3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
С., 15,04,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т.дело №4506/13 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Адв.М. Г., в качеството му на пълномощник на ЗД [фирма] е подал молба, с искане да бъде отменено и допълнено с указание за обжалваемост определение №68/16.01.2014г., постановено по ч.т.д. №4506/13г. на ВКС, І т.о. Така подадената молба е била оставена без движение с указание да бъде уточнено искането и съобразено с чл.250 ГПК и чл.253 ГПК, като с допълнителна молба от 17.03.2014г. страната е поддържала, че ВКС бил задължен да посочи дали определението подлежи на обжалване, тъй като това указание било задължителен реквизит по смисъла на 254ГПК. Отново е повторено искането за отмяна на определението, което според молбоподателя, поради това, че третирало обезсилване на изпълнителен лист не било от „ категорията на тези които не могат да бъдат отменени от съда по чл.253 ГПК защото не слага край на делото”.
Ответникът по молбата- С. Г. С., чрез пълномощника си е изложил доводи за недопустимост и неправилност на така отправените искания.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение приема следното:
Подадената молба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
С определението, предмет на исканото допълване и отмяна състав на Върховен касационен съд, І т.о. е потвърдил разпореждане от 09.10.2013 г. по гр.д. № 201/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е уважена молба на адв. М. Д. в качеството й на процесуален представител на С. Г. С. за издаване на изпълнителен лист по решение № 110 от 01.04.2013г. по т.д. 304/12г. на Бургаски окръжен съд, потвърдено с решение от 23.09. 2013г. по т.д. 201/13г. на Бургаски апелативен съд, за сумата, която С. С. е заплатил като обезщетение на увредените лица.
Отправеното искане от адв. Г., пълномощник на застрахователя е за допълване на това определение с указание дали подлежи на обжалване на основание чл.250 ГПК.
При изложените фактически данни се налага извод, че искането за допълване на определението няма предмет, с оглед правната дефинитивност на производството по чл.250 ГПК. С разглежданото определение е разрешен спор по издаването на изпълнителен лист по обжалваното решение на въззивния съд и с произнасянето от ВКС по този спор е изчерпан предмета на производството, като други искания, по които настоящият състав е бил задължен да се произнесе в рамките на това производство не са отправяни, а и страната в молбата си не е подържала такива обстоятелства. С оглед така очертания предмет на разглеждане при упражняване на инстанционен контрол върху акта на въззивния съд, следователно, извън предметния му обхват е указанието за обжалваемост. Нещо повече, липсата на такова указание с оглед, именно, разпоредбата чл.254, ал.1, т.6 ГПК е индиция, че акта не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол поради това, че не може да бъде указан нито срок, нито съд/ както изисква за този реквизит нормата/, поради това, че съдът се е произнесъл окончателно по повдигнатия правен спор.
Следователно, искането като лишено от предмет е процесуално недопустимо. Такова е и искането по чл.253 ГПК. Предмет на това производство могат да бъдат само актовете по движение на делото, но не и тези, с които е упражнен окончателен инстанционен контрол по съществото на повдигнатия спор.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на адв.М. Г., пълномощник на ЗД [фирма] за допълване с указание за обжалваемост както и за отмяна на определение №68/16.01.2014г. постановено по ч.т.д. №4506/13г. на ВКС, І т.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщенията, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: