Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, 30.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 577 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу въззивно Решение № 308 от 19.10.2016 год. по т.д.№ 395/2016 год. на Пловдивския апелативен съд.
Ответникът по касация М. В., чрез представен по делото писмен отговор по чл. 287 ал.1 ГПК изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат и евентуално, че касационната жалба по същество е неоснователна.
Въззивното производство е било образувано по жалба на [фирма] срещу Решение № 47 от 15.02.2016 год. по гр.д.№ 72/2015 год. на Старозагорския окръжен съд в частта с която е отхвърлил, като неоснователен, предявения от [фирма] срещу М. В. иск за признаване по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установено, че тя дължи на [фирма] сумата от 20000 U., равностойни на 27051.60 лв. по курса на БНБ към датата на подаване на заявлението по чл. 417 т.3 ГПК, представляваща 1/3 от двойния размер на задатъка, съгласно раздел VII, т. 1.1. от предварителния договор за замяна на недвижими имоти от 14.11.2002 год. с нотариална заверка на подписите рег.№ 4986/14.11.2002 г. на нотариус с рег.№ 185 с район на действие СРС, ведно със законната лихва от 03.06.2011 год. до окончателното изплащане на сумата.
В частта с която Старозагорски окръжен съд е отхвърлил като погасен по давност обективно и субективно съединеният иск на [фирма] срещу М. В. иск за признаване за установена дължимостта на сумата 10000 U., равностойни на 13525.80 лв. – 1/3 от дължимата неустойка, съгласно същия договор, първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
В частта с която СтЗОС със същото решение е прекратил производството по иска на [фирма] за признаване на установено, че М. В. му дължи сумите от 1822 лв. – законна лихва върху сумата от 27051.60 лв. и 788 лв. – законна лихва върху сумата от 13525,80 лв., считано от 08.06.2006 г. до 03.06.2011 год. е проведено паралелно производство по реда на чл.274 ал.2 ГПК и тази част на решението не е предмет на произнасяне на П. с обжалваното в настоящото производство решение.
За да потвърди решението на СтЗОС, съставът на П. е приел за безспорно, че на 07.06.2005 год. тази обещана от М. В. за заменяне 1/5 идеална част от недвижимия имот е била продадена на публична продан, за погасяване на нейни данъчни задължения. С оглед на този факт въззивният съд е счел, че прехвърлителката-ответница М. В. сама се е поставила в правната невъзможност да извърши договорената за 07.06.2006 год. окончателна замяна и поради това е неизправна страна по изпълнението на този договор. Стигайки до извода, че на 07.06.2006 год. е била налице виновна невъзможност за изпълнение на предварителния договор от страна на М. В., Пловдивски апелативен съд е направил преценката, че от 12.00 часа на тази дата не само е възникнало, но съгл. чл. 93 ал. 2 предл.2 ЗЗД е станало и изискуемо процесното вземане на [фирма] – дължимия от В. двоен размер на получения от нея задатък.
Счел е, обаче, че процесното вземане на [фирма] по чл. 93 ал. 2 предл. 2 ЗЗД има обезщетително- наказателна функция, защото съдържанието му покрива възникналото за неизправната страна задължение за обезвреда на изправната. Поради това съдът е заключил, че [фирма] по отношение на това вземане е приложима тригодишната погасителна давност по чл. 111 б.“б“ ЗЗД и то е било погасено по давност на 07.06.2009 год. Заявлението на [фирма] по реда на чл. 417 т.3 ГПК е било депозирано на 03.06.2011 год. и затова възражението на М. В. за изтекла погасителна давност е основателно. Като краен резултат Пловдивски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната пред него част.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следния материалноправен въпрос от значение за изхода на делото и формиране решаващата воля на съда: „Каква е давността, с която се погасява искът за връщане на двойния размер на задатъка?“. Като противоречие със задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК сочи Решение № 521 от 29.06.2009 год. по гр.д.№ 25/2008 год. на ВКС-ГК, IV г.о.
По отношение на същия въпрос, касаторът сочи и хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 ГПК (Решение № 447 от 28.02.2013 год. на САС по в.т.д.№ 1774/2012 год.; Решение № 710 от 25.11.2014 год. по т.д.№ 909/2014 г. на АС-Пловдив; Решение от 20.12.2010 год. на ОС-Благоевград по гр.д.№ 79/2010 год. и Решение № 703 от 10.04.2012 год. на СГС по т.д.№ 3030/2010 год. ) и чл.280 ал.1 т.3 ГПК – наличието на противоречива практика по поставения въпрос означавало несигурност и нееднакво тълкуване и прилагане на закона.
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, основанията по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на един и същи въпрос са взаимно изключващи се. Ако е налице задължителна съдебна практика по него, основанието по т.2 и т.3 ГПК е изчерпано. В случая, задължителна съдебна практика не е налице, поради обстоятелството, че Решение № 521 от 29.06.2009 год. по гр.д.№ 25/2008 год. на ВКС-ГК, IV г.о. е постановено по реда на чл.218а ал.1 б.“б“ ГПК (отм.) вр.§ 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК-2007 год. и не се включва в критериите по т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
С това решение съставът на ІV г.о. е приел, че по отношение на вземането за задатък е приложима общата 5-годишна давност. Същият срок на погасителната давност е приел и САС с влязлото в сила Решение № 447 от 28.02.2013 год. по т.д.№ 1774/2012 год. Софийски градски съд с първоинстанционно Решение № 703 от 10.04.2012 год. по т.д.№ 3030/2010 год., за което няма данни да е влязло в сила, че е приложим 3-годишния давностен срок по чл.111 б.”б” ЗЗД. Това обаче е без значение с оглед становището на П. по обжалваното решение – т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Становището на настоящия съдебен състав е, че по отношение на посочения правен въпрос е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречива съдебна практика и факултативният касационен контрол ще следва да бъде допуснат за произнасяне по него.
На основание чл.18 ал.2 т.2 ГПК касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 541.03 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 308 от 19.10.2016 год. по т.д.№ 395/2016 год. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 541.03 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока за държавна такса и с оглед изпълнението на задължението, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.