3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
София, 25.05.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2508/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 186 от 29.01.2015 г. по в. гр. д. № 2933/2014 г. Пловдивският окръжен съд отменил решение № 295 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г. на Карловския районен съд и вместо това отхвърлил предявения от [фирма] [населено място] иск за признаване за установено, че Общината [населено място] не е собственик на поземлен имот с идентификатор 36498.503.2809 в [населено място], с площ от 972 кв. м.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищеца, който поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация Общината [населено място] счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивният съд е приел, че имотът е придобит от държавата през 1984 г. чрез отчуждаване по реда на З. /отм./, а с оглед отреждането по плана и предназначението му за застрояване с общежитие на Вагонно-ремонтния завод [населено място] и съгласно чл. 7 ЗС /първоначална редакция/ и чл. 2, ал. 1 НДИ /отм./, е предоставен за стопанисване и управление на СО „Б.”, което е и заплатило стойността на отчуждените имоти. При влизане в сила на ЗМСМА пред 1991 г. имотът е бил заведен в баланса и включен в уставния фонд на фирмата с държавно имущество „Б.”, образувана през 1989 г. на основание Указ № 56 за стопанска дейност /отм./ като правоприемник на стопанското обединение. При това положение и съгласно пар. 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА имотът според съда не е могъл да премине в собственост на общината на основание пар. 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА /първоначална редакция/. Правоприемник на ДФ „Български държавни железници“ е образуваната при действието на Закона за българските държавни железници от 1995 г. /отм./ Национална компания „Български държавни железници“, която е със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и поема активите и пасивите на държавната фирма по баланса към 1 юли 1995 г. Впоследствие държавното предприятие е прекратено, считано от 1 януари 2002 г. съгласно пар. 3, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт /ЗЖТ/ и има за правоприемници Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и едноличното търговско дружество [фирма]. Последното е с настоящо наименование [фирма] и е образувано с Разпореждане № 43/28.12.2001 г. на Министерския съвет на основание пар. 5 от ПЗР на ЗЖТ. Спорният имот е включен в неговия капитал.
При тези данни въззивният съд приел, че предоставеният за стопанисване и управление държавен имот е могъл да бъде придобит на основание чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ едва при преобразуването на държавното предприятие НК ”Б.” в еднолично акционерно дружество „Б.” по силата на акта за преобразуване от 2001 г. До преобразуването, обаче, е бил частна държавна собственост, а преди да се извърши преобразуването е влязла в сила разпоредбата на пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС /Обн., ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г./, по силата на която преминават в собственост на общините незастроените имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на закона подробни градоустройствени планове. В случая към посочената дата спорният имот е бил частна държавна собственост, незастроен и отреден за индивидуално застрояване – жилищно строителство и магазини, съобразно извършено по-рано през 1992 г. изменение на регулацията. С оглед това предназначение на сградите и като намерил за ирелевантен характера собствеността върху предвидените за застрояване обекти, въззивният съд счел, че не се касае за обществено и благоустройствено мероприятие с национално значение, а за такова с местно значение с предназначение да задоволява жилищни и потребителски нужди на населението на общината. Оттук съдът заключил, че имотът е общинска собственост и предявеният срещу Общината [населено място] отрицателен установителен иск за право на собственост е неоснователен.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, обобщени от настоящия състав на ВКС, І-во г. о., съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до приложението на пар. 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА и пар. 42 от ПЗР към ЗИДЗОбС /ДВ, бр. 96 от 1999 г./ и по-конкретно до възможността на основание пар. 42 от ПЗР към ЗИДЗОбС /ДВ, бр. 96 от 1999 г./ в собственост на общината да премине недвижим имот, който се води по баланса на предприятие с държавно имущество, в случай, че преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество следва влизането в сила на пар. 42 от ПЗР към ЗИДЗОбС /ДВ, бр. 96 от 1999 г./. Въпросът е определящ изхода на спора, а предвид спецификата на разглеждания случай касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 186 от 29.01.2015 г. по в. гр. д. № 2933/2014 г. на Пловдивския окръжен съд.
Указва на касатора [фирма] да внесе в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 189.93 /сто осемдесет и девет лв. и 93 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: