4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 312
СОФИЯ, 10.04.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4055/2013 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 468 от 15.03.2013 г. по гр.д. № 3566/2012 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 3429 от 29.09.2012 г. по гр.д. № 7622/2011 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. А. Н. против [фирма] иск с правно основание чл. 109 ЗС за преустановяване на противоправно създадено състояние, пречещо на ищеца да упражнява правото на собственост върху имот № 016087, чрез премахване на електропровод на ответника, ситуиран в съседен имот № 000038 – полски път, в землището на [населено място], общ. Р., обл. П..
В тази част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по подадената касационна жалба от С. А. Н. по въпроса дали за възникване на сервитутно право по чл. 60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ/ отм./ е от значение енергийният обект да е бил изграден при спазване на всички законови норми към момента на изграждането му.
Според касатора въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон като е приел, че въздушната линия ниско напрежение, която преминава през имота на ищеца, е “заварен енергиен обект”, за който е приложима разпоредбата на чл. 60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ/ ДВ бр. 64/99 г./, без да вземе предвид, че се касае за незаконно строителство, доколкото ответникът не е представил необходимите строителни книжа за изграждането му.
Ответникът по касация [фирма] в писмен отговор изразява становище, че липсата на строителни книжа не прави строежа незаконен, ако същият е бил допустим по действащите към момента на изграждането му строителни правила и норми. Касае се за търпим строеж, който не подлежи на премахване и забрана за ползване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на въззивното решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи и становищата на страните, приема следното:
По делото е установено от фактическа страна, че ищецът С. А. Н. е собственик на поземлен имот № 016087 в землището на [населено място], общ.”Р.”, м. ”Над ресторанта”, с площ на имота 531 кв.м и начин на трайно ползване – овощна градина. Същият е придобил правото на собственост на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, за което е съставен констативен нотариален акт № 96, т.25, дело № 16136/96 г. на нотариус при Пловдивския районен съд. Ответникът по делото – [фирма] е собственик на въздушна линия ниско напрежение над [населено място], чието трасе преминава през имота на ищеца чрез един електрически стълб, поставен в съседен имот № 000038- полски път. Не е било спорно по делото, че въздушният електропровод е въведен в експлоатация през 1992 г. и е записан като дълготраен материален актив в баланса на дружеството. Пред въззивната инстанция ищецът е направил доказателствено искане да бъде задължен ответникът да представи одобрени строителни книжа за изграждането на електрическия стълб до границата със собствения му имот. Искането е преценено от въззивния съд като основателно и ответникът е бил надлежно уведомен за това задължение. До приключване на устните състезания пред въззивната инстанция такива доказателства не са представени.
За да намери предявеният негаторен иск за неоснователен, въззивният съд е приел, че електропроводът е бил изграден преди влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност/ ДВ бр. 64/ 1999 г./, което го определя като енергиен обект по чл. 60, ал.2, т.1 от същия закон, за който в полза на ответника е възникнало сервитутно право, от което произтича правомощието му да влиза в обременения имот и да извършва в него дейности, в съответствие с вида и характера на учредения му сервитут. Оттук е направил извод, че извършените от ответника [фирма] действия не са противоправни, поради което предявеният негаторен иск за преместване на стълба и изместване трасето на електропровода, е неоснователен.
По правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, настоящият състав приема следното:
Според разпоредбата на чл. 60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ/ 1999 г./ сервитутното право в полза на енергийните предприятия за съществуващи енергийни обекти възниква по силата на закона. Това са енергийни обекти, изградени основно при действието на Закона за електростопанството от 1975 г. Относно изграждането, разширяването и поддръжката на електрическите централи и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическата енергия, освен към специалните технически правила и норми, този закон изрично препраща / чл.8, ал.3/ към изискванията на З.. Според разпоредбата на чл. 53, ал.1 З., електрически инсталации и уредби се изграждат и инсталират в зони и части на населените места и в други извънселищни територии съгласно с предвижданията на съответните териториалноустройствени планове при спазване на условията и изискванията по този закон, разпоредбите по неговото приложение и другите действуващи разпоредби. Съгласно чл. 175 ППЗТСУ, строителството на нови електроснабдителни мрежи се извършва по реда и при условията на чл. 187, в ал.2 на който изрично е посочено, че строителството се извършва под контрола на техническите служби и при наличие на пълна строителна документация. Разпоредбата на чл. 181, ал.1 ППЗТСУ изисква за изграждане на надземни и подземни улични проводи и съоръжения да има определена строителна линия въз основа на работен проект и издадено разрешение за строеж. Тези актове в своята съвкупност индивидуализират строежа, като посочват неговото точно местоположение / трасето/, застроена площ, височина и пр., които от своя страна имат съществено значение за определяне на разположението и размера на сервитутната зона. Когато предвижда създаването на сервитутна зона около заварените енергийни обекти и учредява сервитутно право на енергийните предприятия, необходимо за осъществяваната от тях дейност – производство и доставка на електрическа енергия, законът предполага, че тези обекти са били изградени и въведени в експлоатация по предвидения за това ред и отговарят на съответните строителни правила и норми и техническите правила за безопасност. Ето защо следва да се приеме, че сервитутното право в хипотезата на чл. 60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ/ отм./ възниква само ако са били спазени законовите изисквания за изграждане на съответния енергиен обект.
С оглед този отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно. Основателни са направените в касационната жалба оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Основният спорен въпрос във връзка с предявения негаторен иск за премахване на електрическия стълб, разположен в съседство с имота на ищеца, е бил за това дали въздушният електропровод за ниско напрежение е изграден в съответствие с изискванията на З. и правилника за приложението му, респ. дали местоположението на този стълб съответства на определено по надлежния ред трасе на електропровода. За изясняването на тези обстоятелства са необходими специални знания, което обуславя необходимост от назначаване на съдебно – техническа експертиза. Такава не е била поискана от страните, но съгласно чл. 195 ГПК, може да бъде назначена и служебно от съда. Тъй като в случая въззивният съд е приел, че за възникване на сервитутно право по чл. 60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ/ отм./ е без значение дали енергийният обект е законно изграден, не е съобразил това обстоятелство и не е упражнил правомощията си по чл. 195 ГПК. Като е постановил решение без да изясни релевантни за спора факти, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което на основание чл. 281, т.3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено. Тъй като се налага извършване на нови процесуални действия по изясняване на спора /назначаване на съдебно – техническа експертиза/, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 468 от 15.03.2013 г. по гр.д. № 3566/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в обжалваната част по иска по чл. 109 ЗС.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: