Р Е Ш Е Н И Е
№ 319
гр.София, 08.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,Второ гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар АНИ ДАВИДОВА
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1401/2008 година
Производството е по чл. 218 а, във вр. С чл.218 б б.”в” ГПК /отм./ образувано по касационната жалба на „Б” Е. , Р. ц. П. против решение № 623/21.12.2007 г. по гр.дело № 991/2007 г. на Пловдивски апелативен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му.
Ответниците по касационната жалба С. Й. М. и Х. С. М. от гр. К. и Д. С. М. от гр. В. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, със законните последици.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218 в ал.1 и 2 ГПК /отм./, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение № 1511/2.08.2007 г. по гр.дело № 1042/2005 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете над 30 000 лв. до 50 000 лева и вместо това да ги уважи, апелативният съд, в качеството си на въззивна инстанция е изложил по-различни правни изводи за тяхната основателност и доказаност, по смисъла на чл.200 КТ. Констатирано е по делото, че на 21.12.2004 г. наследодателката на ищците М е изпълнявала трудовите си задължения към своя работодател – ответника по делото, на длъжността „специалист банкови операции”, когато се е почувствала зле и припаднала. След транспортирането й от екип на Бърза помощ в МБАЛ „Д”, гр. К. е установен мозъчен инсулт, причинил смъртта й два дни по-късно, на 23.12.2004 г. Обсъдени са писмените доказателства – акт за трудова злополука, протокол и разпореждане на НСИ – Ру „СО” – П. и медицинската документация – епикриза и смъртен акт, както и свидетелските показания, въз основа на което е обоснован извода, че злополуката е настъпила в резултат на извънредната натовареност на която пострадалата е била подложена в периода, предшестващ смъртта й – м. ноември и м.декември 2004 г. Съдът е изследвал взаимоотношенията в семейството на пострадалата и настъпилите последици от внезапната й смърт, лишила близките й от материалната и моралната й подкрепа, затова конкретизирайки дължимото се обезщетение за неимуществени вреди на нейните наследници – двете й дъщери и съпруга й, е приел за справедлив размера от по 50 000 лева за всеки от тях. В този смисъл е постановил въззивното си решение, като е отменил първоинстанционното, с което исковете са отхвърлени над сумите 30 000 лева и присъдил допълнително, по 20 000 лева на всеки наследник.
Въззивното решение, е правилно, защото е съобразено с материалния закон, правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка и при постановяването му не са нарушени съществени процесуални правила, които да налагат отмяната му.
Неоснователен е касационният довод за необсъденото от въззивния съд, съпричиняване на вредоносния резултат от самата пострадала, на което се е позовал касатора. Правилно решаващият съд е анализирал елементите на фактическия състав на чл. 201 ал. 2 КТ, и неприложимостта му към конкретния случай отчитайки, че пострадалата не е допринесла за трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност, изразяваща се в констатациите на протокол № 4 от 21.01.1005 г., на който се е позовал касаторът. В съдържанието на протокола е отразено, че при профилактичен медицински преглед на пострадалата през 2001 г., като рискови фактори са отчетени, тютюнопушене, нерационално хранене и психоемоционално напрежение в труда и бита.
За да намери приложение материалноправната норма на чл.201 ал. 2 КТ и се намали отговорността на касатора, последният в качеството си на работодател следваше да докаже действия на пострадалата, изразяващи се в груба небрежност и допринесли за трудовата злополука. Извършеният през 2001 г. профилактичен преглед, с който са констатирани „Р” и е измерено кръвно налягане 135/90, три години преди настъпване на вредоносното събитие не може да бъде доказателство за здравословното състояние на пострадалата към 21.12.2004 г., защото след него работодателят не е осигурил други, периодични медицински прегледи на своите служители и при отсъствие на отчетени показатели за здравословното състояние на пострадалата през последната година от живота й не може да се обоснове друг правен извод, освен, че причината за трудовата злополука е в условията на труд, създадени от работодателя, свързани с преумора и свърхнатоварване и довели до мозъчно увреждане и последвалата от него смърт.
Неоснователен е и касационният довод, изразяващ се в отсъствие на индивидуализация на дължимото се обезщетение за всеки от наследниците. Решаващият съд е обсъдил възрастта на дъщерите на пострадалата, които към момента на смъртта й са били пълнолетни и е обосновал извода, че справедливият размер на дължимото се обезщетение на всеки от наследниците е 50 000 лева, с оглед на доказаните взаимоотношения в семейството и внезапната смърт на пострадалата – майка и съпруга, понесена изключително тежко от семейството й, нейните дъщери и съпруг.
Водим от горните съображения, касационният съд счете, че не са налице поддържаните от касатора основания за отмяна на въззивното решение, затова го остави в сила и присъди в тежест на касатора направените от ответника С. Й. М. разноски за касационното производство, в размер на 1450 лева, затова
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 623/21.12.2007 г. по гр.дело № 991 по описа за 2007 година на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Б” Е. , Р. ц. П. да заплати на С. Й. М. от гр. К. разноските за касационното производство, в размер на 1450 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/ЕЛ