Р Е Ш Е Н И Е
№ 314
София,15.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на трети юни през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 706 от 2009 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР на ГПК, обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г.,във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./.
Н. К. Д. от гр. С. обжалва решението на Д. окръжен съд,постановено на 11.12.2007г. по гр.д. №656/2006г. с оплаквания,че същото е неправилно,като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в” ГПК /отм./. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено и вместо това предявеният от нея иск бъде уважен.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./ и отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
С обжалваното решение,постановено на 11.12.2008г. по гр.д. №656/2006г. Добричкият окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Н. К. Д. иск за признаване за установено по отношение на С. Н. П.,З. Е. К.,М. Е. М.,М. Е. С.,А. В. А. ,А. Е. Д.,П. В. К.,П. П. Т.,В. Т. Т.,А. Т. Т.,И. К. И.,И. И. Л.,М. Пеева П. ,Т. И. П.,Пламен И. П. ,Т. И. И., Д. И. П.,Й. И. П.,С. С. М.,В. И. К. ,П. И. П.,М. С. В.,К. С. И.,Маргарита Б. П. , В. Б. М.,Х. Б. М.,Ценка Г. Т. , Г. Т. Т.,С. Т. Д. и Р. П. К.,в качеството им на наследници на П. И. К. ,правото на собственост върху 1/6 ид.част от земеделска земя с площ от 196.700 дка по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ на наследниците на М. Д. К.
Прието е,че от представените по делото доказателства се установява,че към 1948г. Петър И. К. е притежавал 194.500 дка земеделски земи,но липсват данни тези земи да са били придобити от него по време на брака му с М. Д. К. посредством възмезден придобивен способ. Въз основа на доказателствата и на признанията на страните за имащите значение за спора факти е прието,че тези земи П. К. вероятно е придобил по реда на ЗУСНИЮД и доколкото липсват данни притежаваните преди това от него земи в С. Д. да са били придобити и от двамата съпрузи,то заменените земи в Ю. Д. следва да се считат за лично имущество само на П. К.
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.
Неоснователно е изложеното в касационната жалба оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане от страна на въззивния съд на показанията на свидетелите досежно начина на придобиване правото на собственост върху процесните земеделски земи.
На първо място следва да се отбележи,че процесуалният закон не допуска установяване придобиването право на собственост върху недвижим имот по договор за покупко-продажба чрез свидетелски показания. Законът допуска установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи,подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ посредством посочените в чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ писмени доказателства. Ч. свидетелски показания в производство по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е допустимо установяване само на придобиване правото на собственост по давност,каквато хипотеза в случая не се поддържа да е налице. В производството по делото са били представени писмени доказателства /протокол №1/11.11.1948г. на Общинската комисия по ТПС, партида за имоти,подлежащи на поземлен данък/, същите са обсъдени от въззивния съд и доказателственото им значение правилно е преценено с оглед разпоредбата на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ,като е прието,че същите сочат като собственик на процесните имоти към момента на образуване на ТКЗС само наследодателя П.
Д. да се приеме за допустимо установяване придобиването на собствеността върху недвижим имот чрез свидетелски показания,ако се установи,че документите,съставени при сключването на договора,респ. при осъществяването на друг придобивен способ,за който законът изисква специална форма за действителност,са изгубени или унищожени не по вина на страната,то подобна хипотеза в случая не е налице. Освен това доколкото в показанията на разпитаните по делото свидетели се съдържат данни и за придобиване правото на собственост от страна на П. К. върху земите в С. Д. ,вероятно заменени впоследствие по реда на ЗУСНИЮД,по наследство,правилно съдът въз основа на цялостен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства,е приел за доказано,че имотите са принадлежали само на наследодателя П,но не и на неговата съпруга М.
П. и законосъобразен е и изводът на въззивния съд,че въпросът за приложимостта на института на съпружеската имуществена общност може да бъде поставен само при наличието на данни имотите да са били придобити по време на брака посредством възмезден придобивен способ. В случая липсват каквито и да било категорични данни за подобно придобиване. Както моментът на придобиване,така и придобивният способ могат да бъдат само предполагани.
Изводът на въззивния съд,че предявеният от Н. К. Д. иск е неоснователен е правилен. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на постановеното от въззивния съд решение, поради което на основание чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Д. окръжен съд, постановено на 11.12.2007г. по гр.д. №656/2006г.
Председател:
Членове: