Р Е Ш Е Н И Е
№ 318
София, 06 октомври 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 317/2008 година.
Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия И. В. Х. против присъда № 20 от 12.05.2008 год., постановена по внохд № 140/2008 год. по описа на Шуменския окръжен съд.
В касационната жалба и в допълнението към нея като основание за проверка на въззивната присъда е посочено незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Излагат се доводи за несъставомерност на деянието от субективна страна. Като не е съобразил това обстоятелство, съдът е приложил неправилно материалния закон. Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия за престъплението, по което е признат за виновен и осъден.
Пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът му, редовно призовани, не се явяват, без да сочат за това уважителни причини.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна, а въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 20 от 12.05.2008 год. по внохд № 140/2008 год. Шуменският окръжен съд е отменил присъда № 350 от 26.02.2008год. по нохд № 206/2006 год. на Шуменския районен съд, с която подсъдимият И. В. Х. е признат за невинен в извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и вместо нея постановил нова, с която е признал за виновен И. В. Х. в това, че на 12.03.2005 год. в гр. Ш., държал огнестрелно оръжие-видоизменен газ-сигнален пистолет “BLOW Магнум» м. 2000, калибър 9 мм, сериен № 5* и 4 бр. боеприпаси за него, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 вр. и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК е осъден на пробация, като са му наложени пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
По реда на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на подсъдимия.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки обжалваната присъда в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна.
Касационната инстанция констатира, че въззивният съд е изпълнил задълженията и изискванията на чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 2 от НПК-при постановяването на новата присъда е направил собствен анализ на доказателствата и изложил съображения от фактическо и правно естество по въпросите: има ли извършено деяние, извършено ли е от подсъдимия виновно, каква е доказателствената основа, на която е изградено вътрешното убеждение на съда.
На базата на установените по делото фактически положения, основаващи се на събраните и проверени по реда на процесуалния закон доказателства и доказателствени средства, въззивният съд е стигнал до законосъобразни изводи относно авторството и вината на подсъдимия в инкриминираното деяние.
Доводът, че деянието е несъставомерно въззивният съд е обсъдил в мотивите на присъдата и отхвърлил като неоснователен и противоречащ на събраните по делото доказателства, като му е дал верен и аргументиран отговор, а именно: в подсъдимия са открити сигнален пистолет с премахната от цевта задължителна за този вид пистолети преграда/ муфа/, /по този начин пистолетът е придобил качествата на огнестрелно оръжие/, както и боеприпаси, годни, според заключението на балистическата експертиза, да изстрелват проектили с поразяващо механично поражение. Щом като е придобил оръжие, което не е подчинено на разрешителния режим по цитирания закон, задължение на подсъдимия е да поддържа пистолета в техническо състояние, съгласно първоначалното му предназначение. Всяка промяна в конструкцията на оръжието, водеща до промяна в предназначението му, по начин, който поставя в действие установения със ЗКВВООБ разрешителен режим, ангажира отговорността на извършителя.
Оспорената от защитата субективна страна на престъплението е опровергана и от самите обяснения на подсъдимия, депозирани пред първоинстанционния съд. Там, той е заявил, че констатирал разликата на подредените в пълнителя на пистолета патрони-едните със сачми, а другите, без сачми и след възпроизвеждане на изстрели, закупувайки патрони ги е лентовал по първоначалната им подредба. Х. е съзнавал, че държи без надлежно разрешение, както изискват разпоредбите на ЗКВВООБ, приспособеното огнестрелно оръжие и боеприпасите към него. Анализирайки обясненията на Х. и съпоставяйки ги с останалите по делото доказателства и доказателствени средства, съдът е стигнал до правилния извод, че обективните действия на подсъдимия сочат за умисъла му да държи у себе си, без надлежно разрешение огнестрелно оръжие и боеприпаси към него, с което е осъществил престъпния състав на чл. 339, ал. 1 НК. Затова, при установените фактически положения, главното възражение на касатора за незнание по отношение на промяната в предназначението на пистолета и вида на държаните за използуване патрони, правилно е отхвърлено от въззивната инстанция, като осъществено право на защита, опровергано от останалите по делото събрани доказателства.
Изводите, че от обективна и субективна страна извършеното от Х. съдържа необходимите признаци за съставомерност на деянието по чл. 339, ал. 1 НК са законосъобразни и въззивният съд не е допуснал нарушение, свързано с отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Ето защо, въззивната присъда следва да бъде оставена в сила, като не са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, защото деянието, нито е малозначително, нито обществената му опасност е явно незначителна.
Настоящият касационен състав констатира, че въззивния съд е пропуснал да се произнесе с присъдата си по отнемането на предмета на престъплението, съобразно чл. 53, ал. 2, б.”а” НК, който пропуск може и следва да бъде отстранен в процедура по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 20 от 12.05.2008 год., постановена по внохд № 140/2008 год. по описа на Шуменския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: