Р Е Ш Е Н И Е
№ 315
София, 03.10. 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 332/2008 година
Производството е образувано на основание искане на осъдения Д. Ц. Д. за възобновяване на внохд № 1194/2003 г. по описа на Софийски апелативен съд,отменяване на постановеното по него решение №372 от 20.10.2004г. и връщане на делото за ново разглеждане.
Поддържа се,че осъденият не е знаел за постановеното решение на Софийския апелативен съд,потвърдено и от ВКС. Поддържат се и доводи за допуснати нарушения по чл.348,ал.1 т.1-3 НПК.
Иска се делото да се възобнови и даде възможност на осъденият да се възползва от възможността да сключи споразумение с представителя на държавното обвинение,както и да се ползва от процедурата на съкратеното съдебно следствие.
Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си намира искането за процесуално недопустимо,тъй като делото е проверено по касационен ред.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 141 от 07.05.2003г. по нохд № 2374/2001г. Софийският градски съд Нак.колегия,1-ви състав е признал подсъдимия Д. Ц. Д. за ВИНОВЕН в извършено престъпление по чл.199,ал.1 т.3 и 4 вр.с чл.198,ал.1 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и „б” вр.с чл.20,ал.2 НК,и ГО ОСЪДИЛ на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при УСИЛЕНО СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване.
С решение №372 от 20.10.2004г. по внохд № 1194/2003г. Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата,ПРЕКВАЛИФИЦИРАЛ деянието извършено от подсъдимия Д. Ц. Д. в престъпление по чл.131а вр.с чл.29,ал.1 б”а” НК и му НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ при СТРОГ режим на изтърпяване,като ГО ОПРАВДАЛ по първоначалното обвинение по чл.199,ал.1 т.3,4 вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и „б” НК.
С решение № 554 от 25.05.2005г. по н.д. № 1028/2004г. ВКС,второ нак.отделение е оставил в сила решението на Софийския апелативен съд.
В искането на осъдения Д. се поддържат две отделни основания-по чл.423,ал.1 НПК и по чл.422,ал.1 т.5 НПК.
Искането по чл.423,ал.1 НПК е НЕОСНОВАТЕЛНО:
В същото се твърди,че образуваното наказателно производство е започнало с участието на Д. ,но на по-късен етап той е заминал за Република Испания и делото пред въззивния съд е приключило в негово отсъствие. По тази причина той не е знаел за постановеното решение на Софийски апелативен съд,потвърдено от ВКС, а е разбрал за осъдителната присъда от документите за екстрадиция по искане на българските власти.
Разпоредбата на чл.423,ал.1 НПК се отнася до задочно осъдените лица,които не са знаели за наказателното преследване срещу тях,включително и за постановената осъдителна присъда. С оглед защитата на процесуалните им права, законодателят е дал възможност в шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда тези лица да поискат възобновяване на делото.
Проверката на приложените дела не дава основание за извод,че по отношение на Д. са налице предпоставките за възобновяване на делото,визирани в закона.
На първо място,Д. не е задочно осъден и спрямо него не е прилагана процедурата на чл.269,ал.3 НПК.
От материалите по делото е видно,че досъдебното производство,както и съдебното следствие пред първоинстанционния съд е проведено с личното участие на осъденото лице. Той не само е знаел за образуваното срещу него наказателно преследване за престъпление по чл.199 НК,но е участвал във всички следствени действия,в присъствието на упълномощен от него адвокат. Той е знаел за осъдителната присъда по нохд №2374/2001г. по чл.199 НК ,тъй като е била постановена в негово присъствие на 07.05.2003г.
От данните по въззивното дело е видно,че Д. е знаел и за въззивното производство,образувано по негова жалба и по въззивен протест, и е участвал лично и със защитника си в няколко поредни съдебни заседания. В протоколите от 16.03.2004г.,04.05.2004г. и 08.06.2004г. е отразено личното му присъствие. Нещо повече-той е участвал в проведеното по реда на чл.332 НПК съдебно следствие,на което съдът е разпитал св. Рамадан,св. Трифонов и св. Борисов. Вярно е,че последното заседание от 05.10.2004г.е приключило в негово отсъствие,но това обстоятелство не води до извод за процесуално нарушение,довело до нарушаване на неговите права,тъй като Д. е бил уведомен за датата на заседанието. Защитникът на осъдения не е поискал отлагане на делото и не е възразил срещу неговото отсъствие. Искане в тази насока не е постъпило и от самия Д.
Съгласно чл.329 НПК неявяването на жалбоподател-подсъдим и другите страни извън прокурора в съдебно заседание,не е пречка за разглеждане на делото,след като процедурата по призоваване е изпълнена от съда и тяхното неявяване не е свързано с уважителни причини налагащи отлагане на делото.
Следователно,законодателят не изисква призованото подсъдимо лице да присъства лично на въззивното дело,поради което приключването на последното в негово отсъствие,не му дава статут на „задочно осъден”. Не дава основание за такъв извод и издадения от съда съдебен акт. Съдът се е произнесъл с решение,с което е изменил първоинстанционната присъда и е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление. Не е налице нова присъда,огласяването и изготвянето на която следва правилата на чл.305 НПК и изисква личното присъствие на Д. Съобщението за решението е връчено на защитника Р. ,който е поел задължение да му го предаде,за което е положил подпис.
От изложеното следва,че Д. не е задочно осъден и спрямо него не са налице предпоставките на чл.423,ал.1 НПК,поради което искането за възобновяване на делото на това основание следва да се остави без уважение.
В останалата част,искането е процесуално недопустимо.
С разпоредбата на чл.422,ал.1 т.5 НПК се дава възможност по реда на възобновяването да се проверяват не всички постановени от съдилищата съдебни актове,а само тези,които не са били проверени по касационен ред.
Обстоятелството,че Върховният касационен съд по жалба на осъдения е проверил въззивното решение и се е произнесъл по направените доводи за нарушения по чл.348,ал.1-3 НПК,съставлява процесуална пречка същото решение да бъде проверявано и по реда на глава тридесет и трета от НПК.
По изложените съображения искането за възобновяване на въззивното дело,отменяване на решението постановено по него и връщането му за ново разглеждане,следва да се остави без уважение.
Воден от горните мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Ц. Д. за възобновяване на внохд № 1194/2003г. по описа на Софийски апелативен съд,нак.колегия,2-ри състав,отменяване на постановеното решение № 372 от 20.10.2004г. и връщане на делото за ново разглеждане.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: