Решение №315 от 5.1.2017 по гр. дело №2116/2116 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
№ 315

гр. София, 05.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2116 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молба на Б. С. П. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. П., за отмяна на решение № 4083 от 7 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 7226/2011 г. по описа на Софийския градски съд, което е потвърдено с решение № 1149 от 2 юни 2015 г., постановено по гр.д. № 3788/2014 г. по описа на апелативния съд в гр. София. С решението, предмет на молбата за отмяна, е унищожен на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД договор за покупко-продажба от 26 юли 2005 г., по силата на който А. С. С. е продала на молителя собствения си недвижим имот, находящ се в [населено място], С. о., район „Т.“, [улица].
В молбата се твърди, че ищецът в главното производство А. С. е поставена под пълно запрещение, а назначеният й настойник П. Д. с оглед експертно лекарско решение от 17 май 2005 г. е преосвидетелствана с диагноза епилепсия и шизофрения параноидна форма. Тъй като посоченото заболяване на П. Д. е несъвместимо с настойническите й функции, органът по настойничеството към СО – Район „С.“ е отменил протокол с изх. № ПО-9400-34 от 10 март 2009 г. в частта, с която последната е определена за настойник на А. С.. Поради изложеното се твърди, че ищцата не е била надлежно представлявана в производството по делото с оглед на което се поддържа отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
В писмен отговор на адв. И. Е. – служебен защитник на А. С. С., се изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Оспорва се легитимацията на молителя, тъй като същият не отговаря на законовото изискване за „заинтересована страна“ по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Възразява се, че изнесените в молбата факти са били достояние на молителя и по време на процеса, като същият не се е позовал на тях в хода на делото. В писмен отговор от адв. В. М. – процесуален представител на ответницата А. С. С. чрез настойника й и законен представител И. Г. Д., се сочи неправилност на решението на Органа по настойничеството и попечителството при район „С.” в частта му, с която се отменя назначаването на П. С. Д. като настойник на поставената под пълно запрещение А. С., считано от 10.03.2009 г., е незаконосъобразно, тъй като подобна промяна може да действа само занапред, а в частта на решението, с което Д. е освободена от настойническите си функции е законосъобразно и целесъобразно. По отношение на атакувания съдебен акт се сочи, че към момента на определението, с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, запретената С. е била все още представлявана и е действала чрез назначения си настойник Д. и е представлявана в процеса от адв. Е. като служебен защитник на Д. в качеството й на настойник на запретената С., поради което не е налице липса на процесуална правоспособност, респективно на представителна власт.
Във влязлото в сила въззивно решение се възприема тезата на първата инстанция, че тригодишният срок по чл. 32, ал. 2 ЗЗД за предявяването на иска по чл. 31 ЗЗД не е изтекъл предвид правилото на чл. 115, б. „е” ЗЗД, тъй като действително заместник-настойникът замества настойника, когато той е възпрепятстван да изпълнява задълженията си (включително при негова смърт, поставянето му под запрещение и пр.), но само органът по настойничеството и попечителството е този, който извършва преценката за наличието на законово установените условия за постановяване на самото заместване – дори и да са налице основанията за заместване, заместник-настойникът не може самоволно да встъпи в длъжността на титуляра. Тъй като от процесната сделка до предявяването на иска са изтекли общо една година шест месеца и двадесет и осем дни, правото да се иска унищожаване на сделката не е погасено по давност.
Относимите обстоятелства са следните:
Продавачката по процесната сделка за покупко-продажба на жилище в [населено място] С. С., е поставена под пълно запрещение и за неин настойник от 16 март 2009 г. е назначена П. С. Д. от [населено място] – нейна леля. Още в първата инстанция с цел предоставяне на правна помощ, настойникът Д. е представила за себе си експертно решение на ТЕЛК от 2005 г., от което е видно, че страда от епилепсия – големи припадъци средно чести, шизофрения параноидна форма и промяна на личността, в следствие на което й е предоставена правна помощ. Служебният адвокат е участвал в производството по делото изцяло, включително е подал и отговор на касационната жалба на молителя. С протокол № 1 от 15 февруари 2016 г. на Органа по настойничеството и попечителството при район „С.” – С. о., са отменени протокол изх. № ПО-9400-34/10.03.2009 г. и протокол изх. № ПО-9400-553/17.11.2011 г. в частта, с която П. Д. е определен за настойник на поставената под пълно запрещение С., считано от 10.03.2009 г., а с протоколно решение № 3 от 30 май 2016 г. на Органа по настойничеството и попечителството на С. е определен нов настойник.
Молбата за отмяна е неоснователна.
Молителят поддържа, че ищцата в производството по иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД не е била надлежно представлявана по делото, тъй като назначената й за настойник нейна леля, която я е представлявала по делото, сама е страдала от тежко психическо заболяване. Отмяна на влязло в сила решение по заявеното основание на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. второ ГПК, може да бъде постановена, когато страната не е била надлежно представлявана като резултат от извършено от съда нарушение на съдопроизводствените правила. Такава би била хипотезата, когато страната е била недееспособна, но по делото не е участвал законният й представител, съдът й е назначил особен представител, без да са били налице предпоставките за това, ако редовно упълномощен от страната процесуален представител не е бил допуснат до участие в производството без основание и пр. Във всеки случай, за да е налице това основание за отмяна, е необходимо действията на съда да са в противоречие с процесуалните правила и като пряка последица от тях да не е осъществено надлежно представителството на страната в производството.
Като цяло обаче отмяна на влязло в сила решение може да иска заинтересована страна, но не коя да е, а, както сочи изричният текст на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тази страна, която вследствие нарушаване на съответните правила не е била надлежно представлявана. Легитимирана да възбуди отмяната е онази заинтересована страна, обвързана от неизгодно за нея решение, което е неправилно поради порок по чл. 303 ГПК, засягащо това лице, и тези две условия следва да се установят кумулативно в производството, за да се предизвика успешно отмяната на влязлото в сила неправилно съдебно решение. Затова, макар спрямо молителя атакуваното решение да поражда неблагоприятни правни последици, след като той не е страната, която е представлявана в нарушение на процесуалните правила в процеса, той не може да предизвика отмяна на влязлото в сила решение, постановено при поддържаното нарушение на съдопроизводството.
При този изход на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на заплатени по договор за правна защита и съдействие разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. С. П. от [населено място] за отмяна на решение № 4083 от 7 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 7226/2011 г. по описа на Софийския градски съд, което е потвърдено с решение № 1149 от 2 юни 2015 г., постановено по гр.д. № 3788/2014 г. по описа на апелативния съд в гр. София.
ОСЪЖДА Б. С. П., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ап. № , да заплати на И. Г. Д., в качеството му на настойник на поставената под пълно запрещение А. С. С. от [населено място], сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за производството по отмяна на влязло в сила решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top