Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 28 септември 2015 г
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар Марияна Петрова , при становището на прокурора Петя Маринова , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 774 по описа за 2015г.
Производството е по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК и е образувано по подадена жалба от подс.Й. Ж. Й. срещу въззивно решение № 23/ 03.04.2015г. по ВНОХД № 4/2014г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдена изцяло осъдителна присъда № 42/28.11.2014г. по НОХД № 411/2014г. по описа на Сливенски окръжен съд.
В жалбата се релевира довод за явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска намаляването му. Твърди се също така, че размерът на наказанието бил голям и нямало да даде възможност на подсъдимия да създаде семейство.
Прокурорът от ВКП моли да се остави жалбата без уважение, като сочи че съдът бил постановил наказанието под предвидения законов минимум и това било справедливо определено.
Подсъдимият Й. се явява в съдебното заседание, представлява се от защитник, който поддържа жалбата и допълнително се позовава на поведението на пострадалия, който бил ухажвал и на няколко пъти се бил намесвал във взаимоотношенията на дееца с негова приятелка и по този начин бил предизвикал подсъдимия. Подс.И. в своя защита заявява, че поддържа тезата на защитата си.
При последната си дума подс.Й. моли да му бъде намалено наказанието.
Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:
С присъда № 42/28.11.2014г., по НОХД № 411/2014г., по описа на Сливенски окръжен съд, подс.Й. е бил признат за виновен в това, че на 02.10.2013г. в [населено място] е направил опит умишлено да умъртви А. С. А., като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което за извършеното престъпление по чл.115 вр.чл.18 ал.1 и чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 вр.чл.58 б.“а“ от НК му е наложил наказание от 6 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
С присъдата е зачетено предварителното задържане на дееца, отнето е вещественото доказателство – нож, по делото и деецът е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 142.10лв.
С атакуваното въззивно решение № 23/ 03.04.2015г., по ВНОХД № 4/2014г., по описа на Бургаски апелативен съд, присъдата е потвърдена изцяло.
Производството пред съда от първата инстанция е протекло по диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, като подс.Й. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.
Съдилищата до този момент правилно са преценили, съобразно законовите си задължения в отделните фази на съдебното производство, че направеното по този начин самопризнания се е подкрепяло от събраните по делото доказателства. Изводите им в тази насока са логични и последователни. Деянието е извършено пред свидетели, включително и самият пострадал, като гласните доказателства по делото са еднопосочни и с това са изпълнени изискванията на ТР № 1/2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС, без еднопосочността да е задължително условие. С надлежния процесуален способ – съответната съдебномедицинска експертиза, е установен вида на нараняването и неговия животозастрашаващ аспект – като нараняване , проникващо в гръдната кухина, конкретно в лявата гръдна половина, където се намират жизнено-важни органи.
Правната квалификация е определена съобразно възприетите факти по делото и тя съответства на материалния закон. Възведеното касационно основание засяга справедливостта на наложеното наказание. Съдилищата са имали пълната възможност да преценят обществената опасност на деянието и на дееца и като цяло са възприели един снизходителен размер на наложеното наказание.Законосъобразно е приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като деянието е останало недовършено във фазата на опита и понеже очевидно опасността на дееца–с многократни осъждания, не предполага определяне на наказание под минимума от 10 години, по-благоприятно е приложението на чл.58 б.“а“ във връзка с чл.55 ал.1 т.1 от НК. Надценяването на „сравнително“ младата възраст от страна на съдилищата и характеристичните данни за дееца не могат да бъдат коригирани поради естеството на провежданата процедура само по жалба на заинтересованото лице, но и основание за по-нататъшно снизхождение няма. Трябва да се добави при тази преценка, че независимо от обстоятелството, че е нанесен само един удар, той е нанесен в гръб, при липса на съпротива и опит за защита, налице е втори опит за намушкване, продължаващо агресивно поведение, спряно от действията на св.А. Чириклова. Тези укорими и в морален аспект действия са останали извън полезрението на съдилищата, но те не позволяват да се направи преценката, за която настоява подсъдимият, а именно да се възприеме наличието на касационното основание явна несправедливост на наложеното наказание. Този размер не е явно несправедлив, съответства на тежестта на извършеното деяние и на личността на дееца, комуто е необходим един не незначителен престой в пенитенциарно заведение, за да коригира своето поведение. Съображенията, изложени от защитата за мотивите за нападението, не намират опора в признатите факти по обстоятелствената част на обвинителния акт, а и сами по себе си не са в никакъв случай извинителни, които да въвеждат пропуснато смекчаващо вината обстоятелства.
Предвид изложеното дотук, настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на касационните правомощия липсва основание за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение, поради което то следва да се остави в сила.
С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 23/ 03.04.2015г. по ВНОХД № 4/2014г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдена изцяло осъдителна присъда № 42/28.11.2014г. по НОХД № 411/2014г. по описа на Сливенски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: