О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София, 29.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 652 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Сдружение „Н.“ /Н./ чрез адвокат А. Д. срещу решение № 2002/26.10.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение, седми състав по гр.д. № 1888/2016 г., с което е отменено решението на Софийски градски съд /СГС/ в частта му, отхвърляща исковете на В. И. В. и М. В. П. за разликата над уважения размер от по 50000 лв. до сумата 100000 лв. на всеки и съответните разноски и е постановено друго, уважаващо претенциите за отменените размери със законните последици.
Касатърът поддържа оплаквания за неправилност и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба В. И. В. и М. В. П. оспорват допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени обективно съединени искове от В. И. В. и М. В. П. по чл.282 ал.3 вр. чл.226 ал.1 КЗ /отм./ срещу Н. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от по 150000 лв. за всеки, поради смъртта на техния син И. В., настъпила на 22.06.2011 г. при ПТП със законните последици. СГС е уважил исковете за по 50000 лв. за всеки и ги е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер, а САС е изменил решението му, като е присъдил още по 50000 лв. на всеки от ищците. За да измени решението на СГС, САС е приел, че в случая е безспорно установено настъпилото непозволено увреждане, а именно застрахователно събитие и причинените от него вреди, вината на водача на МПС, чийто риск е обезпечен от Н. в качеството му на орган, съдействащ за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите в държавите, членки /чл.282 ал.3 КЗ /отм./, а не в качеството му на компенсационен орган /чл.284 КЗ /отм./, на когото са възложени функции в хипотези, в които разглежданото застрахователно събитие не попада. В случая с лек автомобил, регистриран в Република Полша, при ПТП, настъпило на 22.06.2011 г. в Република България, землището на [община] е причинена смъртта на сина на ищците, пътувал в процесното МПС. Произшествието е настъпило по вина на управлявалия го водач М. С. А., осъден за това си деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.3 предл.1-во и 4-то б.“б“ предл.2-ро вр. чл.342 ал.1 НК с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 683/2011 г. на Сливенски окръжен съд. САС е прел, че ищците В. И. В. и М. В. П. са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, а при определяне размера на същото по справедливост и съобразявайки се с конкретно съществуващите обстоятелства във връзка със значението им за размера на обезщетението, САС е преценил, че се касае за смъртта на 18 годишен син, понесена много тежко от неговите родители и отразила се на тяхното душевно и здравословно състояние. Изложени са много подробни съображения във връзка с тежката загуба на двамата родители и отражението й в живота на всеки от тях, с оглед на което е определен цялостен размер на обезщетението за всеки един от тях по 150000 лв., съобразено е доброволно изплатеното от ответника обезщетение в размер на по 50000 лв. за всеки, поради което е увеличено присъденото от СГС обезщетение от 50000 лв. за всеки с още по 50000 лв. със законните последици.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай в изложението си касаторът формулира два въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да изгради и изложи собствени мотиви по делото“ и „За критериите, които формират понятието справедливост по чл.52 ЗЗД и са от значение при определяне на обезщетението при причинена смърт в резултат на ПТП“. И двата въпроса са във връзка с определения по-висок размер на присъдено обезщетение за неимуществени вреди, без да са установени нови факти от значение за спорното право. Така формулираните въпроси са във връзка със спора. Първият въпрос е общо и принципно поставен, а вторият е фактологично обусловен. По отношение разрешението на първия въпрос не е налице противоречие с т.19 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както поддържа касаторът, доколкото САС е изложил собствени мотиви за преценката си за дължимото обезщетение, а само неприемането на същите от страна на касатора без конкретизация, освен по-високия размер, не е равносилно на липсващи мотиви. По отношение разрешението на втория въпрос следва да се посочи, че обезщетението на пострадалия се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат, в какъвто смисъл са и указанията на ППВС № 4/1968 г. Съобразяването на критериите е фактологично обусловен въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, не може да има еднакви по размер обезщетения за различните случаи, нито е възможно уеднаквяване на присъждани обезщетения по различни случаи. Доколкото в настоящия казус САС е съобразил относимите обстоятелства и критерии, при извършена конкретна преценка на същите за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, родствената връзка между ищците и починалия им при ПТП син, добрите взаимоотношения между тях, липсата на данни за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тежките последици в душевното и здравословно състояние на ищците след смъртта на сина им и доброволно изплатеното от Н. обезщетение в размер на по 50000 лв. за всеки, при изложени много подробни съображения за това, съобразно указанията на ППВС № 4/1968 г., които настоящият състав на ВКС не намира за необходимо да възпроизвежда отново, нито съображенията са в противоречие със сочена в изложението съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК по обективно неидентични казуси, няма основание да се приеме наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с разрешението на така формулирания втори въпрос.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.38 ал.2 ЗА вр. чл.9 ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът следва да заплати на адвокат Й. Д. /адвокат на ответниците по касационната жалба/ адвокатско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2002/26.10.2016 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, седми състав по гр.д. № 1888/2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗА вр. чл.9 ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения Сдружение „Н.“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.2 да заплати на адвокат Й. Д. сумата 500 лв. /петстотин лева/ – адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.