Р Е Ш Е Н И Е № 311
София, 09.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 168/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв. Е. Д. срещу решение №206/07.11.2011 год. , постановено по гр.д. № 390/2011 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е потвърдено решение № 488/25.07.2011 год. по гр.д.№ 469/2011 год. на Ямболския районен съд , с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на В. Х. И. , извършено със заповед №22/24.01.2011 год. на Управителя на [фирма], В. И. е възстановен на заемната преди уволнението длъжност в”Шофьор” в [фирма] и дружеството е осъдено да заплати разноски и държавна такса.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответникът по касация В. Х. И. оспорва основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото както и в представените писмени бележки на процесуалния му представител адв. Дрянова.
С определение № 814 от 07.06.2012 год. по делото на осн. чл. 280,ал.1 ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса:
Приложима ли е разпоредбата на чл. 193,ал.2 КТ, когато в заповедта по чл. 195,ал.1 КТ са посочени две нарушения на трудовата дисциплина, а работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193,ал.1 КТ само по отношение на едното нарушение, което е описано фактически в писмената покана за даване на обяснение.
Прието е, че в обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие с неговото разрешаване в представеното по делото решение № 379/24.06.2010 год. по гр.д. № 410/2009 год. на ВКС, ІV Г.О. на ВКС, което е постановено при условията на чл. 290 ГПК и има задължителен характер.
По поставения правен въпрос : Според цитираното решение обстоятелството , че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения , посочени в заповедта за уволнение не дава основание за приложение на чл. 193,ал.2 КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения.Доколкото решението има задължителен характер, настоящият състав на ВКС приема този отговор на поставения правен въпрос.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 193,ал.1 КТ съобразно която работодателят е длъжен да изслуша работникът или служителя или да приеме писмените му обяснения. Доколкото в заповедта за уволнение са отразени два броя нарушения на трудовата дисциплина ,а именно злоупотреба с доверието на работодателя / чл. 190,ал.1,т.4 КТ/ и увреждане имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини , енергия и др. / чл. 187,т.9 КТ/ работодателят е следвало да иска обяснения във връзка с двете нарушения. С представената по делото писмена покана за обяснения обаче, работодателят е поискал обяснения само във връзка с първото вменявано на ищеца дисциплинарно нарушение.С оглед на това съдът е приел, че работодателят не е спазил императивното изискване на чл. 193,ал.1 КТ да поиска обяснения във връзка с дисциплинарните нарушения, заради които в последствие е наложил дисциплинарно наказание ”уволнение”, поради което е приел, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна само на това основание. Посочено е обаче, че процесната заповед не е и мотивирана, което съставлява нарушение на чл. 195 КТ и което също така съставлява формално основание за нейната незаконосъобразност. Независимо от това спора е разгледан и по същество като е прието, че фактическите състави на посочените дисциплинарни нарушения не са осъществени.По – конкретно по отношение нарушението „злоупотреба с доверието на предприятието” е прието че фактическия му състав не е изпълнен, доколкото не е установен умисъл при неговото осъществяване .
Така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В случая видно от отпратената до ищеца покана за обяснения , работодателят е изпълнил своето задължение по чл. 193,ал.1 КТ по отношение на дисциплинарното нарушение, което попада в хипотезата на чл. 190,ал.1,т.4 КТ – злоупотреба с доверието на предприятието. С оглед на това и предвид задължителното тълкуване на закона във връзка с приложението на чл. 193,ал.2 КТ, дадено с цитираното решение по гр.д. № 410/2009 год. на ВКС, ІV Г.О. на ВКС, следва да се приеме, че заповедта за дисциплинарно уволнение във връзка с това дисциплинарно нарушение, не е незаконосъобразна на осн. чл. 193,ал.2 КТ.
Неправилен поради неговата необоснованост е извода на въззивния съд относно липса на мотиви в издадената заповед за дисциплинарно уволнение. Въпреки известна терминологична неточност в описанието на извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина , изразяващо се в скрито изнасяне на процесния СD плейър от търговската част на магазина в неговия склад, досежно това нарушение заповедта е мотивирана в достатъчна степен за да стане ясно кое е фактическото действие на работника , което работодателят квалифицира като дисциплинарно нарушение по чл. 190,ал.1,т.4 КТ . В заповедта е посочен също така, нарушителят, датата на нарушението, наказанието и законовият текст въз основа на който се налага. С оглед на това заповедта относно това дисциплинарно нарушение съответства на изискванията както на чл. 193,ал.1 КТ, така и на тези по чл. 195 КТ .
Неправилно въззивният съд е приел , че фактическия състав на нарушението „злоупотреба с доверието на предприятието” не е изпълнен , доколкото не е установен умисъл при неговото извършване.
Умисълът като форма на вината съставлява субективен елемент на фактическия състав на дисциплинарното нарушение . Като такъв същият съществува в съзнанието на извършителя и изводи за него се правят въз основа на осъществените от нарушителя действия и при съобразяване на всички обстоятелства, които имат отношение към тези изводи. В случая извършените от работника действия , изразяващи се в изнасяне на СD плейъра от търговската площ на магазина по скрит начин, както и обстоятелството, че магазинът разполага със консултанти, които могат да дадат информация за качествата на устройството и няма пречка същото да бъде разгледано на мястото на което е изложено, сочат на умишлени действия на работника , насочени към евентуално бъдещо присвояване на вещта . С оглед на това фактическия състав на чл. 190,ал.1,т.4 КТ е изпълнен както от обективна, така и от субективна страна. Нарушението е достатъчно тежко за да обоснове наложеното дисциплинарно наказание. С оглед на това заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение за злоупотреба с доверието на предприятието е законосъобразна.
Доколкото въззивната инстанция е стигнала до обратните правни изводи и е отменил извършеното дисциплинарно уволнение, решението е неправилно и подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което предявените искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 КТ следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора В. Х. И. от [населено място] следва да заплати на [фирма], [населено място] направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 465 лв.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №206/07.11.2011 год. , постановено по гр.д. № 390/2011 год. на Окръжен съд [населено място] и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Х. И. от гр. Я. против срещу [фирма] [населено място] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2КТ за отмяна на извършеното със заповед №22/24.01.2011 год. на Управителя на дружеството дисциплинарно уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор”.
ОСЪЖДА В. Х. И. от [населено място] да заплати на [фирма] направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 465 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: