4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София, 21,12,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора … .………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1149 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] – София с вх. № 79913/12.ІХ.2011 г., подадена против въззивното решение /без номер/ на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 11.VІІ.2011 г., постановено по гр. д. № 3320/09 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ГО, 60-и с-в, от 8.І.09 г. по гр. д. № 16608/08 г.: за осъждането на застрахователя настоящ касатор да заплати, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, на И. С. И. от [населено място], област П. сумите 8 800 лв. и 393.75 лв., представляващи обезщетения за претърпени от последния неимуществени и съответно имуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.VІІІ.2007 г. и ведно със законната лихва върху всяка от тези две главници, считано от датата на предявяването на двата преки иска /6.ІІ.2008 г./ и до окончателното им изплащане, а също и мораторни лихви – на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху всяка от главниците в размер общо на 580.45 лв. – за периода от ПТП и до завеждане на делото.
Оплакванията на касатора застраховател са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – поради постановяването му в нарушение на материалния закон. С оглед това се претендира обезсилването му, респ. неговото частично касиране – за разликата над присъдената сума от 5 800 лв. и до пълния уважен размер на прекия иск за неимуществени вреди от 8 800 лв. /или за 3 000 лв./ и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция за частично отхвърляне на тази претенция на И., като в полза на търговеца касатор бъдат присъдени всички направени в инстанциите разноски съразмерно на отхвърлената част на този иск.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] – София обосновава приложно поле на касационното обжалване с постановяване на атакуваното въззивно решение „в нарушение на задължителната съдебна практика”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация И. С. И. от [населено място], област П. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС касационната жалба на [фирма] – София ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да бъде обсъждано евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 – за търговски дела. В процесния случай настоящият касатор [фирма] – София има качеството на „търговец” – по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 и във вр. чл. 158 и сл. ТЗ, отговорността му е била ангажирана на основание търговска сделка от категорията на абсолютните, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, а и цената на всеки един от двата обективно кумулативно съединени преки осъдителни иска на И. С. И. от [населено място], по които СГС се е произнесъл с атакуваното въззивно решение, е била под законоустановения минимум по тази категория дела /с предмет разрешаването на търговски спор/ до 10 000 лв. В заключение, отбелязването във финалната част от диспозитива на атакуваното въззивно решение на СГС, че то подлежало на инстанционен контрол пред ВКС е погрешно /незаконосъобразно/ от гледна точка на действащата при постановяването му редакция на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК и не създава предпоставки за упражняването на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – София подадена против въззивното решение /без номер/ на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 11.VІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 3320/09 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 1149 по описа за 2011 г.