О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София, 01.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.03.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 889 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Я. С. от гр. Т. против въззивното решение на Търговищкия окръжен съд № 65 от 30.04.2009 год., постановено по в.гр.д. № 90/2009 год., в частта, с която е потвърдено решението на Търговищкия районен съд № 557 от 16.01.2009 год., по гр.д. № 1006/2008 год. и е осъден касатора, в качеството му на ответник по предявения от П. „Б”, гр. Т. иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, да заплати сумата 887.42лв., представляваща неустойка за неизпълнение по договор за наем на земеделска земя, сключен между страните на 23.04.2004 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба -10.09.2008 год., до окончателното и изплащане.
Със същото решение, което не е предмет на подадената касационна жалба, въззивният съд е обезсилил горепосочения съдебен акт на Търговищкия районен съд, в частта му, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 1234.07 лв. до сумата 1240 лв. и е прекратил производството по делото, като в частта, с която предявеният срещу С. Я. С. иск по чл.92, ал.1 ЗЗД е уважен за разликата над сумата 887.42 лв. до сумата 1234.07 лв., при условията на чл.271, ал.1 ГПК е отхвърлил същия за сумата от 346.65 лв..
Касаторът въвежда оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приложил общите норми на ЗЗД, вместо специалните правила на Закона за арендата в земеделието /ДВ бр.82/96 год./, регламентиращи арендните отношения в земеделието, вкл. с обект –земеделска земя, поради което вместо да прогласи нищожността на сключения между страните наемен договор за процесната земеделска земя, поради неспазена форма, незаконосъобразно и в разрез с доказателствения материал по делото е приел, че е налице конверсия, позволяваща изпълнението на поетите от съконтрахентите права и задължения да се преценяват с оглед правилото на чл.228 и сл. ЗЗД.
В подкрепа на твърдяната нищожност са наведени и доводи , свързани с неспазване императивните изисквания на ЗК за надлежно учредяване представителната власт на председателя на ищцовата кооперация във вр. с предявяване на иска, които подробно са аргументирани в обстоятелствената част на касационната жалба.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, след дадените на касатора по реда на чл.285, ал.1 ГПК указания, касационно обжалване, макар и не особено прецизно, е обосновано с твърдение, че разрешените от въззивния съд въпроси на материалното право, обусловили крайния правен резултат по делото по предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД :
„ 1. За наличие на правна възможност при действието на специалния ЗАЗ, да бъде сключен договор за ползване на земеделска земя срещу заплащане, подчинен на общите правила за наемния договор по ЗЗД и
2. При недействителност на договора за аренда на земеделска земя, поради липса на изискуемата се от чл.3, ал.1 ЗАЗ нотариална заверка на подписите на съконтрахентите, да бъде допусната конверсията му в договор за наем, когато притежава съществените признаци на последния, установени в чл.228 и сл. ЗЗД” са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като едновременно с това са разрешени и в противоречие с практиката на ВАС , израз на която са цитираните и приложени по делото решения: № 12051/2006 год., по адм.д. № 8188/ 2006 год.; № 4118/2007 год., по адм.д. № 8785/2006 год.; № 1876/2008 год., по адм.д. № 10279/2007 год.; № 2290/2005 год., по адм.д. № 7851/2004 год..
Същевременно касаторът поддържа, че даденото от въззивната инстанция разрешение на значимите по см. на чл.280, ал.1 ГПК материалноправни въпроси: за действителността на сключения от един от съпрузите договор за наем на земеделска земя, попадаща под режим на съпружеска имуществена общност, когато другият съпруг го е оспорил веднага след узнаване, чрез волеизявлението си за неговото прекратяване и за правната характеристика на осъществено от председателя на ЮЛ, правно и структурно обособено в кооперация по см. на ЗК действие по предявяване на иск от името и за сметка на последното- на управление или на разпореждане противоречи на трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 477/2006 год., по т.д. № 1076/2005 год. и решение №1003/2008 год., по гр.д. № 3305/2007 год., поради което в случая основанието по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК е налице.
Ответната по касационната жалба страна, в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на касационните оплаквания, излагайки съображения за липсата на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и за правилността на изводите на въззивния съд по същество на спора.
Настоящият състав на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Основателно е искането за допускане на касационен контрол, основано на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
За да уважи предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е счел за доказано твърдяното от ищеца неизпълнение на поетите от ответника С, по сключения между страните договор за наем/ /аренда/ на земеделска земя № 359 от 23.04.2007 год. задължения, материализирани в т.8 от същия – да предостави възмездно на ищцовата кооперативна организация за срок от седем стопански години ползването на две ниви, всяка от които от по 6. 933 дка, находящи се в землището на кв. Бряг, гр. Т., без да създава пречки и трудности по използването на наетите обекти, поради което предпоставките на закона за ангажиране договорната отговорност на последния за обезвреда, съобразно уговорената в т.7.2 от договора, неустойка за неизпълнение, са налице.
При изграждане на този краен правен извод, въззивният съд е отрекъл основателността на основното правопогасяващо възражение , въведено от ответника за нищожност на процесния договор, поради неспазване на изискуемата се от ЗАЗ форма за неговото сключване. Приел е, че доколкото в титулната част на същия е налице изрично позоваване от съконтрахентите на законовото правило на чл.228 ЗЗД, то безспорно възникналото помежду им правоотношение е поредно от договор за наем, който по определение на закона е неформален. Същевременно, според изложеното в съобразителната част на обжалваното решение, дори и в случая да се касае до аренден договор, недействителен по арг. от чл.26, ал.2 ЗЗД, поради липса на изискуемата се от чл.3, ал.1 ЗАЗ нотариална заверка на подписите на страните по него, то обстоятелството, че сделката съдържа всички задължителни реквизити на наемен договор, регламентиран от общите норми на ЗЗД, обуславя конверсията и в последната, която е действителна и въз основа на нея следва да бъдат уредени и последиците от неизпълнението на наемодателя.
По отношение на останалите правопогасяващи възражения на ответника, свързани с липсата на съгласие на съпругата на последния и сключване на договора при грешка и измама, решаващата инстанция е изложила подробни съображения, позовавайки се от една страна на личния характер на възражението по чл.22, ал.3 СК/ отм./, във вр. с чл.229, ал.2 ЗЗД на неучаствалия в сделката съпруг и визираният от законодателя срок в който същото може да бъде упражнено, а от друга на отсъствието на ангажирани по делото доказателства за твърдения от ищеца порок, обуславящ приложението на чл.28ЗЗД и чл.29 ЗЗД.
Следователно така поставените от касатора въпроси на материалното право, като обусловили решаващите изводи на въззивния съд попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- основна предпоставка за допускане на искания касационен контрол.
Доколкото, обаче, не по отношение на всички е налице визираната от законодателя допълнителна процесуална предпоставка- някое от основанията по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване следва да бъде допуснато единствено по отношение на тези, касаещи правната квалификация и действителност на договора за предоставяне възмездното ползване на земеделска земя, които с оглед липсата на трайно установена съдебна практика и сравнително новата законова регламентация на арендния договор се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Що се касае до приложената и цитирана в тази вр. практика на ВАС, то последната не се включва във визираната в т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК съдебна практика, поради което е въобще неотносима към което и да е от тези основания.
Доколкото, пък, цитираното решение № 1003/2008 год. на І г.о. на ВКС е поставено при съвсем различна от разглежданата фактическа обстановка, то последното не би могло да обосноват твърдяното от касатора противоречие в практиката на съдилищата по см. на чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ неправилно квалифицирано от него по т.1/ по поставения материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.22, ал.3 СК/ отм./ .
По същите съображения, касаещо съвсем различен от разглеждания понастоящем правен спор- за правомощията на ОС член- кооператорите при изключване на член кооператор, неотносимо към критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК се явява и второто на ВКС- № 477/ 2006 год. на ІІ т.о., на което касаторът също се позовава.
Водим от така изложените съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Търговищкия окръжен съд № 65 от 30.04.2009 год., по в.гр.д. № 90 /2009 год., само в частта, с която е оставено в сила решение № 557 от 16.01.2009 год., по гр.д. № 1006/2008 год. на Търговищкия районен съд и е осъден С. Я. С. от гр. Т. да заплати на П. „Б”, гр. Т. сумата 887.42лв., представляваща неустойка за неизпълнение по договор за наем на земеделска земя от 23. 04. 2004 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 10.09.2008 год., до окончателното и изплащане.
УКАЗВА на касатора С. Я. С. от гр. Т., че в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на 17. 75 лв./ седемнадесет лева и седемдесет и пет ст./, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи по делото и документ, удостоверяващ извършеното плащане.
Да се впише изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на дадените указания, касационната жалба ще бъде върната на нейния подател.
След представяне на съответния платежния документ за внесена допълнителна държавна такса по сметка на ВКС, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС, за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: