3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 313
гр.София, 8 юни 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ : Кети Маркова
Павлина Панова
с участието на прокурора Красимира Колова
и при секретаря Иванка Илиева,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 275/2010 година.
Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Р. К. В. против решение № 193 от 29.12.2009 год. по внохд № 400/2009 год. на Варненски апелативен съд.
Касационната жалба изготвена от служебния защитник адв.Г. е с оплакване за нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието-касационни основания по чл.348 ал.1, т.т.1 и 3 НПК.Оспорва се квалификацията на деянието, защото подсъдимият В. не е употребил сила при отнемането на парите от касата на магазина, а това е сторено от неизвестно по делото лице.Неговото намерение е било за извърши кражба, поради което в случая се касае за „ексцес”.Искането е за преквалификация на деянието в по леко наказуемо престъпление и наказанието се намали.В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитата.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата.Въззивният съд не е дал отговор относно приложението на материалния закон, което е липса на мотиви и основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 130 от 30.11.2009 год. по нохд № 1233/09 год., Варненски окръжен е признал подсъдимия Р. К. В. за виновен в извършено престъпление по чл.199 ал.1 ,т.4, вр. с чл.198 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл.29 ал.1, б.б.”а” и ”б” и при условията на чл.55 ал.1, т.1 НК е осъден на четири години лишаване от свобода, първоначален „строг” режим.
С обжалваното решение присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК.Подсъдимият В. е признал изцяло фактите изложени в обвинителния акт и се съгласил да не се събират нови доказателства.Налице е валидно самопризнание на подсъдимия, разяснени са му последиците от него и той е манифестирал, че ги съзнава и е съгласен с тях, както и правилно е извършена преценката по чл.372 ал.4 НПК.При постановяването на осъдителната присъда са обсъдени и правилно решени въпросите по чл.301ал.1, т.2 НПК, с което е даден отговор на единственото по същество възражение в касационната жалба на защитата относно правната квалификация на деянието.Съгласно фактическите обстоятелства подробно описани в обвинителния акт е изведена общността на умисъла между подсъдимия и неустановеното лице на л.2 абз.предпоследен/ от присъдата.Установено е разпределението на ролите между тях при извършване на деянието, както и начина по който посъдимия се е възползвал от упражненото насилие от другото лице над продавачката, за да отвори касата и отнеме парите.
Не е вярно и подържаното от прокурора в съдебно заседание, че въззивната инстанция не е отговорила на доводите на защитата относно правилното приложение на материалния закон.На л.3 от мотивите на решението абз.посл., т.1 съдът е направил паралел между престъплението „грабеж” и „кражба”, за да приеме квалификацията на деянието от окръжния съд за правилна.Основава се на това, че след като извършителите са двама е без значение за престъпния състав „грабеж”, кой от тях /или заедно/ употребява силата или отнема вещите,т.е.налице е общност на умисъла, а не „ексцес”, както се твърди в жалбата.При установените факти материалния закон е приложен правилно.
След като квалификацията на деянието е законосъобразна, не може да се уважи и искането за намаляване на наказанието с осъждане на подсъдимия за по-леко наказуемо престъпление.Определено при условията на чл.55 ал.1, т.1 НК в размер на четири години лишаване от свобода, както е приела и въззивната инстанция е напълно справедливо.Констатирани са отегчаващи отговорността обстоятелства, които определят завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца.Касае са за едно от най-тежките престъпни посегателства срещу собствеността.Подсъдимият е осъждан осем пъти за престъпления от подобен род.Затова съдът по същество оценявайки тежестта на тези обстоятелства е индивидуализирал наказанието близко до предвидения в закона минимум, съблюдавайки разпоредбите на чл.373 ал.2 НПК, като благоприятна последица от направеното самопризнание.Само по себе си, то не следва да се интерпретира допълнително като смекчаващо, след като е направено формално.По голямо снизхождение не може да бъде проявено, за да бъдат изпълнени и целите на наказанието визирани в чл.36 НК.
Поради липса да други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила.
По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 193 от 29.12.2009 год., постановено по внохд № 400 по описа за 2009 год. на Варненски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: