О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, 26,04,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1063/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. “Б и” – гр. С. срещу решение № 967 от 13.07.2009г. по гр. д.884/09г. на Софийски апелативен съд.
Ответниците по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Касаторът е направил изричен довод за недопустимост на постановения от въззивния съд съдебен акт, като е сочил, че разглеждането на спора по същество противоречи на разрешенията дадени с ПП на ВС на РБ №7/77г.
С оглед възприетото с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно допустимостта на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран изрично от касатора. Така въпросът относно допустимостта на претенциите, въпреки че е било установено, че ищците са разполагали с изпълнителен титул срещу деликвента, преди завеждане на исковете е релевантен, тъй като е в пряка връзка с изхода на спора, а освен това същият, с оглед постановения правен резултат от въззивният съд е разрешен в противоречие с разрешенията дадени с т.11 ППВС №7/77г. – посочен от касатора- относно приетото за това, че увреденото лице може да предяви искове срещу застрахователя и прекия причинител само при условията на пасивно евентуално съединение.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 600лв.
Тъй като въпросът за допустимостта на прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ от увредения срещу застрахователя по застраховка “ гражданска отговорност” при наличие на уважен иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД е поставен за разрешаване от Общото събрание на Търговска колегия при ВКС с разпореждане №1 от 13.04.2010г. на Председателя на ВКС, на основание чл.292 ГПК, производството следва да бъде спряно.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 967 от 13.07.2009г. по гр. д.884/09г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- З. “ Б и” АД – гр. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 600лв.
СПИРА на основание чл.292 ГПК производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: