О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София, 26,04,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1056/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. за с. контрол” – гр. С. срещу решение от 08.07.2009г. по гр.д.3539/08г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация – “ А. ” Е. – гр. С. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след преценка на данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен к. съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С приложеното към жалбата, по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд със своето решение е за това, намира ли приложение чл.309 ТЗ по отношение на неустойките, уговорени и дължими по силата на сключен приватизационен договор. С оглед това е поддържано и противоречиво разрешаване на този въпрос от ВКС, като са приложени и решение №289 по т.д. 1043/2006г. на ВКС, ІІ т.о., с които е приета приложимост спрямо неустойките уговорени с приватизационен договор на чл.309 ТЗ и решение №650 по т.д. 367/07г. на ВКС, І т.о., с което е прието обратното.
С тези аргументи е обосновано наличие на предпоставките по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Поставени са и въпросите делимо ли е задължението за поддържане на патент, респективно възможно ли е частичното му изпълнение и какви са критериите при приложение на нормата на чл.92, ал.2 ЗЗД за намаляване на неустойка, поради частично неизпълнение на задължение за поддържане на патент. По отношение на така поставените въпроси страната е поддържала наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК мотивирано с това, че произнасянето на ВКС по посочените въпроси би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, в частност за изясняване на правната природа на задължението за поддържане на патент, както и това, че тълкуването на чл.92, ал.2 пр. 3-то ЗЗД ще допринесе за уеднаквяване на съдебната практика. Други доводи по това основание не са развити.
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски градски съд е приел, че решението на първостепенния съд е правилно в обжалваната от въззивника – сега касатор част, с която е отхвърлен предявения от него иск за разликата над 890, 42лв. до пълният предявен размер от 5000лв. – неустойка за неизпълнение на поето с приватизационен договор от 23.06.1999г., сключен между страните за продажба на 55% от акциите на “ А. ” АД – гр. Р., задължение за поддържане на патент №63871 по заявление рег. № 102046/14.11.1997г. за периода 01.04.2004 – 05.08.2004г. Този извод е мотивиран с основателност на възражението на дружеството за намаляване на неустойката. В тази връзка е прието от решаващият състав, че чл.309 ТЗ не намирал приложение спрямо дължимата неустойка за спорното неизпълнение. Прието е още, че неустойката следва да се намали пропорционално на осъщественото изпълнение, тъй като тя не съставлявала неделимо задължение, а освен това крайният извод на съда е свързан с приетото, че над присъдената част от първостепенния съд клаузата за прекомерна неустойка е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие с морала, понеже вредите на изправната страна били по-малки отколкото при пълно неизпълнение.
Въпросът относно приложението на чл.309 ТЗ спрямо уговорените с приватизационен договор неустойки е релевантен за спора, тъй като той е обосновал решаващия извод на съда за неоснователност на иска в обжалваната част, съобразно изрично приетото от него, че чл.309 ТЗ не намира приложение спрямо уговорената от страните неустойка и в същата част тя е нищожна поради противоречие с морала. Освен това, с представените решения, касаторът установява и противоречивото му разрешаване. Следователно, налице е обективен идентитет, по отношение на разгледания материалноправен, въпрос, разрешен, обаче различно в сравняваните съдебни актове, изцяло относими към установяване на предпоставките изискуеми от разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Или на това основание следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Другите поставени въпроси, обаче, не обуславят довод за приложение на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Основанието по този текст, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки изложените от страната доводи са общи, възпроизвеждат единствено текста на нормата, но не обосновават нейните предпоставки.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 82.19 лв.
Тъй като въпросът представлява ли приватизационния договор търговска сделка и приложимо ли е правилото на чл.309 ТЗ към него е поставен за разрешаване от Общото събрание на Търговска колегия при ВКС с разпореждане от 02.11.2009г. на Председателя на ВКС, на основание чл.292 ГПК, производството следва да бъде спряно.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.07.2009г. по гр.д.3539/08г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора- А. за приватизационен и с. контрол- гр. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 82.19лв.
СПИРА на основание чл.292 ГПК производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: