О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр. София, 20.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 4378/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ИА „Военни клубовe и военно- почивно дело” [населено място] срещу решение №ІІ-63/28.06.2016 г. по гр.д. №873/2016 г. на Бургаския окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 8038/2015 г. на Бургаския районен съд , е постановено ново решение , с което уволнението на К. З. К. , извършено със заповед №ЧР-11.1136/06.08.2015 г. на изпълнителния директор на ИА „Военни клубове и военно почивно дело за незаконно и е отменено, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и Изпълнителната агенция е осъдена да заплати на осн. чл.225,ал.1 КТ обезщетение за това , че ищецът е останал без работа поради незаконно уволнение за периода от 03.10.2015 г. до 16.02.2016 г. в размер на 3542 лв.,ведно със законната лихва, считано от 01.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението. Застъпва се становище, че законодателят е определил минималните елементи на предложението по чл.331,ал.1 КТ, които са били съобразени от работодателя в направеното от него предложение. Доколкото същото е подписано от работника следва извода, че предложението за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 331 КТ е било прието и уволнението извършено на това основание е законно. Същевременно , според касатора, неправилен е извода на съда, че обезщетението е изплатено след изтичане на едномесечния срок от прекратяване на трудовото правоотношение.Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
С касационната жалба се представя изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. З. К. от [населено място] , застъпва становище, че не са налице предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.Счита, че поставените от касатора въпроси не са обуславящи за изхода на делото, както и че допълнителните основания за допускане по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК не са ясно заявени.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт , който подлежи на касационно обжалване , поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост обаче, с оглед въведената селекция на касационните жалби , за да бъде разгледана жалбата по същество, следва да се са изпълнени и допълнителните изисквания на закона: а именно касаторът да е формулирал материалноправен и / или /процесуалноправен въпрос, който следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на спора, както и по отношение на него да е изпълнено някое от допълнителните основания за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1,2,3 ГПК, а именно въпросът да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС , да е разрешаван противоречиво от съдилищата или неговата разрешаване да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
В случая в представеното изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – касаторът е формулирал следните правни въпроси: „Следва ли отправеното предложение от страна на работодателя по чл. 331,ал.1 КТ да се счита за акт на прекратяване на трудовото правоотношение ?” и „ В кой момент трудовият договор се приема за прекратен – от датата на която страните са постигнали съгласие за неговото прекратяване / приемане на предложението от работника/ служителя по чл. 331,ал.1 КТ или от датата на получаване на заповедта за прекратяване от страна на работника/ служителя.
Във връзка с поставените въпроси с въззивното решение е прието че „в хипотезата на чл. 331 КТ инициативата за прекратяване на трудовото правоотношение идва от работодателя и той следва да отправи предложение , което съдържа цялата информация свързана с това прекратяване, включително и момента на прекратяването , така , че работникът да може да изрази своята воля.Приемайки предложението се постига съгласие за прекратяване на трудовия договор между страните при предложените параметри. Липсата на един от елементите момента на прекратяването пречи да се постигне съгласие за това. При изразяване на съгласие на работника по отправеното му предложение , трудовият договор е прекратен и заповедта за прекратяването му има само констативно действие. Отправеното в случая предложение по чл. 331 КТ не съдържа всички параметри свързани с прекратяването на трудовия договор и по- конкретно не е посочен момента на неговото прекратяване.Дори да се приеме, че в случая служителят е изразил съгласие на датата на която е получил предложението 08.07.2015 г., според съда уволнението е незаконно, доколкото обезщетението не е изплатено в едномесечния срок по чл. 331,ал.2 КТ от прекратяването на трудовия договор по посочения начин.В тази връзка според въззивният съд датата на прекратяване на трудовия договор според издадената заповед за уволнение не е релевантна при преценката относно спазването на този срок.
При тези решаващи мотиви формулираните от касатора въпроси имат значение за изхода на спора.С въззивното решение обаче същите са разрешени в съответствие със съществуващата задължителна практика на ВКС и по конкретно с Р№ 83/29.05.2013 г. ,по гр.д. № 334/2012 г., ІV г.о на ВКС на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, на което и съдът се е позовал. С него се дава задължително тълкуване по отношение на необходимите елементи от съдържанието на предложението по чл. 331,ал.1 КТ като в случая именно липсата на един от тези елементи е довело до неяснота относно това кога правоотношението е прекратено и от кога започва да тече срока за заплащане на обезщетението.С оглед на това посоченото допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е изпълнено. Същевременно касаторът е посочил като допълнително основание за допускане и това по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, което освен, че е в противоречие със соченото друго допълнително основание / което от своя страна внася неяснота кое допълнително основание се поддържа/ , не е обосновано по надлежния начин. С оглед на това не са налице законовите изисквания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІІ-63/28.06.2016 г. по гр.д. №873/2016 г. на Бургаския окръжен съд.
. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: