О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
гр. София, 11.07.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1970 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 47 от 12.01.2016 год. по гр. д. № 2121/2015 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 18.05.2015 год. по гр. д. № 21061/2013 год. на Пловдивския районен съд и вместо това е постановил друго, с което признал за установено по отношение на [община], че е налице грешка при заснемане в кадастралната карта на [населено място] от 2009 год. на ПИ № 56784.518.1503 и площ от 250-280 кв. м. североизточно, попадащи в ПИ № 56784.518.146, собственост на И. З. З., Ц. Н. З., И. П. М., А. П. З., В. Н. Г., Д. Й. Ц., А. П. М., Д. В. С., А. Ц. Ц., К. К. Ц. и Н. И. Ц., по комбинирана скица № 7 от заключението на в. л. В. С. по точки А,Б,В,Г,Д,Е,Л,З,И,К, представляваща неразделна част от решението.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответната [община], чрез гл. юрисконсулт Ил. А., с оплаквания за неправилността му поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. По поставения въпрос: „Включено ли е във фактическия състав на отчуждаването по чл. 55а ЗПИНМ /отм./ изплащането на обезщетението, т. е. обуславящо ли е изплащането на обезщетението, за да премине собствеността в патримониума на държавата” се релевират основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с оглед противоречие в произнасянето му в представените решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – Р 671 от 11.10.10 год. по гр. д. № 1717/09 год. І г. о., Р № 22 от 29.06.10 год. по гр. д. № 3599/08 год. V г.о., както и в Р № 1967 от 11.10.69 год. по гр. д. № 1451/69 год. І г. о. на ВС, постановено по отменения ГПК. На противоречие със задължителна съдебна практика – представеното Р 784 от 11.07.11 год. по гр. д. № 985/09 год. І г. о., се позовава касаторът и по формулираните в изложението въпроси, обобщени до такъв, свързан с обусловеността на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /предходна редакция на закона/ от установяване принадлежността на правото на собственост на ищеца върху имота в конкретните му граници. В случая въззивният съд е уважил иск за грешка в кадастралната карта при положение, че имотът не е имал графично изображение, т. е. не може да се индивидуализира по площ и граници. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа по поставения въпрос: „Следва ли да се счита нищожен акт, с който се признава/декларира придобито по силата на § 135 ППЗПИНМ /отм./ от собствениците на отчужден недвижим имот безвъзмездно право на строеж”, без да са изложени съображения за значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Акцентира се на противоречивото произнасяне по него с оглед различие в съображенията на първоинстанционния и на въззивния съд относно учредената суперфиция на отчуждените собственици за построената в имота сграда.
Ответниците по касационната жалба, ищци в производството, чрез пълномощника им адв. Н. А., в писмен отговор поддържат становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване с оглед неотносимостта на поставените от касатора правни въпроси за изводите в обжалваното решение. Претендират присъждане на направените в настоящето производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което искът по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /редакция преди изм. с ДВ бр. 49/2014 год./ е бил отхвърлен, въззивният съд приел, че от наследодателите на ищците през 1960 год. е отчуждено дворно място с площ 621 кв. м., без построената в него жилищна сграда, на основание чл. 55а ЗПИНМ /отм./. По делото не са ангажирани от общината доказателства за плащане на определеното обезщетение за отчуждения имот, което е обосновало направения от съда извод за липсата на отчуждително действие и имотът не е преминал в собственост на общината. Освен това приел за нищожна учредената суперфиция за сградата поради това, че същата към този момент е била построена. Въз основа на приетото заключение на техническата експертиза и на комбинираната скица № 7 към него, както и на показанията на разпитания свидетел Ш., съдът приел да е налице грешка в кадастралната карта при заснемането на имота на ищците, като част от него, показана на горната скица, обявена за неразделна част от решението като приподписана от съдебния състав, неправилно е била заснета към имота на общината.
С оглед на това изводът за основателност на иска е обусловен от произнасяне по въпроса за принадлежността на правото на собственост върху имота, като въззивният съд е приел, че не е настъпил отчуждителния ефект на решението от 1960 год. на ИК на ГНС с оглед липсата на доказателства да е изплатено обезщетението на собствениците. Първият от поставените от касатора въпроси има обуславящо за изхода на спора значение и с оглед разрешаването му в противоречие с представените решения № 671 от 11.10.10 год. по гр. д. № 1717/09 год. І г. о., № 22 от 29.06.10 год. по гр. д. № 3599/08 год. V г.о. и № 1967 от 11.10.69 год. по гр. д. № 1451/69 год. І г. о. на ВС, обосновава извода за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При произнасянето по този въпрос се налага и обсъждане на въпросите, свързани с индивидуализацията на имота, установяване на границите, респ. площта му, поради което и по тях не се налага произнасяне по релевираното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и по въпроса, обосновал поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед липсата на съображения с оглед разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
С оглед допускане на касационното обжалване касаторът следва да заплати дължимата държавна такса, възлизаща на сумата 90 лв.
По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 47 от 12.01.2016 год. по гр. д. № 2121/2015 год. на Пловдивския окръжен съд по подадената от [община], чрез гл. юрисконсулт Ил. А., касационна жалба.
Указва на [община], чрез гл. юрисконсулт Ил. А., в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 90 лв. и представи вносния документ в същия срок. След изпълнение на горното указание делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: