О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№312
гр. София, 08.07.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1678 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е от А. З. З.-П., В. А. К., Н. К. И. и В. К. Б. решение № 8621 от 16.12.2015г. по гр.д. № 4542/2013г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав. С него е оставено в сила решение от 07.11.2012г. по гр.д. № 26104/2007г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от касаторите против „2001-Д. и с-ие” О., ЕИК[ЕИК], искове по чл. 108 ЗС относно: 1/помещение /фитнес център/ в сградата на [улица],[жк]в [населено място], на партерния етаж, застроено на 95,7 кв.м. и 2/ клубно помещение /бивша зала за събрания/ находящо се на същия адрес, на партерния етаж, със застроена площ от 65,55 кв.м., както и искове по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването за периода от 25.05.2007г. до 12.11.2007г. в размер на 9 400лв. за първия имот и 6709 лв. за втория имот.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилни правни изводи по съществото на спора. В изложението към касационната жалба касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по следните въпроси: 1/ кой процесуален закон е приложим за въззивното производство – отмененият ГПК или сега действащият ГПК/в сила от 01.03.2008г./ относно приемането и кредитирането на писмени доказателства, представени с въззивната жалба, след като исковата молба, по която е образувано производството, е подадена на 13.11.2007г., т.е. преди влизането в сила на новия ГПК; 2/ следвало ли е въззивният съд да кредитира и обсъди на основание чл. 205 ГПК/отм./ представени пред него доказателства и да ги вземе предвид при изграждане на правните си изводи; 3/ следвало ли е въззивният съд да обсъди приобщените по делото две административни преписки, съставени по проведените процедури по З.; 4/ липсата на мотиви спрямо един от двата имота, които са предмет на спора, представлява ли необоснованост или решението е непълно. По всички въпроси е посочена практика по чл. 290 ГПК.
Ответникът „2001 Д. и с-ие” О. чрез пълномощника адв. Б., представя становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Ищците са предявили исковете за собственост и за обезщетение за лишаване от ползване с твърдението, че са собственици на двете помещения: фитнес център и клубно помещение в партерния етаж на сградата на [улица], [жилищен адрес] на основание З., а ответникът е във владение на имотите. За да отхвърли иска по чл. 108 ЗС и обусловения от него иск по чл. 59 ЗЗД въззивният съд е счел, че ищците не са ангажирали доказателства за установяване, че им е възстановена собствеността по реда на З.. Съдът е изтъкнал, че според правилата за разпределение на доказателствената тежест всяка страна трябва да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В. по никакъв начин и в двете инстанции, не са доказали правото си на собственост. Представените с въззивната жалба заповеди и нотариални актове не са били представени в първоинстанционното производство, поради което съставът не следва да ги кредитира, тъй като не са нови. Също така, от представените с въззивната жалба доказателства не се установява правото на собственост на въззивниците. Наред с тези изводи, съдът е обсъдил приложени по делото договори за наем и е счел, че те установяват намерението на етажните собственици да се грижат, разпореждат и управляват вещта като своя.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Първите два правни въпроса се свеждат до възможността да бъдат представяни нови доказателства пред въззивната инстанция в производство, развиващо се по реда на ГПК от 1952г./сега отменен/ и задължението на съда да ги вземе предвид. Въпросите са свързани с отказа на съда да обсъди представените във въззивното производство множество писмени доказателства и извода му, че нито пред първата, нито пред втората инстанция ищците са представили доказателства за установяване правото си на собственост. Несъмнено е, че въззивното производство е такова §2, ал.1 ПЗР ГПК – образувано е по искова молба, постъпила преди влизането в сила на ГПК и поради това подлежи на разглеждане пред първата и пред въззивната инстанция по досегашния ред. В този смисъл е направено изрично отбелязване във въззивния акт. С въззивната жалба са представени от страна на настоящите касатори 11 броя писмени доказателства, описани в жалбата и в съдебно заседание на 21.11.2013г. доказателствата са приети. Впоследствие по делото са изискани от Столична община и от Областния управител и са приети административните преписки, по които са издадени заповедите за обезщетяване на ищците по реда на З. с компенсаторни записи и с предоставяне на процесните имоти в собственост. В обжалваното решение съдът не е обсъдил нито едно от новоприетите доказателства, а се е задоволил с напълно немотивираната констатация, че „представените с въззивната жалба заповеди и нотариални актове не са били представени в първоинстанционното производство, поради което съставът не следва да ги кредитира, тъй като не са нови”. Съждението е противоречиво и нелогично, но в крайна сметка по този начин съдът е отрекъл възможността да се събират от въззивната инстанция нови доказателства, които не са били представени пред първата инстанция. Това се явява в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по т.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, т.6 и7, което разрешава спорни въпроси на въззивното производство по отменения ГПК в редакцията му след измененията в ДВ бр. 127/1997г. Ето защо, следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Въпросите за задължението на съда да обсъди приетите административни преписки и да изложи мотиви за двата имота, предмет на спора, а не само за единия от тях, касаят правилността на обжалвания акт и ще бъдат обсъдени при разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8621 от 16.12.2015г. по гр.д. № 4542/2013г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав, по касационната жалба на А. З. З.-П., В. А. К., Н. К. И. и В. К. Б., всички от [населено място].
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 462 /четиристотин шестдесет и два/ лв. по сметка на Върховния касационен съд, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: