Р Е Ш Е Н И Е
№ 312
гр. София, 18 юни 2012 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 946 по описа за 2012 г
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. С. Б. срещу решение на Софийски апелативен съд № 86 от 28.03.12 г, по ВНОХД № 1293/11, с което е потвърдена присъда на Благоевградски окръжен съд № 210 от 19.09.11, по НОХД № 262/11, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 11.10.2009 г в [населено място], при управление на моторно превозно средство, е нарушил чл. 21, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. М. Иванов, като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопрестъплението, с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1 и последно, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58 а вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на една година и осем месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, както и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от три години.
С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Изтъква се, че са нарушени чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК, че наложеното наказание е явно несправедливо / не са взети предвид данните за личността на подсъдимия и обстоятелството, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат /, че неправилно е отказано приложението на чл. 66 НК. С жалбата се иска да бъде изменено обжалваното решение, като бъде приложен чл. 66 НК.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата.
Подсъдимият не участва лично в настоящето производство.
Повереникът на частните обвинители пледира за оставяне в сила на въззивния акт.
Частните обвинители не участват лично в производството.
Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 НПК. В този случай, въззивният съд има задължение да провери дали са спазени процесуалните изисквания за провеждане на посочената диференцирана процедура и ако приеме, че това е така, дължи произнасяне в рамките на фактическите положения, изложени в обвинителния акт. При тази хипотеза, не се събират доказателства, включително такива, оневиняващи подсъдимия, респективно, не се извършва такъв доказателствен анализ, какъвто е необходим в производството по общия ред. Ето защо, към въззивния съд не може да бъде отправен упрек, че е нарушил чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 и 5 НПК, а оплакването в тази насока се явява неоснователно.
Липсва и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
Правилно е прието, че наказанието следва да бъде определено съгласно редакцията на чл. 58 а НК, действала към момента на деянието / ДВ, бр. 27/09 /, приложима, съгласно чл. 2, ал. 2 НК. Като смекчаващи обстоятелства са отчетени младата възраст на подсъдимия, положителните му характеристични данни, семейното му и социално положение, съпричиняването на престъпния резултат, от страна на пострадалия. Взети са предвид и отегчаващите обстоятелства: високата степен на обществена опасност на деянието с оглед наличието на две квалифициращи обстоятелства / пияно състояние и бягство от местопрестъплението /, осъждането по чл. 343 б, ал. 1 НК, както и това, че деецът е санкциониран многократно по административен ред за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол. При съвкупната преценка на обстоятелствата, релевантни за наказателната отговорност, следва, че наложеното на подсъдимия наказание една година и осем месеца „лишаване от свобода” отговаря на критерия за справедливост, залегнал в чл. 348, ал. 5 НПК. Верен е изводът, че не са налице условията на чл. 66 НК. Жалбоподателят е системен нарушител на правилата за движение, спрямо когото предприетите до момента мерки за въздействие не са оказали необходимия ефект. При това положение, за изпълнение на целите по чл. 36 НК и преди всичко, за поправянето и превъзпитаването на осъдения, се налага той ефективно да изтърпи наложеното наказание. Ето защо, искането за смекчаване на наказателноправното му положение чрез приложението на чл. 66 НК не може да бъде удовлетворено.
По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 86 от 28.03.2012 г, по ВНОХД № 1293/11.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: