4
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София, 13.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1819 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Л., с постоянен адрес в [населено място], срещу въззивното Решение № 290 от 18.02.2015 год. по гр.д.№ 2891/2014 год. на Пловдивски окръжен съд.
В представения писмен отговор по реда и в срока на чл. 287, ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма], [населено място] изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат и евентуално, че въззивното решение е законосъобразно.
Въззивното производство е било образувано по жалбата от [фирма], [населено място] срещу Решение от 22.07.2014 год. по гр.д.№ 20352/2012 год. на Пловдивски районен съд. С него първоинстанционният съд е уважил предявения от Д. Л. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД в размер на 12 301 лв.- получено на отпаднало основание авансово плащане по развален договор за извършване на строително- монтажни работи от 06.07.2009 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 30.11.2012 г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение Пловдивски районен съд е уважил и предявения иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3 732,90 лв.- обезщетение за забава за периода 25.11.2009 г.- 29.10.2012 г. Отхвърлил е иска в останалата му част и до предявения размер от 3 809,34 лв.
Първоинстанционният съд е приел за доказано, че ищецът Д. Л. е превел на ответника [фирма] сумата от 21 600 лв. като аванс по сключения между тях договор, както и, че по договора са изпълнени работи на по-малка стойност- 9 299 лв. Приема, че впоследствие, с оглед на разменената между страните кореспонденция, договорът за изработка е бил развален, на основание чл. 87 ЗЗД, като осъществената от ищеца престация се задържа от ответника без правно основание. Като неоснователни са преценени възраженията на ответника, че ищецът е неизправен и няма право да развали едностранно договора. Пловдивски районен съд намира, че причина за спиране на изпълнението по договора за изработка не е ищецът Д. Л. или неизпълнение от негова страна на залегнали в договора задължения за съдействие, поради което той има основание да развали процесния договор, след като не е бил удовлетворен в уговорения срок. Сочи се още, че дори и развалянето на договора да не е настъпило с отправените извънсъдебно писмени уведомления, то исковата молба, с която се претендират последици от разваляне, представлява писмено уведомление за разваляне на договора, което е достигнало до знанието на ответника.
Решението на Пловдивски районен съд е обжалвано от ответника [фирма] в частта, с която предявените искове са били уважени. С въззивното решение Пловдивски окръжен съд отменя първоинстанционното решение, като отхвърля поради неоснователност предявените от Д. Л. искове, съответно по чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
За да отмени първоинстанционното решение, Пловдивски окръжен съд приема, че на първо място договорът за изработка не е бил прекратен по взаимно съгласие на страните с протокол от 06.10.2009 г., тъй като не е установено постигането на съвпадащи волеизявления за прекратяване от двете страни. На второ място, въззивният съд счита, че не е налице и разваляне на договора за изработка, тъй като въззиваемата страна Д. Л. не е изправна страна и неговото договорно неизпълнение е обуславящо за неизпълнението на задълженията по процесния договор от страна на въззивника [фирма]. Поради това Д. Л. не е материално- правно легитимиран да иска разваляне на договора за изработка. Изводът на Пловдивски окръжен съд е, че облигационната връзка между страните не е отпаднала и за въззивника [фирма] не е възникнало задължение за връщане на част от даденото по договора на основание чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът Д. Л. е формулирал два материалноправни въпроса, съгласно изискването на чл. 280, ал.1 ГПК. На първо място се поставя следният материалноправен въпрос: „Може ли ответникът по иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на авансово изплатената част от цената по частично неизпълнен и развален догвор за изработка (СМР) да бъде освободен от отговорност поради вината на кредитора за неизпълнението на договора?“. В тази връзка касаторът се позовава на приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, цитирайки като противоречива съдебна практика Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленум на Върховния съд и Решение № 64 от 03.06.2011 г. по т.д.№ 558/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Вторият материалноправен въпрос е формулиран по следния начин: „Може ли във въззивното производство да се допуска изготвянето на съдебно-техническа експертиза само възоснова на събрани в първоинстанционното производство доказателства (технически чертежи) за установяване на извършени СМР, при условие че в първоинстанционното производство не е направено искане за събиране на такова доказателство (назначаване на СТЕ)?“. Сочи се хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и се цитират следните решения на ВКС: Решение № 79 от 03.02.2010 г. по гр.д.№ 56/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и Решение № 284 от 21.07.2010 г. по гр.д.№ 378/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о.
По така поставените въпроси настоящият съдебен състав намира следното:
С оглед първия материалноправен въпрос следва да се има предвид, че атакуваното съдебно решение е в противоречие с цитираното от касатора Решение № 64 от 03.06.2011 г. по т.д.№ 558/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о., съгласно което „отговорността на кредитора поради неоказване съдействие на длъжника да изпълни задълженията си по договора не може да бъде форма на отговорност за получена престация без основание, с оглед на неосъществено или отпаднало основание. Всяко от трите вземания за връщане на получено без основание не произтичат от договорно неизпълнение, а от облигационното задължение да се отстрани неоснователното обогатяване, чиято разновидност са исковете по чл. 55, ал.1 ЗЗД. Предпоставка за връщане на получената без основание престация е липсата на основание тя да се задържи, а не на евентуалното виновно неизпълнение от станите на договорните задължения.“ Така цитираното решение е постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и разясненията на т.2 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК.
По отношение на втория поставен въпрос настоящият съдебен състав счита, че той засяга правилността на атакуваното решение, поради което произнасяне по него се дължи с постановяване на решението по чл. 290 ГПК.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване по първия поставен въпрос.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 290 от 18.02.2015 год. по гр.д.№ 2891/2014 год. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на Д. Л., че следва да внесе по сметка за държавни такси на ВКС държавна такса в размер на 320,68 лв. и да представи вносен документ в едноседмичен срок от съобщението.
След изтичане на срока и с оглед изпълнение на задължението за представяне на вносен документ за заплатена държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.