РЕШЕНИЕ
№ 312
София, 26.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 107/2015 год.
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по две касационни жалби на 1/ [фирма]-в несъстоятелност, чрез процесуалния му представител адв.Р. Д. и на 2/синдика Р. С. Т., срещу решение № 410 от 20.10.2014 г, постановено по гр.дело № 587/14 г на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение [фирма] /в несъстоятелност/ и Р. С. Т. са осъдени солидарно да заплатят на К. М. М. от [населено място] сумата 4 551, 20 лв, представляваща обезщетение по чл.213 ал.2 от КТ за незаконно недопускане до работа в периода 1.4.13 г-22.7.13 г и 28.8.13 г-27.3.14 г, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 246, 34 лв за времето от 1.4.13 г-22.7.13 г и 28.9.13 г-27.3.14 г.
В касационните жалби се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.Касаторите подържат, че между [фирма] /н/ и ищеца не е налице трудово правоотношение, поради което не може да бъде ангажирана отговорността им по реда на чл.213 ал.2 от ГПК за незаконно недопускане до работа.Дори трудово правоотношение да съществува не са налице елементите от фактическия състав на тази разпоредба, тъй като недопускането на М. до работа се дължи на обективни причини-невъзможност да престира труд, поради обстоятелството, че предприятието е обявено в несъстоятелност и не функционира.
Ответникът по касационните жалби К. М. М. оспорва същите по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ.подържа, че касационните жалби са неоснователни, поради което въззивното решение следва да бъда потвърдено.
Жалбите са подадени в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
С определение № 608 от 7.5.2015 г, постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по материалноправните въпроси : приложима ли е разпоредбата на чл.123 ал.1 т.6 от КТ и възстановява ли се автоматично трудовото правоотношение с работодателя-прехвърлител на търговското предприятието, в случая когато е преустановено действието на оздравителния план, поради неизпълнение задълженията на приобретателя и договора за продажба на предприятието е прекратен.Представлява ли прекратяването на дейността на предприятието в следствие на обявеното производство по несъстоятелност обективна невъзможност за допускане на работниците и служителите за изпълнение на трудовите им функции.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационните жалби са процесуално допустими.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното :
Предявените искове са с правно основание чл.213 ал.2 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът подържа, че в периода 6.6.12 г-22.7.13 г и от 28.9.13 г до 27.3.14 г работодателят [фирма] в несъстоятелност незаконно не го е допуснал до работа, поради което претендира обезщетение в размер на 10 108 лв и лихва за забава в размер на 1102 лв.
Ответникът е оспорил исковете с твърдения, че не е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по исковете, тъй като няма качеството на работодател по отношение на ищеца.Трудовото правоотношение с М. е сключено с [фирма], а не с [фирма] в несъстоятелност.Отделно от това подържа, че дори да се приеме, че има качеството на работодател, то недопускането на ищеца до работа се дължи на обективни причини, тъй като дейността на дружеството е прекратена и ищеца не би могъл да изпълнява длъжността си
С решение № 504 от 10.7.2014 г, постановено по гр.дело № 1486/14 г, Врачански районен съд, 3 състав е отхвърлил исковете като неоснователни.
Установено е по делото, че на 28.7.1999 г е сключен трудов договор между К. М. М. и [фирма], по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „организатор маркетинг и библиотекар в отдел „Маркетинг”.
С решение от 7.12.2004 г по т.д. № 290/2004 г Врачански окръжен съд е обявил неплатежоспособността на [фирма] [населено място] и е открито производство по несъстоятелност на дружеството.
С решение от 10.1.2007 г на основание чл.704 ал.1 от ТЗ съдът е утвърдил план за оздравяване на [фирма], който е бил приет на събранието на кредиторите, проведено на 30.9.2005 г и е прекратил производството по несъстоятелността на [фирма].Решението е влязло в сила на 19.2.2007 г.В оздравителния план е предвидена продажбата на търговското предприятие от длъжника на изпълнителя на оздравителния план [фирма] за сумата 85 742 908, 26 лв.
С решение от 4.5.2007 г по ф.д. № 283/2005 г на Врачански окръжен съд е обявен за сключен договора за прехвърляне на търговското предприятие на [фирма] на [фирма] [населено място], съгласно което [фирма] е универсален правоприемник на [фирма] и изпълнител на оздравителния план.
С допълнително споразумение, сключено на 4.5.2007 г по реда на чл.123 трудовото правоотношение на ищеца е преминало към новия работодател [фирма].
С решение от 6.6.2012 г постановено по т.д.№ 1484/12 г, Софийски апелативен съд, Търговско отделение е възобновил на основание чл.709 ал.1 от ТЗ производството по несъстоятелност срещу [фирма] и е обявил длъжника в несъстоятелност, като е прекратил дейността му, като е постановил започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.
Ищецът подържа, че по силата на горното решение е налице промяна на работодателя по смисъла на чл.123 т.6 от КТ, считано от 6.6.12 г, като [фирма] и неговия синдик незаконно не са го допуснали през исковия период да изпълнява трудовите си функции.
С обжалваното решение Врачански окръжен съд частично е отменил решението на първоинстанционния съд, като е осъдил [фирма] в несъстоятелност да заплатят солидарно на К. М. М. сумата 4551, 20 лв представляваща обезщетение по чл.213 ал.2 от КТ за периода 1.4.13 г до 22.7.13 г и от 28.8.13 г-27.3.14 г и сумата 246, 34 лв мораторна лихва за забава.Въззивният съд е приел, че с решението от 6.6.2012 г, постановено по т.д.№ 1484/12 г, Софийски апелативен съд, Търговско отделение е установено неизпълнение на задълженията на [фирма] по оздравителния план и действието на последния е преустановено.Приел е, че съдбата на договора за продажба на търговското предприятие [фирма] на [фирма] следва съдбата на оздравителния план, т.е реституционния ефект настъпва по силата на съдебното решение, с което се възобновява производството по несъстоятелност.Това касае и трудовите правоотношения с работниците и служителите, които автоматично на основание чл.123 ал.1 т.6 от КТ преминават към предишния работодател [фирма].
По първия от въпросите, по които е допуснато касационно обжалване-„Приложима ли е разпоредбата на чл.123 ал.1 т.6 от КТ и възстановява ли се автоматично трудовото правоотношение с работодателя-прехвърлител на търговското предприятието, в случая когато е преустановено действието на оздравителния план, поради неизпълнение задълженията на приобретателя и договора за продажба на предприятието е прекратен“.
Законовата регламентация уредена в Кодекса на труда гарантира правата на работниците и служителите, като по-слаба страна в трудовоправната връзка и цели свободата и закрилата на труда-чл.1 ал.3. Тази закрила обаче не е безгранична.Тя е лимитирана във вътрешното ни право от императивни правни норми.В европейското право закрилата при промяна на работодателя също е ограничена, чрез изброяване на хипотезите, в които се прилага.По този начин се държи сметка за интересите на всяка от страните по трудовото правоотношение и законодателният баланс не може да се нарушава чрез тълкувателна дейност в полза на която и да е от тях.
Разпоредбата на чл.123 от КТ урежда императивно запазването на трудовите правоотношения с работниците и служителите при преобразуване на предприятието, при смяна на собственика на цялото предприятие или на обособена част от него, както и при преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително при прехвърляне на материални активи.Извън тази разпоредба са близките хипотези на чл.123а от КТ.
Двете норми – на чл.123 и чл.123а от КТ са обособени, за да се подчертае различното им приложно поле и правни последици.
Закрилата, уредена с тях е установена в императивен порядък и не може нито да се разширява, нито да се стеснява.
Оттук следва, че разпоредбата на чл.123 ал.1 т.6 от КТ е неприложима в разглежданата хипотеза.Императивът на чл.123 от КТ урежда изчерпателно и детайлно случаите на запазване на трудовото правоотношение и разглежданата хипотеза не е сред тях.Законодателят не е предвидил, че при преустановяване действието на оздравителния план, поради неизпълнение задълженията по него, автоматично по силата на самия закон настъпва смяната на работодателя-приобретател с работодателя-прехвърлител.
По втория въпрос.
Представлява ли прекратяването на дейността на предприятието в следствие на обявеното производство по несъстоятелност обективна невъзможност за допускане на работниците и служителите за изпълнение на трудовите им функции.
С оглед отговора на първия от поставените въпроси е безпредметно да бъде даден отговор на втория от тях.В случая не обективната невъзможност, като последица от прекратяването на дейността на предприятието, е основание за недопускане на ищеца до работа, а обстоятелството, че между страните по делото валидно трудово правоотношение не съществува.
По основателността на касационните жалби.
Оплакванията изложени в тях са основателни.
В разглеждания случай, след преустановяване действието на оздравителния план е възобновено производството по несъстоятелност на [фирма]. Това обаче не е довело до автоматично до преминаванета на трудовите правоотношения от новия към стария работодател, тъй като такава възможност не е изрично законово уредена.Следователно през исковия период между М. и [фирма] не е имало трудово правна връзка.Такава е съществувала между ищеца и [фирма].
Липсва елемент от фактическия състав на отговорността по чл.213 от КТ съществуващо трудово правоотношение, което е основание за отхвърляне на предявения иск за присъждане на обезщетение за незаконно недопускане до работа.
Въззивното решение противоречи на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответниците единствено заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по силата на чл.357 от КТ спорът е трудов, а съгласно чл.359 от КТ ищците по тези деля не дължат заплащане на държавна такса и в случай на отхвърляне на предявения иск.Следователно претендираните от двамата ответници разноски представляващи за заплатена държавна такса не могат да бъдат присъдени.Ответницата Р. Т. не е ангажирала доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение и такова не следва да й се присъжда.На ответника [фирма] /в несъстоятелност/ следва да бъдат присъдени сумите 800 лв, заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред ВКС и по 400 лв за представителство пред първоинстанционния и въззивния съд или общо сумата 1200 лв.
Воден от гореизложените мотиви Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 410 от 20.10.2014 г, постановено по гр.дело № 587/14 г на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение в обжалваната част и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К. М. М. от [населено място] срещу [фирма] /в несъстоятелност/ и Р. С. Т. искове за солидарното им осъждане да заплатят на сумата 4 551, 20 лв- обезщетение по чл.213 ал.2 от КТ за незаконно недопускане до работа в периода 1.4.13 г-22.7.13 г и 28.8.13 г-27.3.14 г, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 246, 34 лв за времето от 1.4.13 г-22.7.13 г и 28.9.13 г-27.3.14 г.
ОСЪЖДА К. М. М. да заплати [фирма] /в несъстоятелност/ сумата 1200 лв, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.