1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 316
София, 13.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2138 по описа за 2015 год.
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на В. И. В. от [населено място], чрез процесуален представител адв. М. Г., за отмяна на влязло в сила въззивно решение, постановено на 27.03.2014г. по гр.д.№261/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение, постановено на 02.12.2013г. по гр. д. № 9601/2013 г. на Районен съд – Пловдив.
В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителят представя писмени доказателства, които счита за относими към посоченото основание за отмяна.
В срока по чл.306, ал.3 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – ОУ „Д. Т.” – [населено място], чрез упълномощения адвокат Т. Ф., в който се излагат доводи за неоснователност на подадената молба за отмяна. Претендират се разноски.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното:
С влязло в сила въззивно решение, постановено на 27.03.2014г. по гр.д.№261/2014г. на Пловдивски окръжен съд, е потвърдено решение, постановено на 02.12.2014 г. по гр. д. № 9601/2013 г. на Районен съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от В. И. В. срещу ОУ „Д. Т.” – [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед №ЧР-21-6/02.05.2011г. на началника на Р.-П.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на ОУ „Д. Т.” – [населено място]; за присъждане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
С исковата молба е релевиран довод за незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение, извършено със заповед от 29.04.2013г. на началник на Р. – П., поради това, че лицето, издало заповедта за уволнение, И. К. е „назначена без конкурс на конкурсна длъжност и по този повод служебното й правоотношение е недействително, а това означава, че актовете, издавани от същата са опорочени поради липса на компетентност”. Във въззивната жалба е релевирано оплакване за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, с което доводът на ищеца е приет за неоснователен.
Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от значение за решаването на спора, които въпреки положената от страната дължима грижа за добро водене на процеса не е могла да представи, респективно установи, по време на висящността на делото, защото не са й били известни или не е могла да се снабди с тях.
С молбата за отмяна е представен документ: заповед №РД 10-1578 от 24.07.2014г. на министъра на образованието и науката, с която е обявена нищожна заповед № РД 10-91/13.02.2013г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която И. Д. К. е преназначена от длъжност „началник на отдел” в отдел „Инспектиране и организационно-методическа дейност” в Р.-П. на длъжност „началник на Р.” в Р.-П. на основание чл.82, ал.1 и ал.3, чл.74, ал.3 и чл.36, ал.2 от Закона за държавния служител и извършена процедура за конкурентен подбор. От посоченото в представената заповед основание за издаването й – чл.99, т.1, вр. чл.100, пр.1 АПК – е видно, че същата е издадена в производство по възобновяване на производство по издаване на влязъл в сила административен акт – чл.99 и сл. АПК. В АПК е предвидена възможност за оспорване на новия административен акт – съгласно чл.104 ГПК издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда, установен в този кодекс. Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 АПК срокът за оспорване на административния акт започва да тече от съобщаването му, а съгласно сл.61, ал.2 АПК съобщаването се извършва чрез устно уведомяване или чрез писмено съобщение. В разглеждания случай като ново доказателство е представен индивидуален административен акт, който за да произведе правно действие трябва да се съобщи и да не бъде оспорен в предвидения за това законов срок, респ. оспорването му да е неуспешно. При липса на данни в тази насока не може да се приеме, че представената заповед е основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Когато се сочи като основание за отмяна на влязло в сила решение по чл.303, ал.1, т.1 ГПК индивидуален административен акт, се предпоставя той да е влязъл в сила и това да е безспорно установено. В настоящия случай не само че по делото няма данни в тази насока, а и не е безспорно между страните, че заповедта е произвела правно действие – в заповедта се съдържа разпореждане за предварителното й изпълнение, а в отговора на молбата за отмяна се твърди, че лицето продължава да изпълнява длъжността си.
Предвид изложеното молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят направете разноски в размер на 300лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение молба на В. И. В. за отмяна на основание чл.303, ал., т.1 ГПК на влязло в сила въззивно решение, постановено на 27.03.2014г. по гр.д.№261/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение, постановено на 02.12.2013г. по гр. д. № 9601/2013 г. на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА В. И. В. да заплати на Основно училище „Д. Т.” – [населено място], сумата 300лв. – разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: