Р Е Ш Е Н И Е
№ 313
София,16.04.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение,в съдебно заседание на шести април две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ВЕСКА РАЙЧЕВА
при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №72/2008г. по описа на ВКС
Производството е по пар.2,а л.3 ПР на ГПК,вр. с чл.218и ГПК/отм./.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от М. Ц. Н. срещу решение от 10.10.2007г. по гр.д. № 629/2007г. на Врачански окръжен съд , с което са отхвърлени предявените от нея искове с правно основание чл.135 и чл.19, ал.3 ЗЗД. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон . Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответниците К. С. К. и “Ф” Е. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал .1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Жалбата е основателна.
С решение от 18.07.2007г. по гр.д. №379/2006г. ВКС е отменил решение от 10.11.2005г. по гр.д. №584/2005г. на Врачански ОС и е върнал делото за ново разглеждане с указания, че съдът не е преценил всички доказателства в съвкупност, за да направи точна преценка за основателността на предявения иск по чл.135 ЗЗД, а с оглед изхода по него да прецени и основателността на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 12.05.2005г. по гр.д. №470/2004г. по описа на Мездренски РС, е отхвърлил предявените от М. Ц. искове за признаване недействителна спрямо нея на продажба, извършена с нот.акт №200/2003г. нотариус при Мездренски РС, на 08.05.2003г., с която “Ф” Е. продава на К. С. 1/2идеална част от УПИ * в кв.16 по плана на гр. М., ведно с построената в него западна половина на къща близнак на два етажа, за сумата 3 300лева, както и иска й за обявяване на окончателен на предварителен договор от 23.08.2001г., с който дружеството е обещало да й продаде същия имот за сумата 11 000 лева, като цената бъде изплаща в едногодишен срок на вноски – две вноски по 1000 лева –за м.ноември и декември 2001г., девет вноски по 500 лева до юли 2002г. и последна вноска от 5500 лева до 30.08.2002г., а окончателен договор да се сключи при цялостното плащане на цената.
Установено е било по делото, че от цената по предварителния договор са платени 9000 лева до февруари 2002г.становено е също така, че на 23.08.2001г. с н.акт №199/2001г. на нотариус при Мездренски РС М. Ц. е продала на дружеството процесния имот за 3 350 лева и на същата дата е подписан процесния предварителен договор, съдържащ уговорка дружеството да й продаде обратно имота срещу цена от 11 000лева, а с нот.акт №194/2004г. на нотариус при Мездренски РС, на 07.10.2004г., К. С. , купувач по атакуваната сделка, е продала процесния имот на едно трето лице- С. С. , което не е страна в производството.
При тези данни по делото въззивният съд, като е приел за установено че М. Ц. има качеството на кредитор по отношение на дружеството ответник, неправилно е приел, без да е анализирал всички доказателствата по делото, че не е
установено К. С. да е знаела, че купува имота със знанието, че със сделката уврежда интереса на кредиторката на продавача. Като е отхвърлил иска с правно основание чл.135 ЗЗД въззивният съд неправилно е приел, че следва да се отхвърли и предявения иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора.становено е по делото, че вземането на кредитора е възникнало преди извършването на сделката, чието обявяване за недействителна е поискано, както и че състоянието на длъжниковото имущество следва да се преценява към момента, в който кредиторът е придобил вземането си. Неправилно обаче е прието, че със сделката дружеството – длъжник е дори и да е увредило кредитора си М. Ц. , то купувачът по сделката К. С. не е установено да е знаела за увреждането, а то знанието й по отношение на увреждането не се предполага с оглед разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД, тъй като не се намира в посочената от закона родствена връзка с управителя на дружеството продавач Й. Т. , който е баща на нейните деца, но никога не е била в брак с него. При събраните по делото доказателства следва да се направи извод, че управителят на дружеството и купувача по увреждащата сделка са били в достатъчно близки отношения, за което свидетелствува и факта, че последната е майка на две деца, чийто баща е управител на дружеството продавач, за да се приеме, че купувачът е знаел за това, че със сделката се увреждат интересите на кредитора – ищцата по делото. Ето защо следва да се уважи предявения от нея иск с правно основание чл.135 ЗЗД, като се признае за недействителна спрямо нея извършената продажба от дружеството на К. С.
С оглед основателността на предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД следва да се приеме, че съдът незаконосъобразно е отхвърлил като неоснователен и искът с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, тъй като по делото е установено, че обещателят по предварителният договор е собственик на обещания за продажба имот, а извършената от него продажба е непротивопоставима на жалбоподателката, ищец в производството по исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен. Настоящата инстанция намира, че предварителният договор от 23.08.2001г., с който “Ф” Е. продава на М. Н. 1/2идеална част от УПИ * в кв.16 по плана на гр. М., ведно с построената в него западна половина на къща близнак на два етажа, за сумата 11 000 лева, следва да се обяви за окончателен, като бъде осъдена ищцата да заплати на дружеството остатъка от 2000 лева от уговорената цена по същия на основание чл.297, ал.1 ГПК/отм/, за която не са събрани убедителни доказателства да е платена, но която не съставлява съществено неизпълнение на договора, обуславяща неговото разваляне, както е твърдял продавача, чрез представляващия дружеството управител.
Що се касае до оплакването на жалбоподателката, че тя е продала процесния имот на дружеството като обезпечение за получен от нея заем и затова е подписан същия ден и процесния предварителен договор, за да й бъде върнат имота като си върне заема, поради което извършената от нея продажба е нищожна, то същото не може да бъде разглеждано в настоящето производство, тъй като не е бил предявяван такъв иск. Тези свои претенции жалбоподателката може да защити в друго производство и не следва да бъде обсъждано от настоящата инстанция.
На основание т.ІІ-8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност М. Н. следва да заплати по сметката на ВКС сумата 123,50лева, както и сумата 220 лева по сметка на ТДД – М. на основание чл.47 ЗМДТ.
На основание чл.64 ГПК/отм./ ответниците следва да заплатят на жалбоподателката сумата 1086 лева разноски по делото за всички инстанции.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я В А решение от 10.10.2007г. по гр.д. № 629/2007г. на Врачански окръжен съд, КАТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на М. Ц. Н. на продажба, извършена с нотариален акт №200/2003г. на нотариус при Мездренски РС, на 08.05.2003г., с която “Ф” Е. продава на К. С. 1/2идеална част от УПИ * в кв.16 по плана на гр. М., ведно с построената в него западна половина на къща близнак на два етажа, за сумата 3 300лева.
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН предварителен договор от 23.08.2001г., с който “Ф” Е. продава на М. Ц. Н. 1/2идеална част от УПИ * в кв.16 по плана на гр. М., ведно с построената в него западна половина на къща близнак на два етажа, за сумата 11 000 лева, КАТО ОСЪЖДА М. Ц. Н. да заплати на“Ф” Е. сумата 2000 лева, остатък от покупна цена, в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА М. Ц. Н. да заплати по сметката на ВКС сумата 123,50 лева и по сметката на ТДД- М. сумата 220 лева.
ОСЪЖДА К. С. К. и “Ф” ЕООД да заплатят общо на М. Ц. Н. сумата 1086лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: