Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
София, 10.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Илиева
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 70 по описа за 2020 год.
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 48815/13.05.2019 г. на Р. С. С., чрез процесуален представител адв.П., за отмяна на влязло в сила като необжалваемо въззвно решение, постановено на 04.11.2019г. по гр.д. № 548/2019 г. на Окръжен съд – Русе.
В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Представят се препис от съдебен протокол и препис от решение, постановено по в.гр.д.№№94/2018г. на Окръжен съд-Русе, които молителят счита за относими към соченото отменително основание. Претендира разнонски.
Ответникът по молбата Главна дирекция „Гранична полиция“, чрез процесуален представител юрисконсулт С., в писмен отговор заявява становище, че молбата за отмяна е неоснователна. В открито съдебно заседание, чрез процесуален представител юрк.К.-С., поддържа заявеното становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Молбата е допусната до разглеждане с определение № 11 от 13.01.2020г. по настоящото дело.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното:
Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл.303 от ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона.
С влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска, след отмяна на първоинстанционното осъдително решение от 21.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 704/2019 г. на Русенския районен съд, са отхвърлени предявените от Р. С. С. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“, в размер на 1545.60 лв.- възнаграждение за положен извънреден труд от 263.406 часа за периода 04.02.2016 г.-04.02.2019 г., сумата в размер на 1646.35 лв.- допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности за периода от 01.08.2017 г.- 04.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от 95.02.2019 г. като неоснователни.
С приложеното към молбата за отмяна влязло в сила въззивно решение №125 от 20.03.2017г. по в.гр.д.№94/2018г. на Окръжен съд – Русе е потвърдено първоинстанционното решение от 07.12.2017г. на Русенскинския районен съд, постановено по гр. д. № 5138/2017 г., с което Главна дирекция „Гранична полиция“ е осъдена да заплати на Р. С. С. сумата 237,29 лева – възнаграждение за положен извънреден труд за м. май 2015 г. и м. септември 2015 г., 50,65 лв. обезщетение за забава, считано от първо число на месеца, следващ този, в който е положен труда до предявяване на иска, сумата от 140,40 лв., представляваща равностойност на ободряващи напитки за периода 01.08.2014 г. – 27.07.2017 г., сумата от 2 335 лева – допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности за времето 01.08.2014 г. – 27.07.2017 г. и обезщетение за забава за периода 01.09.2014 г. – 27.07.2017 г. от 307.94 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 31.07.2017 г. до окончателното плащане.
Изложените в молбата за отмяна обстоятелства не биха могли да се субсумират като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Съгласно нормата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречечи. Настоящият случай не е такъв, тъй като не е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, а се касае доразлични трудови спорове между странтие за възнаграждение за извънреден труд – за различни периоди, като представеното решение е за предходен период. С т.5 на ТР №7/2014г. по т.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС се прие, че: Налице е фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет. Законът изисква противоречие между решенията, т.е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения. Разглежданият фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Настоящият случай не е такъв.
В молбата са изложени и оплаквания за неправилност на решението. Такива доводи не могат да обосноват отмяна на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, а сочат на касационни основания, които са извън хипотезите, визирани в посочената разпоредба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 48815/13.05.2019 г. на Р. С. С. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязло в сила като необжалваемо въззвно решение, постановено на 04.11.2019 г. по гр.д. № 548/2019 г. на Окръжен съд – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: