4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
С., 22.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2327/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 104 от 17.04.2015 г. по т.д.№59/2015г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено Решение №1163 от 05.12.2014 г. по т.д. № 1323/ 2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен искът по чл. 55 ал. 1 ЗЗД, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 104 155.98 лв. – цена за достъп по издадени 6 бр. фактури за периода 11.10.2012 г. – 05.03.2013 г., получена на отпаднало основание и искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за 10 088.54 лв. – обезщетение за забавено плащане от поканата, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В р.І обосновава, че въззивното решение е в разрез с приетото в ТР №50/30.12.1985 г. от ВС, ОСГК, в ТР №17/1959 г. на ВС и в Опр.№313/16.05.2011 г. по т.д.№ 834/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. за неоснователното обогатяване. В р.ІІ сочи противоречива съдебна практика за действието с обратна сила на отменително решение относно административен акт: Решение 1059/09.07.2014 г. на ОС-Варна,Решение на РС-Варна по гр.д.№7081/2014 г.,Решение на ОС-Варна 132/29.01.2015 г. по гр.д.№ 2768/2014 г.,Решение 5245/2014 г. по гр.д.№ 6694/2014 г. на РС-Варна. В р.ІІІ формулира правни въпроси, за които поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:1.Има ли основание операторът на електропреносната мрежа да задържа суми, платени на база невлязло в сила решение на ДКЕВР, отменено от ВАС, 2. Има ли основание дружество, притежаващо лиценз за продажба на ел. енергия, да не плаща на производителите сумите за произведена ел.енергия на база твърдяно прихващане, без договор за цесия, 3. Споразумителен протокол за прихващане на вземане може ли да измести договор за прехвърляне на вземане, когато едната страна твърди, че такъв договор не съществува, 4. Нищожен ли е договор, който прехвърля задължение на нулева стойност, 5. Въззивният съд следва ли да се произнесе по наведени твърдения за нищожност на споразумителен протокол по реда на инстанционния контрол, 6. При определяне на окончателни цени в нулев размер не следва ли да бъдат възстановени всички суми, платени на база предварително изпълнение на решение за определяне на временни цени, 7.При невлязъл в сила административен акт последиците от постановеното му предварително изпълнение следва ли да се заличат, 8. За да възникне задължение за плащане цена на достъп, резултат от сложен фактически състав, съдържащ административно-правен елемент – решение на ДКЕВР и при съдебна отмяна на незаконосъобразния акт, подлежи ли на връщане неоснователно платеното, 9. Отмяната на административния акт действа ли с обратна сила, води ли до отпадане на последиците от него и поражда ли задължение за реституция, 10. Отмяната на незаконосъобразен административен акт следва ли да се зачете от гражданския съд, като вместо недействително определените цени за пренос, в правоотношението се отчетат окончателно фиксираните от регулатора стойности в нулев размер.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] – ответник по делото – оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице поддържаните от жалбоподателя основания по чл. 280 ал. 1 ГПК – посочената съдебна практика е неотносима; жалбоподателят не доказва да е налице противоречива съдебна практика, тъй като представените от него копия от съдебни актове не са заверени за вярност преписи и няма данни да са влезли в законна сила; не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК.
КЕВР – [населено място] – трето лице – помагач на страната на ответника – не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., който иск е отхвърлен, намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т.1 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли иска по чл. 55 ал. 1 ал. 1 ЗЗД за 104 155.98 лв. – цена за достъп по издадени 6 бр. фактури за периода 11.10.2012 г. – 05.03. 2013 г., получена на отпаднало основание и иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за 10 088.54 лв., въззивният съд е приел, че ищецът е производител на електроенергия от възобновяем източник – малка електроцентрала с фотоволтаични модули и с Договор за присъединяване от 30.03. 2011 г. е присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника и има сключен Договор за продажба на ел.енергия от 17. 04.2012 г. Съдът е посочил, че с Решение на ДКЕВР №Ц-33/ 14. 09. 2012 г. са определени временни цени за достъп; ищецът е плащал цената за достъп, като условие за изпълнение на договора за продажба на ел. енергия и е платил 104 155.98 лв., като Решение №Ц- 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, обжалвано от отделни производители на ел. енегрия, е отменено от ВАС с влязло в сила решение. Съдът е аргументирал, че отмяната на решението на ДКЕВР за временна цена за достъп, има действие по отношение на всички – чл.177 ал.1 АПК, и съгласно чл. 302 ГПК е задължително за гражданския съд, но същото не може да има за последица отпадане с обратна сила на облигационните отношения на страните, които са възникнали въз основа на нормативното изискване на закона за сключване на договори за достъп. Обосновал е, че цената е елемент от договора за достъп – търговска сделка – задължително условие за изпълнение на договорите за продажба на ел.енергия, с §197 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗЕ е определен двумесечен срок за сключването на договора, който е изтекъл на 17.09.2012 г. и при липса на договор операторът е сезирал Комисията, която е определила условията, въз основа на които ищецът е плащал цена за достъп – налице са били облигационни отношения, в изпълнение на които ищецът е плащал цената и отмяната на определената временна цена, като елемент от фактическия състав, не влече нищожност на договора – задължението за осигуряване на достъп не е отпаднало и плащането не е без основание, като дължимият размер ще се определи с окончателните цени, за които ДКЕВР, съгласно чл. 32 ал.4 ЗЕ следва да вземе решение за компенсаторни мерки в случаите на отклонение между временните и окончателните цени.
С оглед изложеното, релевантни за делото са формулираните от жалбоподателя въпроси 8, 9 и 10, които следва да се обобщят и доуточнят в следния смисъл: при отмяна на индивидуален административен акт – Решение на ДКЕВР №Ц-33/14.09.2012 г. за определени временни цени за достъп – с влязло в законна сила решение на ВАС, следва ли същото да се зачете от гражданския съд; какво е действието във времето на постановеното от ВАС решение; има ли отмяната обратно действие и води ли до отпадане на последиците от административния акт; поражда ли задължение за връщане на платената цена за достъп от производител на ел. енергия от възобновяеми източници, като платена на отпаднало основание.
Останалите въпроси не са релеванти за делото, тъй като по тях няма произнасяне в обжалваното решение.
Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като с постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции посочените въпроси са решени: Р.№155/11.01.2016 г. по т.д.№2611/ 2014 г. на ВКС, ІІ т.о.; Р.№157/11.01.2016 г. по т.д.№3018/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№ 212/23.12.2015 г. по т.д.№2956/2014 г. на ВКС, І т.о., в противоречие с които е даденият отговор в обжалваното решение.
Не следва да се допуска касационно обжалване на алтернативно поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване: с цитираната практика на ВКС е преодоляно противоречивото решаване на въпросите от различни съдилища,затова не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. С оглед създадената задължителна съдебна практика е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 104 от 17.04.2015 г. по т.д.№59/2015г. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма] – [населено място], на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да внесе държавна такса 2284,89 лв. по сметка на ВКС и да представи по делото доказателства затова едноседмичен срок от съобщението, при неизпълнение на което делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: