Р Е Ш Е Н И Е № 319
София, 16.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
При участието на секретаря Северина Толева и като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3155/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Образувано е по жалба на ЧСИ Я. И. С. , чрез адв. П. срещу решение от 05.01.2015 г., постановено по дисциплинарно дело №30/2014 г. на дисциплинарната комисия на КЧСИ, с което на ЧСИ Я. И. С. е рег. № 794, с район на действие Софийски окръжен съд е наложено дисциплинарно наказание”лишаване от правоспособност за срок от една година”.
В жалбата се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Според жалбоподателя решението е недопустимо, доколкото е изтекъл преклузивния шестмесечен срок по чл. 69,ал.1 ЗЧСИ. Същият е започнал да тече на 04.04.2014 г., когато съветът на КЧСИ е обсъдил внесения в деловодството на КЧСИ доклад на К. за проверка на ЧСИ Я. С. и е изтекъл на 04.10.2014 г.Доколкото обжалваното решение, с което е наложено дисциплинарното наказание е постановено на 05.01.2015 год. същото е постановено след изтичане на срока и е процесуално недопустимо.Според жалбоподателя решението е недопустимо и доколкото дисциплинарното производство е образувано от некомпетентен орган, а именно с акт на Председателят на дисциплинарната комисия. В тази връзка се позовава на разпоредбата н чл. 70,ал.1 ЗЧСИ, според която дисциплинарното производство се образува или по искане на Министъра на правосъдието или по решение на Съвета на камарата.
Счита , че решението е неправилно, доколкото всички действия по процесните дела са извършени от помощник ЧСИ , а дисциплинарната отговорност е лична. Същевременно не му е вменено като нарушение неосъществяването на контрол върху действията на помощник ЧСИ Н. С.. Д. състав неправилно е приел , че е извършил фактическо присъединяване на взискатели – взискателите са конституирани от помощник ЧСИ по реда на чл. 429 ,ал.1 ГПК , а не по реда на чл. 456 и сл. ГПК .Изразява становище, че взискателите, конституирани по реда на чл. 429,ал.1 ГПК имат право на разноски в т. ч. и на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 79 ГПК – такова се дължи за всяко предявено за събиране вземане. Неправилен е извода на дисциплинарния състав, че в нарушение на закона ЧСИ не е извършил проверка дали представените по делото трудови договори на юрк. Ч. са валидни, доколкото няма такова задължение по закон.Неправилно е прието, че е налице нарушение на т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като такса на това основание се дължи за всяко събрано парично вземане / главница, лихви и разноски/ .Отделно от това сочи, че тези такси не са събрани ,тъй като процесните дела са били спрени . До датата на спирането по делата не са постъпили никакви суми , поради което длъжника не е увреден.Неправилно е прието също така, че при конституиране на взискател по реда на 429,ал.1 ГПК не се дължи такса в полза на ЧСИ по т.11 от ТТРЗЧСИ. В случая според жалбоподателя е налице празнота в тарифата, поради което следва да се приложи разрешението в хипотезата на чл. 456 ГПК при присъединяване на кредитор.
Правят се допълнителни оплаквания за допуснати процесуални нарушения при провеждането на дисциплинарното производство: Дисциплинарното производство е образувано по доклад на Комисията за дисциплинеарна етика /К. /, който не е представен по делото. Отделно от това К. не е компетентна да извършва проверки на ЧСИ./ Независимо от това сочи, че докладът на К. не доказва дисциплинарните обвинения./Същевременно като доказателства по делото не са събрани копия от процесните изпълнителни дела / 42 бр. / като доказателство по делото са представени незаверени копия само от 2 изпълнителни дела , като при постановяване на своето решение ДК е приела за установени обстоятелства, описани в приложените от длъжника справки. Дисциплинарното производство предвид наложената санкция според жалбоподателя има наказателен характер, поради което същото е следвало да му бъде надлежно предявено. Изтъква че при налагане на дисциплинарното наказание не е съобразено обстоятелството , че не са настъпили вреди за длъжника и че наложеното наказания е явно несправедливо.
Ответникът по жалбата Камара на частните съдебни изпълнители оспорва същата. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното решение е посочено, че дисциплинарното производство срещу ЧСИ Я. С. е образувано с решение на Съвета на Камарата на ЧСИ , взето на редовно заседание от 04.04.2014 г. като съгл. Чл. 70,ал.2 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител Я. С. е депозирал становище , с което оспорва наличието на дисциплинарни нарушения по процесните изпълнителни дела. Въз основа на данните по делото дисплинарният състав е приел, че по 44 броя изпълнителни дела / от изп. д. №45/2014 г. – до изп. д. №92/2014 г. вкл./ ЧСИ Я. С. е приел като присъединени кредитори различен брой цесионери, придобили незначителни части от присъдени вземания, за които има издадени съответните изпълнителни листа. Прието, че това е извършено в нарушение на чл. 456,ал.2 ГПК, където изрично са посочени документите , необходими за присъeдиняване на взискател – молба , изпълнителен лист или удостоверение от съдебен изпълнител ,че листът е представен по друго изп. дело и съдържащо данни за неудовлетворения остатък от вземането. В резултат на конституирането на цесионерите като присъединени взискатели по делото ЧСИ Я. С. е приел за събиране разноските по изп. дело както и възнагражденията за юрисконсулт за образуване и водене на изп. дело размер на 150 лв. за всяка една от молбите за присъединяване.Прието е, че това е в нарушение на чл. 78 ,ал.1 ГПК , води до многократно увеличаване на задължението по делото, което от своя страна утежнява положението на длъжника. Неправилно също така ЧСИ е събрал за всеки от присъединените взискатели таксата по т.11 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 50 лв. , доколкото същите не са имали такова качество . Прието е също така че в нарушение на т.26 от ТТР към ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител Я. С. е събрал пропорционална такса за всяко отделно вземане на всеки от присъединилите се взискатели включително и адвокатски хонорар вместо за едно вземане / това по изпълнителния лист, по който е образувано съответното изпълнително дело/, с което многократно е увеличено задължението на длъжника и е довело до неговата увреда. Прието е, че действията на ЧСИ по процесните дела съставляват злоупотреба с право по см. на чл. 3 ГПК , с цел лична облага на ЧСИ. При определяне на наказанието дисциплинарният състав е съобразил тежестта на нарушението, обстоятелствата , при които са извършени , цялостната професионална дейност на съдебния изпълнител , както и нанесените вреди на длъжника [фирма].
Жалбата е подадена в срока по чл. 73,ал.2 ЗЧСИ, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт – решение на дисциплинарен състав на дисциплинарната комисия при КЧСИ, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество:
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за недопустимост на постановеното решение и за допуснати процесуални нарушения при образуване и разглеждане на дисциплинарното дело. На първо място обжалваното решение не е недопустимо поради изтекла погасителна давност. Съгл. Чл. 69 ЗЧСИ дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението , но не по- късно от три години от извършването му като дисциплинарното нарушение се смята за открито от момента , в който органът по чл. 70,ал.1 е узнал за нарушението. Съгласно разясненията, дадени в т.12 от ТР №2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №2/2013 г. дисциплинарната отговорност на ЧСИ по чл. 69 ЗЧСИ се погасява по давност когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от министъра на правосъдието или от съвета на камарата на частните съдебни изпълнители, които съгл. Чл. 70 ЗЧСИ имат правомощието да инициират дисциплинарно производство. В случая дисциплинарното производство е образувано по искане на съвета на Камарата на ЧСИ по жалба на [фирма] , [населено място].Видно от представения по делото протокол от 04.04.2014 г. от редовно заседание на Съвета на КЧСИ на това заседание съветът се е запознал с доклада на К., изготвен от М. Д., в който се съдържат данните за нарушенията, за които е образувано настоящото дисциплинарно производство, тоест узнал е за нарушението. Следователно това е началния момент от който е започнал да тече шестмесечния давностен срок като същият изтича на 04.10.2014 г./ както сочи и жалбоподателят/.Видно от представения по делото акт за образуване на дисциплинарното производство същият е изведен на 25.08.2014 г., което предполага, че до тази дата председателят на дисциплинарната комисия е бил сезиран с искането на съвета на ЧСИ за образуването му. Последното означава , че давностния срок не е изтекъл и образуваното дисциплинарно производство не е недопустимо на това основание. Същото не е недопустимо и предвид твърдението, че е образувано от некомпетентен орган . Производството е образувано въз основа на взето решение № 37 от 04.04.2014 г., на Съвета на КЧСИ и въз основа на това решение е направено искане от Председателя на съвета на КЧСИ до дисциплинарната комисия за образуване на дисциплинарното производство срещу ЧСИ Я. С., което е в съответствие с разпоредбата на чл. 70 ЗЧСИ относно органите, които имат правомощие да образуват дисциплинарно производство.Неоснователно е оплакването, че проверката, предшествала вземането на решението за образуване на дисциплинарно производство, е извършена от некомпетентен орган. Закона за частните съдебни изпълнители не регламентира начина и органите, които могат да извършат предварителна проверка , която да предхожда вземането на решение за образуване на дисциплинарно производство. Нито въвежда извършването на такава проверка от съответния орган като процесуална предпоставка за редовността на последващата дисциплинарна процедура.В случая такава проверка е извършена от ЧСИ М. Д., в качеството й на член на комисията по професионална етика , която съгласно чл. 56 от Етичния кодекс /ЕК/представлява помощен орган на Съвета на камарата по смисъла на чл. 30,ал5 от Устава на камарата, ангажиран с прилагането, тълкуването и усъвършенстването на Етичния кодекс. Следователно няма законова пречка проверката да е извършена от нея .Същевременно извършването на проверката от член на К. е в съответствие с характера на комисията като помощен орган на съвета и с правомощието й да събира , систематизира, анализира и обобщава информация за дейността и поведението на ЧСИ / чл. 58,т.1ЕК/. Неоснователно е оплакването, че докладът от извършената проверка не е представен по делото. Същият е изготвен като „ становище по жалба” на ЧСИ М. Д. – член на комисията по професионална етика към КЧСИ и е постъпил в Камарата на ЧСИ с вх. № 14-76/01.04.2014 г. /видно от положения върху него печат/. Вярно е твърдението на жалбоподателя , че по делото не се намират копия от всички изпълнителни дела, които са предмет на жалбата на [фирма] и дисциплинарното производство.По същество обаче това не се е отразило на попълване на делото с доказателства и неговото решаване, доколкото жалбоподателят ЧСИ Я. С. не оспорва относимите към решаването на делото обстоятелства, свързани с извършените цесии, техния брой, размерът на цедираните части от цялото вземане, за което са издадени изпълнителни листи, конституирането на цесионерите като взискатели по образуваните вече изпълнителни дела и събраните такси по т.11 и т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Същото се отнася и до наведения от жалбоподателя довод , че при решаване на делото дисциплинарния състав се е позовал на представени по делото справки във връзка с извършените по изпълнителните дела делата действия.
Без да оспорва извършените действия,предмет на дисциплинарното производство, в жалбата си жалбоподателят е посочил, че са извършени от помощник ЧСИ. Този довод не е бил предмет на обсъждане в решението на дисциплинарния състав / навежда се в настоящата жалба/. С оглед на това по делото не събирани доказателства в тази насока в това число не са представени такива и от жалбоподателя. Последното обаче е без правно значение, доколкото частният съдебен изпълнител има задължение да осъществява контрол върху действията на помощник ЧСИ и неосъществяването на такъв, също съставлява дисциплинарно нарушение. Не намира опора в закона доводът на жалбоподателя, че дисциплинарното производство предвид наложената санкция има наказателен характер, поради което същото е следвало да му бъде надлежно предявено.При установено дисциплинарно нарушение дисциплинарното производство приключва с налагане на наказание, но същото има дисциплинарен характер.Процедурата за образуването, провеждането и приключването на това производство е ясно разписана в ЗЧСИ и същата не включва предявяване на дисциплинарното производство.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за нарушение на материалния закон .Д. състав правилно е приел, че след извършените цесии на незначителни части от вземанията по издадените изпълнителни листи, цесионерите се явяват частни правоприемници на първоначалния взискател и тяхното конституиране в изпълнителното производство следва да се извърши при условията на чл. 429 ГПК , а не като присъединени взискатели по чл. 456 ГПК. Действително липсват конкретни разпореждания или постановления на ЧСИ, от които да се установи в какво качество цесионерите са били конституирани по образуваните вече изпълнителни дела, което само по себе си също съставлява нарушение.Обаче обстоятелството , че по отношение на всички цесионери с приети вземания е била начислена такса по чл. 11 ТТРЗЧСИ в размер на 50 лв., която е предвидена при присъединяване на взискател , сочи, че на практика и фактически е осъществено присъединяване на кредитори по смисъла на чл. 456 ГПК със съответните последици от това. Предвид големия брой на изпълнителните дела / 44/ и многобройните цесии по тях / от 20 до 120 цесии по различните изпълнителни дела/, които са били извършвани с минимални части от дълга / от 6 лв., 7,75 лв., 8 лв. ,10 лв. и пр. /, начисляването на такса по чл.11 ТТРЗЧСИ води до неправомерно облагодетелстване на ЧСИ и увреждане на длъжника. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че разпоредбата на т.11 ТТРЧСИ в случая е приложима по аналогия, доколкото липсва изрична разпоредба относно дължимата такса при конституиране на частни правоприемници. Доколкото става въпрос за вземане, за което е издаден един изпълнителен лист, въз основа на който е образувано съответното изпълнително дело , таксата следва да бъде една за образуване на изпълнително дело по т.1от ТТР към ЗЧСИ в размер на 20 лв. Вярно е че ЧСИ няма правомощието и задължението да проверява валидността на трудовите договори на между дружествата – цесионери и юрисконсулта, който е едно и също лице и е осъществявал представителство по всичките изпълнителните дела.Обаче изводът на дисциплинарния състав, че претендирането и присъждането на юрисконсултско възнаграждение за събирането на всяко едно от цедираните вземания при положение , че за постигането на този резултат не са извършвани различни процесуални действия, съставлява злоупотреба с право е правилен. Правилен е и изводът за нарушение на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ доколкото пропорционалната такса е начислена върху всяко от цедираните вземания и юрисконсултското възнаграждение , а не върху сумата по изпълнителния лист.Това е довело до значително и недопустимо нарастване разноските по делото и злепоставяне интересите на длъжника.
Неправилно начислените такси и разноски не са били заплатени реално от длъжника само поради спиране на изпълнителните дела, а не поради предприети действия от страна на ЧСИ.
Съгласно чл. 67 ЗЧСИ Частният съдебен изпълнител носи отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на камарата. Предвид установените нарушения на закона дсциплинарната отговорност на частният съдебен изпълнител следва да бъде ангажирана. Съгл. чл. 53 от Устава на камарата , при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства като се спазва принципът на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението. Настоящият състав на ВКС , 3-то г.о намира, че извършеното нарушение е особено тежко доколкото данните по делото сочат на осъществена с участието на частният съден изпълнител схема за многократно увеличение на действителния дълг с цел неправомерно облагодетелстване и съответно увреждане интереса на длъжника. Става въпрос за действия съставляващи груба злоупотреба с права по см. на чл. 3 ГПК от страна на взискателите , които са били зачетени от частния съден изпълнител. Тежестта на нарушението следва да се преценява не само с настъпилите имуществени последици, но и с оглед последиците за престижа на професията на частния съдебен изпълнител и доверието в нея.При определяне на съразмерното дисциплинарно наказание следва да се съобразят зачестилите случаи на злоупотреба с права по установения в настоящото производство начин и необходимостта тази практика за бъде пресечена. С оглед на това съдът намира, че наложеното наказание „лишаване от правоспособност за срок от една година” се явява съразмерно с извършените нарушения и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 05.01.2015 г., постановено по дисциплинарно дело №30/2014 г. на дисциплинарната комисия на КЧСИ
ОСЪЖДА ЧСИ Я. С. , рег. №794, с район на действие Софийски окръжен съд да заплати на камарата на частните съдебни изпълнители юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: