидетелстват както писмени , така и гласни доказателства и заключения на вещи лица , които доказателствени средства следва да ангажира работодателя , тъй като тежестта за доказване е негова . Посочва се, че фактическият състав на чл.328, ал.1, т.3 КТ изисква при изследване на елементите му проследяването на процеса на намаляване на обема на работа да де отнася не към дейността на предприятието изобщо , а към съответната дейност , реализирана чрез дадена трудова функция .
Въззивният съд е разрешил спора при спазване на трайно установената практика на ВКС по поставените за разглеждане въпроси, като същата не е неправилна и не се налага да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за да бъде изменена.
На основание чл.78, ал.3 жалбоподателя следва да заплати на ответника направените пред ВКС разноски в размер на 500 лева-заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.10.2018г. по гр.д.№405/2018г. на ОС Добрич.
ОСЪЖДА ОУ ”Христо Смирненски”-Добричда заплати на Д. Д. В. 500 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: