1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София, 05.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 429/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № V-103 от 20.11.2009 г. по гр.д.№ 434/ 2009 г. на Б. окръжен съд по иск, предявен от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областния управител на Б. област ответникът ПК “Н.”[населено място] е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде на държавата владението на имот с площ 4200 кв.м., намиращ се в индустриалната зона на[населено място], ведно с построените в имота две масивни стопански сгради.
Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон.
Относно допустимостта на обжалването се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като счита за съществен за делото въпросът необходимо ли е да се провежда процедура по административен ред за връщане на одържавено кооперативно имущество, което не е било изземвано от владение на кооперативната организация и към момента на влизане в сила на ЗК от 1991 г. е продължило да бъде в нейно владение.
Ищецът оспорва жалбата като неоснователна, а също и поради липсата на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че първоначален собственик на имота е бил „Н.- А.”, съгласно отчуждаване по реда на ЗПИНМ и нот.акт № 39/ 1968 г. С ПМС/ № 29/ 72 г. имотът е одържавен и предоставен за стопанисване и управление на ДСО „Безалкохолни напитки”, видно от съставения А. и протокол от 1.10.1972 г. По делото не е било спорно и обстоятелството, че понастоящем имотът се владее от ответника, който е същата кооперация, която е била собственик на имота при придобиването му, но през 1989 г. само е променила наименованието си, като се позовава на възстановяване на основание § 1 от ДР към Закона за кооперациите от 1991 г., но съдът е приел, че това владение е непротивопоставимо на ищеца и не е годно да направи кооперацията собственик на имота. Установено е също така, че настоящото владение на имота касаторът е получил от ТПК „О.”, видно от протокол- опис от 1.04.1993 г., съставен в изпълнение на решение от 28.01.1993 г. на УС на Ц. за връщане на цеха за безалкохолни напитки, като касаторът твърди, че и към момента на влизане в сила на Закона за кооперациите от 1991 г. имотът е бил във владение на същата ТПК „О.”. Според въззивния съд това предаване на имота е без значение, тъй като ответникът не е представил доказателства по какъв начин и на какво основание имотът е преминал от патримониума на държавата в патримониума на ТПК „О.”.
С оглед на горните данни следва да се приеме, че първата част от поставения материалноправен въпрос не е коректно формулирана, тъй като имотът е бил иззет от кооперацията, но във втората си част въпросът е съществен за делото, тъй като искът на държавата срещу кооперацията е уважен именно по съображения, че е било необходимо, а кооперацията не е подала искане за връщане на имота по реда на ПМС № 192/ 91 г. Прието е също така, че тя би могла да реализира правата си по общия исков ред само в случаите,когато имотът към 1991 г. не се стопанисва от държавна или общинска фирма, от еднолично търговско дружество с държавно имущество или от организация по §12 от ПЗР ЗСПЗЗ.
Видно от данните по делото, то е започнало с искова молба, подадена на 25.10.2007 г.- т.е. при действието на Закона за кооперациите от 1999 г.
Относно възстановяването на одържавено кооперативно имущество ВКС е приел две тълкувателни решения- №2/ 1995г. и № 6/ 2006 г. В ТР № 2/ 1995г. на ОСГК на ВС са дадени разяснение по прилагането на ЗК от 1991 г. и връщането на одържавено кооперативно имущество съгласно ПМС № 192/91 г. В ТР № 6/2006 г. е разяснено, че по принцип по ЗК от 1999 г. възстановяването става по административен ред, а по силата на закона може да настъпи само в хипотезата на § 39 от ПЗР ЗИДЗК-ДВ, бр.13/2003 г. И в двете тълкувателни решения не е уреден случаят, когато кооперацията е във владение на имуществото, за което твърди, че й е възстановено по силата на закона.
С оглед на горните данни и съгласно ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и затова настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-103 от 20.11.2009 г. по гр.д.№ 434/ 2009 г. на Б. окръжен съд.
Насрочва делото за 9.06.2011 г., 9 ч., за когато страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: