РЕШЕНИЕ
№ 319
София, 03.04.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря Емилия Петрова , като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№606 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.З от ПЗР на ГПК, вр.чл.218а, ал.1,б.“б“ от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. Ч. и Н. Р. Ч. от [населено място] срещу решение №272 от 28.05.07г. по гр.д.№1775/06г. на Софийския апелативен съд.
В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон -касационни основания по чл.218б, ал.1, б.“в“ от ГПК /отм./. Съдът неправилно определил началния момент, от който започва да тече погасителната давност за предявяване на вземането на добросъвестния владелец за извършените от него необходими разноски и подобрения в имота. Неправилен бил и изводът, че по делото няма данни за стойността на подобренията и периода на извършването им. И на последно място -диспозитива на решението следвало да се отрази и становището на съда по искането на ищците за упражняване на право на задържане.
Ответникът – [фирма] [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на I г.о., счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
С обжалваното решение състав на Софийския апелативен съд, след частична омяна на решението от 06.07.06г. по гр.д.№2525/04г. на СГС, 1-11 с-в, е отхвърлил като погасен по давност предявения от Н. Ч. и Г. Ч. срещу [фирма] [населено място] иск по чл.72, ал.1 от ЗС за сумата от 6000лв. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.72, ал.1 от ЗС е бил отхвърлен като неоснователен за разликата над 6000лв. до пълния предявен размер от 20 100лв., както и в частта, с която е бил отхвърлен искът по чл.72, ал.2 от ЗС за сумата от 1500лв.
Въззивният съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение по чл.108 от ЗС, ищците в настоящото производство Г. и Н. Ч. са били осъдени да предадат на ответника [фирма] [населено място] владението на апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес]. Това жилище те са закупили от държавата с договор от 06.05.93г., без да знаят, че тя не е била негов собственик към момента на продажбата. В апартамента ищците са извършили редица подобрения, като само за изградения от тях балкон със сигурност е установено, че е правен преди подаване на исковата молба по чл.108 от ЗС. Прието е, че ищците са имали качеството на добросъвестни владелци, което са загубили с подаването на иска срещу тях по чл.108 от ЗС през 1996г. Тъй като по делото не е ясно кои от извършените подобрения са правени преди този момент, съдът е приел, че размерът на претенцията им по чл.72, ал.1 от ЗС следва да бъде определен по реда на чл.130 от ГПК /отм./ и възлиза на 6000лв. Независимо от това, тази сума не следва да бъде присъждана, тъй като вземането за подобрения е погасено по давност. Като се е позовал на ППВС №6/1974г. на ВС въззивният съд е приел, че началният момент, от който може да бъде упражнено вземането по чл.72, ал.1 от ЗС, се определя от превръщане на добросъвестното владение в недобросъвестно, което настъпва с предявяването на иска по чл.108 от ЗС – 11.06.96г. Към момента на предявяване на исковата молба по настоящото дело – 19.10.2004г.5 петгодишният срок по чл.ИО от ЗЗД за предявяване на вземането за подобрения е изтекъл. Прието е също, че претенцията на ищците за заплатените от тях през 2000-2004г. данъци и такса смет за имота е неоснователна, тъй като не може да се квалифицира като иск по чл.72, ал.2 от ЗС – за необходимите разноски за запазване на вещта.
Решението е правилно, с изключение на частта, в която са отхвърлени претенциите за стойността на поставения през 2004г. латекс по стените и таваните на процесния апартамент, както и за стойността на алуминиевата дограма.
За да бъде уважен иск по чл.72, ал.1 от ЗС, ищецът следва да установи в съдебния процес, че е извършил подобрения в чужд имот, които са увеличили неговата стойност, размера на това увеличение, както и че към момента на извършването на подобренията е имал качеството на добросъвестен владелец. В случай, че е бил недобросъвестен владелец, претенцията му следва да бъде квалифицирана по чл.74, ал.1 от ЗС – като иск за присъждане на по-малката сума между направените разноски и увеличената стойност на имота. Точната правна квалификация на предявения иск се определя от съда, с оглед твърденията в исковата молба.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че към момента на закупуване на процесното жилище от ищците през 1993г., те са имали качеството на добросъвестни владелци, тъй като не са знаели, че праводателят им не е собственик /не е опровергана презумпцията на чл.70, ал.2 от ЗС/. Законосъобразно е прието също, че с предявяването на иск по чл.108 от ЗС срещу тях, владението им се превръща в недобросъвестно. Правилно въззивният съд се е позовал на ПП №6/1974г. по този въпрос. С предявяването на ревандикационния иск и по-точно – с получаване на исковата молба от ответниците по него, тяхното владение е смутено, от този момент те разбират, че са придобили права от несобственик. Не е нужно това твърдение да бъде съдебно потвърдено, недобросъвестността на ответниците настъпва с предявяване на иска по чл.108 от ЗС, тъй като от този момент те знаят, че всички подобрения, които смятат тепърва да извършват, могат да се окажат подобрения на чужд имот. От този момент възниква и правото на ответниците по ревандикационния иск да търсят увеличената стойност на имота за вече извършените от тях подобрения – било чрез възражение по висящото дело, било в отделен процес. От този момент следователно започва да тече и погасителната давност за предявяване на вземането по чл.72, ал.1 от ЗС за вече извършените подобрения, както правилно е приел и въззивният съд.
В настоящия случай вземането за подобренията, извършени преди 19.10.1999г., е погасено по давност, а това са всички подобрения в описа към исковата молба, за които се твърди, че са правени през периода 1993г. – 1995г.
В съответствие с данните по делото е изводът на въззивния съд, че разпитаните по делото свидетели не са установили кога е извършвано всяко едно от претендираните подобренията в имота. Единственото, което със сигурност е установено от свидетеля И. Ч., е че латексът по стените и таваните е поставян една-две години преди предявяване на иска по настоящото дело – т.е. около 2004г., както се сочи и в самия опис към исковата молба. Това означава, че вземането за това подобрение следва да се квалифицира по чл.74, ал.1 от ЗС, доколкото към този момент ищците са имали качеството на недобросъвестни владелци /след предявяване на иска срещу тях по чл.108 от ЗС/, а освен това – че вземането не е погасено по давност. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение. Съгласно т.10 на TP №1/17.07.2001г. по т.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС, В. съд може служебно да приложи императивна правна норма, дори нейното нарушение да не е въведено като касационно основание. В тази част въззивното решение следва да бъде отменено и да се постанови друго по съществото на правния спор, с което да се присъди стойността на направените разноски за това подобрение – 1200лв., съгласно заключението на единичната експертиза. Не следва да се взема предвид заключението на тройната експертиза, тъй като дадените в него цени са не към момента на извършване на подобрението, а към един по-късен момент – към датата на изготвяне на единичната експертиза. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на стойността на алуминиевата дограма. Според описа в исковата молба, дограмата е монтирана през 2002г. – т.е. в тази част претенцията следва да се квалифицира също по чл.74, ал.1 от ЗС, тъй като подобрението е правено по време, в което ищците са имали качеството на недобросъвестни владелци. Поставянето на тази дограма от ищците е установено от двамата свидетели по делото. В тежест на ответника е било да установи възражението си, че и в тази част претенцията е погасена по давност – т.е. че дограмата е монтирана преди 19.10.99г., а не през 2002, както твърдят ищците. Такива доказателства по делото няма, ето защо стойността на дограмата /1400лв. към момента на монтирането и/ следва да се присъди с настоящото решение. Претенцията за другото перо – бойлер с окомплектовка, монтирани според исковата молба през 2001 г. е неоснователна, тъй като това е движима вещ, която може да се отдели от главната вещ без повреждане /чл.97 от 3d и следователно не представлява подобрение. Не представлява подобрение и фототапетът /2000г./, тъй като неговото поставяне не би могло да доведе до увеличение на стойността на имота.
Неоснователно е последното оплакване в касационната жалба. Правото на задържане представлява по своето естество едно субективно обезпечително право с акцесорен характер, което съществува само доколкото съществува вземането за подобрения и необходими разноски. Съдът се произнася с диспозитива на решението си по това право само ако го уважава, като последица от уважаване на възражение за подобрения в рамките на висящ процес по чл.108 от ЗС. В случая правото е заявено след приключване на спора по чл.108 от ЗС и съдът не дължи произнасяне по него.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено само в частта, с която са отхвърлени претенциите за заплащане на извършените разноски за латекс и алуминиева дограма /съответно 1200лв. и 1400лв./ В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, на ищците следва да бъдат присъдени разноски съразмерно уважената част от иска, в размер на 346,43лв.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.2 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на I ГО,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №272 от 28.05.07г. по гр.д.№1775/06г. на Софийския апелативен съд в частта, с която са били отхвърлени предявените от Н. Р. Ч. и Г. Р. Ч. срещу [фирма] [населено място], кв.Б. искове за заплащане на стойността на част от извършените от тях подобрения в собствения на ответника недвижим имот – апартамент в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] а именно: латекс по стени и тавани, поставен през 2004г. и алуминиева дограма, поставена през 2002г. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.74, ал.1 от ЗС [фирма] [населено място], кв.Б. да заплати на Н. Р. Ч., ЕГН [ЕГН] и Г. Р. Ч., ЕГН [ЕГН], сумата от 1200лв. – стойност на направените разноски за поставяне на латекс по стени и тавани и 1400лв. – разноски за алуминиева дограма, поставена в апартамент на ответника, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес].
ОСТАВЯ В СИЛА решение №272 от 28.05.07г. по гр.д.№1775/06г. на Софийския апелативен съд в останалата обжалвана част, с която предявените искове са били отхвърлени.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], кв.Б. да заплати на Н. Р. Ч., ЕГН [ЕГН] и Г. Р. Ч., ЕГН [ЕГН], сумата от 346,43лв. разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: