О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София, 25.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 209/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ш. Ю. Т., подадена чрез неговия пълномощник адв. К. Г., против решение № 515 от 29.10.2015 г. по в.гр.д. № 283/2015 г. на Смолянския окръжен съд. С него е обезсилено като недопустимо решение № 53 от 29.04.2015 г. по гр.д. № 29/2015 г. на Районен съд- Златоград и е прекратено производството по предявения от Ш. Ю. Т. против Община – З. установителен иск за собственост.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани няколко правни въпроса, за които касаторът поддържа, че попадат в приложното поле на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК: 1/Правилно и допустимо ли е въззивният съд да приема едновременно, че исковата молба е нередовна и въз основа на нея да се произнася по допустимостта на иска. 2/ Може ли въззивният съд с решението си да приеме, че исковата молба е нередовна, ако в определението си, с което е оставил същата без движение, не е посочени нередовностите на същата. 3/ Длъжен ли е ищецът по установителен иск за собственост на идеални части от недвижим имот да посочи идеалните части в дробно число и в кой имот попадат, т.е. да посочва граници и размер на имота. в кв.м. 4/ Процесуално недопустим ли е установителният иск за собственост, когато ответникът заявява, че не оспорва иска, но не отменя накърняващия правото на собственост на ищеца правен акт.
Ответникът по касация [община] не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство е твърдял, че е собственик на имот пл.№ 112, за който е отреден съсобствен по регулация УПИ ХІХ- 112, 113 в кв. 6 по плана на [населено място], общ. З.. Обосновал е правния си интерес от провеждане на иска с обстоятелството, че [община] е съставила Акт за частна общинска собственост на 65/ 749 ид. части от урегулирания имот за „пътека”, които според него се равняват на 87 кв.м.
Първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е дал указание на ищеца да конкретизира дали предявеният иск има за предмет установяване на правото му на собственост върху идеална част или върху реална част от имота, като във втория случай следва да посочи и границите на тази част. В уточняващата молба ищецът изрично е заявил, че исковата му претенция е съобразена със съставения от Община – З. Акт за частна общинска собственост и има за предмет установяване на правото му на собственост върху 65/ 749 ид. части от имота. Уточнил е, че направеното пресмятане, според което тази идеална част се равнява на 87 кв.м, е само с оглед определяне цената на иска.
Първоинстанционният съд е приел, че претенцията на ищеца е за установяване му собственост върху 65/ 749 ид. части от УПИ ХІХ- 112, 113 и се е произнесъл в рамките на този предмет, като е постановил решение, с което е признал за установено по отношение на [община], че Ю. Ш. Т. е собственик на 67/749 ид. части от УПИ ХІХ- 112, 113 в кв. 6 по плана на [населено място], целият с площ 749 кв.м, която част е актувана с акта за частна общинска собственост от 04.07.2013 г.
С определение № 808 от 21.07.2015 г. по в.гр.д. № 283/2015 г. Смолянският окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, е оставил исковата молба без движение и е дал указание на ищеца да отстрани нередовностите на същата, като изложи обстоятелствата, на които основава иска си и да уточни претенцията си – дали твърди наличие на кадастрална грешка по реда на чл. 54, ал.2 ЗКИР, като посочи каква част и с каква площ от б. имот пл.№ 96 по плана от 1962 г. не е заснета към имот пл. № 112 по плана от 1978 г., или претендира да е собственик на 65/ 749 ид. части, като конкретизира от кой имот- поземлен имот № 112 , който е с площ 362 кв.м, или от УПИ ХІХ- 112, 113 в кв. 6 по плана на селото.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът иска да бъде установено, че е собственик на 65/ 749 ид. части от поземлен имот № 112, но тъй като ответникът не оспорва правото му на собственост върху този имот, то искът е недопустим поради липса на правен интерес. Поради това е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора правни въпроси, които обобщени се свеждат до това въз основа на кои обстоятелства се преценява наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост на идеални части от недвижим имот и как следва същият да бъде индивидуализиран в исковата молба. Този въпрос, който е обусловил изхода на делото, е от значение за точното прилагане на закона, поради което касационната проверка следва да бъде допусната на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 515 от 29.10.2015 г. по в.гр.д. № 283/2015 г. на Смолянския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв. и в същия срок представи доказателства за това, като при неизпълнение на указанията касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение в срок на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: