Р Е Ш Е Н И Е
№. 312
гр.София, 25.05. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1839/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на адв. И от гр. П., пълномощник на П. Г. Н. от гр. К. срещу въззивното решение № 607 от 19.12.2007 год. по в.гр.дело № 662/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, втори състав, в частта, с която е потвърдено решение № 264 от 26.04.2007 год. по гр.дело № 678/2006 год. на П. окръжен съд относно размера на присъдените обезщетения за разликата над 15 000 лева до 48 000 лева за всеки един от ищците. Поддържа се, че в обжалваната част решението противоречи на чл.52 ЗЗД, както и че не е съобразено съпричиняването от страна на пострадалата. Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на исковете за всеки един от наследниците.
Ответниците по касация Е. И. К. , М. Е. К. и И. Е. К. от гр. П. не са ангажирали становище по жалбата.
Ответникът по касация ЗПАД”Б”, гр. С., както и третите лица помагачи ЗК”Х”А. ,гр. С. и А. М. К. в качеството му на ЕТ”А”, гр. Д. баня, не са ангажирали становища по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение са уважени частично предявените искове по чл.45 ЗЗД, като П. Г. Н./сега касатор/ е бил осъден да заплати на Е. И. К. , на М. Е. К. и на И. Е. К. по 48 000 лева/на всеки един от тях/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат от причинена от ответника смърт по непредпазливост на тяхната съпруга и майка В при пътно-транспортно произшествие на 09.07.2004 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане. За разликата над 48 000 лева до 60 000 лева – за всеки един от ищците или общо до пълния предявен размер от 180 000 лева, искът е бил отхвърлен. Окръжният съд приел, че ответникът/касатор/ виновно е причинил смъртта на В. К. , което е установено от постигнатото по НОХД № 497/2005 год. на П. окръжен съд на 08.06.2005 год. споразумение по чл.414з, ал.7 във връзка с чл.21, ал.3 НПК/отм./. Според първоинстанционния съд, пострадалата няма принос при причиняване на неблагоприятния резултат, тъй като не било установено да се е движела по пътното платно в нарушение на изискванията на ЗДП. Прието е, че от загубата на своята съпруга и майка ищците са претърпяли страдания, които следва да бъдат обезщетени с по 60 000 лева за всеки от тях, но тъй като по силата на съдебната спогодба от 23.03.2007 год. са получили по 12 000 лева обезщетение по застрахователния договор със ЗПАД”Б”, претенциите им следва да бъдат уважени до размер на по 48 000 лева.
Въззивният съд оставил в сила решението на първата инстанция, като на свой ред приел, че пострадалата не е съпричинила неблагоприятния резултат, доколкото смъртта й е настъпила от удара на гумата, и то не на пътното платно, а извън лентата за движение на автомобили. При определяне размера на обезщетенията, апелативният съд възприел изложените от първата инстанция съображения по приложението на чл.52 ЗЗД, както и тежката загуба, претърпяна от смъртта на съпругата и майката на ищците, добрите семейни отношения, възрастта на загиналата и грижите, полагани от нея за семейството.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за частично основателна, поради следните съображения:
Оплакването за нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно.
Задължително условие за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди. За да се приеме правнорелевантен принос, не е достатъчно увреденият да е благоприятствал настъпването на отрицателния резултат, но е необходимо и каузално да го е обусловил. На следващо място, основание за намаляване на обезщетението по силата на чл.51, ал.2 ЗЗД би могло да бъде и противоправно поведение на увредения, при което се нарушава императивна правна повеля – забраняваща или заповядваща правна норма. Накрая, обезщетението за вреди би следвало да се намали и когато без да е нарушил правна норма, пострадалият съпричинява увреждането, като не полага дължимата грижа към себе си, не проявява нужното внимание, изискуемо или предполагаемо според неписаните житейски правила.
В случая, въззивният съд законосъобразно е приел, че неблагоприятният резултат се дължи изключително на поведението на деликвента. Допуснато е било претоварване на управлявания от него товарен автомобил-влекач, довело до откъсване на дясно колело на задния мост на полуремаркето, вследствие разхлабени гайки към скрепителните болтове. Тежката автомобилна гума е пресякла по широчина цялото пътно платно и е блъснала вървящата по затревената ивица между пътя и мантинелата наследодателка на ищците. От изготвените при огледа на пътно-транспортното произшествие скица и фотоалбум/л.л.43 и 14 от сл.дело № 184/2004 год./, както и от заключението на автотехническата експертиза, обоснован е изводът на въззивната инстанция, че пострадалата е блъсната в гръб от автомобилната гума, когато се е движела по затревената ивица между пътното платно и мантинелата. Предвид на това, не са били налице условията на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, доколкото пострадалата не е допринесла с поведението си за настъпване на непозволеното увреждане.
Оплакването за нарушение на чл.52 ЗЗД е основателно.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че размерът на обезщетението за претърпените от всеки един от ищците неимуществени вреди от смъртта на тяхната съпруга и майка е завишен и не отговаря в достатъчна степен на изискванията на чл.52 ЗЗД.
Установено е,че и тримата ищци са преживяли тежко загубата на своята съпруга и майка. Внезапната й и трагична смърт им е причинила продължителни страдания и се е отразила крайно неблагоприятно на тяхната психика. Между загиналата и нейните съпруг и синове са съществували отношения на привързаност, майчина и съпружеска грижа. Неочакваната загуба на близкия човек е лишила съпруга Е, освен от материална поддръжка, още и от морална опора в живота. Не по-леко са понесли ненавременната смърт на майка си, както ищецът М, който е живеел в едно домакинство с родителите си, така и ищецът И, макар и да живеел отделно със семейството си. Няма основания да се приеме, че емоционалната сфера на всеки един от тримата ищци е била засегната в различна степен, а и самите те претендират равни по размер обезщетения за причинените им неимуществени вреди.
Предвид събраните по делото доказателства относно интензитета на отрицателните изживявания на пострадалите вследствие смъртта на тяхната съпруга и майка и възрастта на последната, апелативният съд незаконосъобразно е завишил размера на дължимото им се обезщетение, като е приел, че за репариране на претърпяните неимуществени вреди е необходима сумата 60 000 лева за всеки един от тях, а след като е съобразил получените въз основа на съдебната спогодба със застрахователя обезщетения от по 12 000 лева е намерил, че претенциите са основателни до размера на по 48 000 лева за всеки от ищците.
Свободата на преценка на съда при определяне на обезщетение по чл.52 ЗЗД по справедливост не може да бъде безгранична и неконтролируема. В случая, за справедливото възмездяване на претърпяните от всеки един от ищците неимуществени вреди е необходима сумата 45 000 лева, а доколкото всеки от тях е получил по 12 000 лева по силата на съдебната спогодба със застрахователя, сключена на 23.03.2007 год., всяка една от исковите претенции е основателна до размер на 33 000 лева.
Предвид изложеното, въззивното решение подлежи на отмяна в частта, с която е потвърдено решението на окръжния съд, с което исковете са уважени за всеки един от ищците за разликата над 33 000 лева до 48 000 лева, вместо което следва да се постанови друго, с което всяка една от претенциите за обезщетение да бъде отхвърлена за по 15 000 лева. В останалата обжалвана част, с която е оставено в сила решението на окръжния съд, с което претенциите са уважени до размера на по 33 000 лева за всеки един от тримата ищци, решението на апелативния съд следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 607 от 19.12.2007 год. по в.гр.дело № 662/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, втори състав, с което е оставено в сила решение № 264 от 26.04.2007 год. по гр.дело № 678/2006 год. на П. окръжен съд в частта за уважаване на предявените искове за разликата над 33 000/тридесет и три хиляди/лева до размера на 48 000/четиридесет и осем хиляди/лева за всеки един от ищците, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. И. К. , М. Е. К. и И. Е. К. от гр. П. срещу П. Г. Н. от гр. К., искове за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от смъртта на В. Б. К. , за сумата от по 15 000/петнадесет хиляди/лева за всеки един от ищците, представляваща разликата между 33 000 лева и 48 000 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 607 от 19.12.2007 год. по в.гр.дело № 662/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, втори състав, с което е оставено в сила решение № 264 от 26.04.2007 год. по гр.дело № 678/2006 год. на П. окръжен съд в частта, с която са уважени исковете до размер на по 33 000/тридесет и три хиляди/лева за всеки един от тримата ищци – Е. И. К. , М. Е. К. и И. Е. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: