Р Е Ш Е Н И Е
№ 313
София, 11 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 310/2008 година
Производството е образувано на основание касационни жалби на подсъдимия Р. М. Е. и на гражданския ищец и частен обвинител Х. Х. К. срещу въззивна присъда №39 от 21.03.2008г. по внохд № 157/2008г. по описа на Варненския окръжен съд,наказателно отделение.
В жалбата на подсъдимия се релевират всички правни основания по чл.348,ал.1 т.1-3 НПК. Иска се отменяване на присъдата и постановяване на оправдателна присъда,с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.323,ал.1 НК.
В жалбата на Х. Х. К. се излагат съображения за допусната явна несправедливост на наказанието,което в обжалвания размер не отговаря на степента на обществена опасност на подсъдимия и на деянието. Освен това,съдът е нарушил закона,тъй като не е наложил предвиденото в чл.323,ал.1 НК наказание глоба до 1000 лева. Присъдата се обжалва и в гражданско потвърдителната й част.
Прави се искане присъдата да се отмени и делото върне за ново разглеждане,за налагане на по-тежко по размер наказание и налагане на комулативното наказание глоба. Алтернативно се иска обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия,а тази на частния обвинител и граждански ищец счита за основателна само в наказателната й част,тъй като неправилно съдът не е наложил на подсъдимия и наказание глоба,а липсват данни съдът да е приложил разпоредбата на чл.55 НК.
Върховният касационен съд,за да се произнесе взе предвид следното:
С горната присъда,Варненският окръжен съд е отменил изцяло присъда № 43 на Районен съд-Варна122 състав по нохд № 4170/06г. постановена на 31.01.2007г. и вместо това е ПОСТАНОВИЛ НОВА,както следва:
ПРИЗНАЛ е подсъдимия Р. М. Е. за ВИНОВЕН в това,че за периода м.август 2001г. до 30.04.2003г. в гр. В.,самоволно,не по установения от закона ред,осъществил едно оспорвано от другиго-от Х. Х. К. свое предполагаемо право-правото на собственост върху недвижим имот с № 3* по плана на КК”Чайка”-гр. Варна,като извършил изграждане на ограда,малък басейн,фонтан,беседка,бар-плот,облицоване с плочки на бетонни алеи,засаждане на растения и изграждане на метални стълбове с осветителни тела и подпорни стени,като случаят е немаловажен,поради което и на основание чл.323,ал.1 НК му НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА,изтърпяването на което ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част.
По жалбата на частни обвинител и граждански ищец Х. КАРАКАШЕВ:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА:
Присъдата е постановена при допуснато нарушение по чл.348,ал.2 вр.с ал.1 т.1 НПК. Съдът е приложил неправилно закона.
Правната норма на чл.323,ал.1 НК в санкционната си част съдържа две различни по вид наказания-лишаване от свобода до пет години и глоба до 1000 лева.
Двете наказания са формулирани от законодателя като кумулативно свързани. Това означава,че наказанието лишаване от свобода не може да бъде налагано самостоятелно,а задължително и с наказанието глоба. Изключение се съдържа в разпоредбата на чл.55,ал.3 вр.с ал.1 т.1 НК,в случаите при които наказанието глоба има най-нисък предел и по преценка на съда може да не се наложи по-лекото наказание,което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.
Настоящият случай не попада в пределите на посочената правна норма,тъй като в чл.323,ал.1 НК наказанието няма долна граница.
По изложените съображения ,като не е наложил и комулативното наказание глоба на подсъдимия Е,въззивният е постановил присъдата в нарушение на закона,което предпоставя основание за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Предвид този изход на делото,който налага сезиране на нов въззивен състав и съобразяване с принципа за непосредственост по чл.18 НПК,останалите доводи визирани в жалбата на частния обвинител и граждански ищец следва да се обсъдят при повторното разглеждане на делото..
Отменяването на присъдата на посоченото правно основание изключва възможността за решаване въпроса и с основното наказание лишаване от свобода,наложено на подсъдимия,за което се претендира,че е занижено,както и обсъждане на останалите доводи свързани с необоснованост,неправилност,незаконосъобразност и нарушения на процесуалните правила.
По жалбата на подсъдимия Е:
Оплакванията визирани в нея намират основание в материалите по делото. Възраженията се опират на обстоятелства,които са останали извън вниманието на съда. Поддържат се и пред настоящата инстанция,предвид осъдителната присъда и процесуалното право на подсъдимия да защити интересите си в производството по обжалване на тази присъда. Същите подлежат на проверка и обсъждане в рамките на повторно въззивно производство,при което разглеждащият делото съд разполага и с възможността за провеждане на съдебно следствие при условията на чл.331 НПК. Изясняването на поставените в жалбата и допълнителните бележки към нея въпроси е наложително предвид фактическите обстоятелства,които по същество сочат на създадено извън знанието на страните/всяка добросъвестна като титуляр на процесните имоти/ положение,което поражда спор за собственост,с който в хода на образуваното наказателно производство,е ангажиран и гражданския съд.
По делото е установено,че подсъдимият е закупил на 15.04.1999г. имот в границите на който се намира и парцел ****л. № 3* с титуляр-собственик Х. Хр. Каракашевстановено е също,че имота на К. не е бил материализиран с определени граници, въпреки,че е придобит през 1997г. При това фактическо положение създадено извън знанието на подс. Е. ,и при положение,че при сделката не е бил уведомен за съществуването на друг имот в пределите на закупения от него имот с площ над 7 дка,действията му предполагат разпореждане в собствен имот. От друга страна,св. К. е станал собственик на имот,реституиран в границите на недвижим имот пл. № 3* хотел „Фиеста”/бивш Районен учебен център/,находящ се в гр. В.,КК”Чайка”,включващ земя 7850 кв.м. и монолитна сграда от три етажа-бивша собственост на Министерството на машиностроенето към момента на закупуването на имота от св. К. В този имот е съществувала,макар и занемарена инфраструктура-очертани алеи, парково осветление,беседка,част от ограда. През него по данни от делото преминава цялата мръсна канализация на хотела,направена от Министерството на финансите и промишлеността,бивши собственици на имота. При тези фактически данни ,всяко действие на който и да е от собствениците на процесните имоти,при неустановени имотни граници,би съставлявало основание за отговорност в пределите на чл.323,ал.1 НК. Аналогични на действията на Е. изведени като съставомерни признаци на повдигнатото обвинение,са действията на Х. Хр. К. ,който трасира с колчета претендирания за собствен имот,без да уведоми Е. и в негово отсъствие,при липса на заповед за утвърден кадастър,респ.предприемане действия за строеж на сграда в имот,за който също знае,че е част от такъв закупен от подсъдимия. Изложеното поставя въпроса,доколко извършеното доизграждане на оградата,възстановяване на беседката,плочника,тревните засаждения,съставлява обективно и субективно самоуправство,още по-вече,че спрямо Е. не са били взети мерки по чл.63 от ЗМВР,не е предупреден за извършеното от него,не му е даден срок да го отстрани, или в случая се касае до спор за собственост. Като едно от неправомерните действия на Е. е посочено и доизграждането на съществуваща ограда,с което е бил преустановен достъпа на К. до имот № 3* От материалите по делото обаче е видно,че К. не е поискал чрез общината да му бъде трасиран път,който да обслужва този имот. Данните по делото сочат,че действията на Е. са в границите на имота,който е закупил и на 30 метра от претендирания от К. имот.
Съдът е приел,че деянието съставлява немаловажен случай,мотивирайки се с мащабните строителни работи,довели до изграждане на различни по вид обекти и инфраструктура,без да обсъди данните,че те са съществували още при изграждането на хотела,преди подсъдимият да го закупи,а детският басейн и фонтана са съоражения които могат да бъдат премахнати. Следва да се даде нова оценка на признака немаловажни вредни последици,дали фонтана и детският басейн са мащабни строителни работи заемащи парцела на К. и неподлежащи на разрушаване.
Изводът на съда,че деянието е доказано по безсъмнен начин, не е основан на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото от значение за правилното му решаване.
Нарушена е разпоредбата на чл.14 НПК,което води до нарушение на материалния закон.
По изложените съображения съдебният акт е постановен при процесуални нарушения,довели до прилагане на материалния закон без да се изяснят съществени обстоятелства по делото.
Присъдата следва да се отмени и делото върне на въззивният съд,който да съобрази изискванията на чл.13 и чл.14 НПК и след повторна оценка на всички доказателства да произнесе нов съдебен акт. При преценка,въззивният съд може да проведе допълнително съдебно следствие,предвид дадените му в НПК правомощия.
Воден от изложените мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.4 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло въззивна присъда №39 от 21.03.2008 г. постановена по внохд № 157/2008г. по описа на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд,за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: