Р Е Ш Е Н И Е
№ 317
гр.София, 08.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар АНИ ДАВИДОВА
и с участието на прокурора СТАНЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 143/2008 год.
Производството е по чл.218 а, във вр.с чл. 218 б б.”в” ГПК /отм./, образувано по касационната жалба на А. М. А. понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. П. против решение № 575/8.11.2007 год. по гр.дело № 384/2007 год. на Плевенския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му.
От ответниците по касационната жалба О. с. с. – гр. П. и П. на РБ, гр. С., последната изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218 в ал. 1 и 2 ГПК /отм./, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 33/13.03.2007 г. по гр.дело № 1571/2006 год. на Плевенския районен съд, с което са отхвърлени исковете за неимуществени и имуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за тяхната неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че с влязла в сила присъда № 133/30.05.2006 г. по нохд № 52/2006 г. ищецът е признат за виновен в извършване на 16/17.09.2005 г. на престъпление по чл.196 ал. 1 т. 2, във вр.с чл.195, ал.1 т. 3 и т.5, във вр.с чл.29, ал.1 б.”а” и „б” НК и на основание чл.55 ал.1 т.1 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, като мярката за неотклонение „задържане под стража” е била потвърдена. Със същата присъда ищецът е бил оправдан по обвинението за извършено престъпление за периода от 4/5.09. до 17.09.2005 г. в с. Г. по чл.196 ал.1 т.2, във вр.с чл.195, ал.1 т.3 и т.5, във вр.с чл.29, ал.1 б.”а” и „б”, във вр.с чл.26, ал.1 НК за конкретни вещи, между които и чифт маратонки „А”, на стойност 48 лева. Подробно и аргументирано решаващият съд е обсъдил твърденията и доводите в исковата молба, за произхода и размера на претърпяните от ищеца имуществени и неимуществени вреди – първите, изразяващи се в стойността на отнетите му без основание вещи, негова собственост, а вторите, изразяващи се в нанесени физически страдания от нанесения му побой от служители на ОСлС гр. П. и ПлРП и от незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което бил оправдан, като е мотивирал правни изводи за отсъствие на предпоставките на ЗОДОВ за ангажиране солидарната имуществена отговорност на двамата ответника. В тази връзка са изложени съображения, че мярката за неотклонение „задържане под стража” не е била отменена, като незаконосъобразна, освен това задържането на ищеца е по повод изпълнение на наложено ефективно наказание лишаване от свобода за извършеното от него престъпление на 16/17.09.2005 г., а при обсъждане на показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е констатирал тяхното противоречие и не зачел доказателствената им сила, като е приел за недоказани твърденията на ищеца за извършени незаконни действия от органите на прокуратурата по чл.2 ал.1 т.1 и т. 2, във вр.с чл.4 ЗОДОВ и произлезлите от това неимуществени вреди, в размер на 5 250 лв. По отношение на солидарно ангажираната отговорност на ответника О гр. П. са изложени същите съображения, свързани с отсъствие на предпоставките на цитираните по-горе текстове от закона, поради тяхната недоказаност.
Обсъждайки предявената претенция за стойността на незаконно отнетите от ищеца вещи, представляващи чифт маратонки „А”, на стойност 48 лева съдът е констатирал, че вещите доброволно са предадени от А. Б. , майка на ищеца на служител на РПУ Д. Д. , който държавен орган не е привлечен да отговаря по ЗОДОВ, съгласно исковата молба на ищеца.
Касационният съд счита, че въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон, правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка и при постановяването му не са нарушени съществени процесуални правила, които да налагат отмяната му.
В касационната жалба не се съдържат и конкретни оплаквания, които по смисъла на чл.218 б б.”в” ГПК /отм./ могат да бъдат касационни отменителни основания, за да бъдат разгледани по същество и да им бъде даден отговор от касационния съд.
По тези съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение и присъди в тежест на касатора държавна такса, в размер на 107 лева, дължима се за касационното производство, на основание чл. 10 ал. 2 ЗОДОВ, затова
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 575/8.11.2007 г. по гр.дело № 384 по описа за 2007 година на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. М. А., понастоящем в Затвора гр. П. да заплати държавна такса за настоящето производство, в размер на 107 лева, по сметка на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/ЕЛ