О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
С.,28.03.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1519 от 2010 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. П. и К. С. П. срещу въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено на 23.07.2010г. по гр.д.№40/2010г.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочат,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали наглеждането на имота сочи на намерение той да се свои и да се манифестира изява на фактическа власт върху него с оглед изискването на чл.79 ЗС владението да е непрекъснато и по въпроса за съотношението на специалната разпоредба на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ и чл.79 ЗС,т.е. дали разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ касае хипотези,при които лицата,на които имотът е бил възстановен са се разпоредили с правото на собственост и следва ли чл.5,ал.2 ЗВСОНИ да намери приложение спрямо приобретателите по такива сделки.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба П. Г. П.,П. К. Д.,М. П. С. и С. Т. С. изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 23.07.2010г. по гр.д.№40/2010г. Б. окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е потвърдил решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен искът с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във вр.с чл.79,ал.1 и ал.2 ЗС,предявен от Г. Д. П. и К. С. П. за приемане за установено по отношение на П. Г. П., М. П. С.,П. К. Д. и С. Т. С., че ищците са собственици на земеделска земя с площ от 6271кв.м.,начин на трайно ползуване-оранжерия,представляваща имот №1144,ІV категория,находяща се в м.”К.”,землището на кв.К.,[населено място].
Прието е,че договорите за покупко-продажба от 06.02.1995,на които ищците основават твърденията си,че имат качеството добросъвестни владелци не са нищожни,но нямат вещно-прехвърлително действие,тъй като продавачите по тях не са били собственици на продадените земи. Въз основа на това е прието,че ищците са имали качеството добросъвестни владелци,като началният момент на владението е датата на сключване на договорите /06.02.1995г./. Ищецът П. обработвал оранжериите до 1997г.,когато започнал демонтажът им и след това само наглеждал имота без да го обработва. С оглед разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ е прието,че изтеклата до 22.11.1997г. придобивна давност не се зачита и започва да тече нова давност след тази дата. Прието е,че ищците не са придобили мота чрез добросъвестно владение в продължение на 5 години,тъй като липсват доказателства да са упражнявали непрекъснато, явно,спокойно и необезпокоявано фактическа власт върху имота към 22.11.2002г.,доколкото само наглеждането на имота през неустановени интервали от време не е достатъчно,за да се приеме,че владението им е продължило и след 2000г.
Материалноправните въпроси,по които съдът,според представеното от касаторите изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се е произнесъл, касаят приложното поле на разпоредбите на чл.79 ЗС и чл.5,ал.2 ЗВСОНИ.
В представеното с изложението решение №1124/19.07.2002г. на ВКС по гр.д.№1208/2001г. е прието,че продажбата на чужд недвижим имот не е нищожна,владението на купувача по такава сделка е добросъвестно,защото е получено на правно основание-действителна сделка и когато не е знаел,че продавачът не е бил собственик,той би могъл да придобие недвижимия имот на основание петгодишно давностно владение,считано от датата на извършване на сделката като давността може да се счита прекъсната само с изгубване на владението в продължение на повече от 6 месеца /чл.81 ЗС/,признаване на вземането на длъжника,предявяване на петиторен иск или искане за започване на помирително производство, предприемане на действия по принудително изпълнение на осъдително решение /чл.116 ЗЗД/.
Налице е противоречиво разрешаване на въпроса кога веднъж установено владение е прекъснато,с какви действия и на кои лица,който обуславя отговора на въпроса за вида действия,които владелецът следва да извършва,за да се приеме,че осъществява непрекъсната фактическа власт върху един имот. Поради това по така поставения въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за съотношението на разпоредбите на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ и чл.79 ЗС в хипотеза на разпореждане,извършено от лицето, на което имотът е бил възстановен,тъй като в случая подобна хипотеза не е била разглеждана от въззивния съд-продавачите по сключените на 06.02.1995г. договори за продажба,нямат качеството лица,на които правото на собственост да е било възстановено.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 23.07.2010г. по гр.д.№40/2010г. по описа на Б. окръжен съд.
Указва на касаторите в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС сумата 26.41лв./двадесет и шест лева и 41ст./ държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че държавната такса е внесена, делото се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание,след което да се призоват страните.
Председател: Членове: