Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
София, 17.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2423 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.290 и следв. ГПК.
С определение № 1094/22.ХІ.2017г. е допуснато касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд от 07.ІІІ.2017г. по гр.д. № 3/2017г. по касационната жалба на Ч. Я. Й. Б. за проверка на твърденията на касатора за произнасяне от въззивния съд по непредявен иск.
Касационната жалба съдържа оплаквания за недопустимост на въззивното решение, за процесуално нарушение, за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Р. А. Г. от [населено място] е заел становище за нейната неоснователност чрез процесуалния си представител адвокат Т.И..
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:
В исковата си молба Р. Г. е изложил твърдения за образувано през 2012г. срещу него пред Ч. Б. изпълнително дело за събиране в полза на [фирма] на 730.81 евро общо главница и лихви и 128.59лв. разноски; връчена му била покана за доброволно изпълнение от 19.ІІ.2014г., но поради невъзможността да заплати задължението си, бил извършен опис на притежаваните от него по 1/3 ид.части от два апартамента, като впоследствие единият от тях бил изнесен на публична продан /ПП/ с определена и обявена на 08.ІХ.2014г. цена за наддаване 7488лв.; имотът бил възложен на явилия се един купувач с предложена цена 7490лв.; от датата на заплащане на цената /най-късно 14.Х.2014г./ Ч. бил длъжен да възстанови на ищеца разликата между тръжната цена и дължимата се по изпълнителното дело сума, вкл. и 427.50лв. лихва за периода от образуването на изпълнителното дело до 14.Х.2014г., но това не било сторено, при което Ч. се обогатил неоснователно със сумата 4793.11л., които на това основание следвало да му бъдат присъдени; в условията на алтернативност е заявено искане за възстановяване от Ч. на всички вреди, които той неправомерно причинил на ищеца при изпълнение на дейността си.
Във връзка с дадените му от съда указания за отстраняване нередовности на исковата молба чрез уточняване дали сезира съда с иск по чл.74 ЗЧСИ във вр. с чл.45 ЗЗД, при условията на алтернативност или евентуалност искът се предявява, цената на иска, както и за формулиране на искане, съответстващо на заявените обстоятелства, ищецът в молба от 25.І.2016г. сочи, че претенцията му е по чл.74 ЗЧСИ във вр. с чл.45 ЗЗД, предявена кумулативно с иск по чл.86 ЗЗД, за присъждане на 4793.11лв., представляващи обезщетение за имуществена вреда, причинена му неправомерно от Ч. при изпълнение на дейността си.
В първото открито съдебно заседание ищецът по реда на чл.143 ал.2 ГПК е заявил, че претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразните множество действия на Ч. – запори, възбрани, които са без конкретен резултат, не са извършвани с цел удовлетворяване на взискателите, но за тях са начислявани и заплатени такси, с което дългът се увеличил с близо 3000лв., било възможно също да са извършени изпълнителни действия след като изпълнителното производство би следвало да бъде прекратено.
В доклада на първоинстанционния съд е прието, че претендираните имуществени вреди са в резултат на незаконосъобразни действия на Ч. в хода на изпълнителното производство – начисляване и заплащане на такси за действия, които не са извършвани, и е възможно извършване на изпълнителни действия след като изпълнителното производство би следвало да бъде прекратено, както и непредаването на сума от извършената ПП.
В хода на устните състезания пред първоинстанционния съд ищецът е посочил, че ПП е проведена в нарушение на чл.494 ал.2 ГПК, без преди това да е поискана от взискателя нова оценка на имота, при което Ч. следвало да прекрати изпълнението относно имота; в нарушение на чл.433 ал.1 т.8 ГПК Ч. пристъпил към изпълнителни действия след изтичането на двугодишния период, през който взискателят не поискал извършването на такива, поради което всички действия на Ч. след 27.ІІ.2014г. са в нарушение на ГПК и с тях е причинил на ищеца вреда в размер на 7490лв.
С решение от 09.ХІ.2016г. по гр.д. № 3398/2015г. първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от Р. Г. срещу Ч. Я. Б. искове за присъждане на 7490лв., представляващи претърпени имуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на Ч. по изп.д. № 20127750400035, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, и на 421.38лв. мораторна лихва. Прието е, че твърдяните незаконосъобразни действия са непредаването на разликата в цената за имота, събрана при публичната му продан, и дължимата от ищеца сума по изпълнителното дело, и извършването на множество изпълнителни действия /запори и възбрани/, за които били начислявани такси, но които не довели до реално удовлетворяване на взискателите.
С решението си от 07.ІІІ.2017г. Ш. е отменил решението на РС Шумен от 09.ХІ.2016г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Ч. Я. Б. да заплати на Г. 7490лв. обезщетение за имуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на Ч. по посоченото изпълнително дело, съставляващи равностойност на цената, получена при публична продан на собствен на длъжника Г. недвижим имот, ведно със законната лихва от завеждането на делото до окончателното изплащане, както и 421.38лв. мораторна лихва.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е постановено по нередовна искова молба. Нередовността, обаче, е прието да е отстранена с изложението във въззивната жалба и тъй като ответникът имал възможност да се запознае с нея и да изрази становище, съдът се е произнесъл по съществото на спора, очертан посредством конкретизираните в жалбата факти и обстоятелства, с която не били изменени основанието, петитума или размера на първоначалната искова претенция.
Прието е, че се претендира обезщетение за имуществени вреди, равни на цената, на която Ч. е продал недвижим имот на ищеца, защото продажбата на имота не е следвало да се състои, а до нея се е стигнало вследствие неправомерни действия на Ч., посочени във въззивната жалба, довели и до необосновано увеличаване на размера на дълга. С молбата за образуване на изп.дело срещу ищеца и сина му Н. Р.Г. за сумите, дължими от двамата солидарно, взискателят / [фирма] с универсален правоприемник [фирма]/ е възложил на Ч. цялостна справка за имущественото състояние на длъжниците и определянето на способа за изпълнение. Въпреки това от образуването на изп.производство на 27.ІІ.2012г. до изпращането на покани за доброволно изпълнение – 19.ІІ.2014г. – Ч. извършил само проучване на имущественото състояние и наложил запори и възбрани, без конкретни изпълнителни действия, допускайки по този начин върху задължението да текат лихви, уголемили дълга. Въпреки възражението на ищеца за несеквестируемост на единия от имотите му, Ч. описал и двата имота, начислявайки и съответните за това такси и разноски. В нарушение на чл.494 ал.2 изр.ІІ ГПК Ч. изготвил обявление и насрочил втората публична продан преди изтичането на един месец от приключването на първата, което довело до непровеждането на втората, но във връзка с нея били начислени и платени от взискателя такси и разноски. В нарушение на чл.494 ал.2 изр.ІІІ ГПК Ч. насрочил трета ПП без искане от страна на взискателя в предвидения срок за определяне на нова цена на имота, въпреки че при липса на такова искане по закон е следвало вдигането на наложената възбрана и освобождаване на имота. С оглед на това извършената четвърта ПП е изцяло незаконосъобразна, което води до незаконосъобразност на последващите действия по обявяването на купувач, възлагане на имота, въвод във владение, начисляване на такси и разноски за третата и четвъртата ПП. За нарушенията на Ч. са наложени дисциплинарни наказания. Ч. е наложил и запори върху МПС и е извършил опис на движими вещи, по отношение на които не е пристъпил към реално изпълнение до извършването на разпределение на получената при ПП сума, при което всички разноски във връзка с тях необосновано увеличават дълга. Липсват доказателства по делото в поканата за доброволно изпълнение Ч. да е посочил, че задължението на ищеца включва и вземания на присъединените взискатели Държавата и [община], и така го е възпрепятствал да се възползва от правото на възражение за изтекла погасителна давност. Пряка и непосредствена последица от виновно допуснатите от Ч. нарушения на чл.494 ал.2 ГПК, довели до насрочване на трета и четвърта ПП, до продажбата на имота и разпределението на сумата за него, е претърпяната от ищеца вреда в размер на цената, за която е продаден имота. Вредата е следствие и от осъществените след втората ПП действия и бездействия на Ч., за които не е имало основание, но са довели до увеличаване на дълга. Като неоснователно е оценено твърдението, че изпълнителни действия не са извършвани повече от две години /от 27.ІІ.2012г. до 13.V.2014г./, което обуславяло прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Прието е в тази връзка, че Ч. в качеството му на овластен от взискателя по чл.18 ЗЧСИ е осъществил редица изпълнителни действия /запори, възбрани, описи на движими и недвижими вещи/имоти, насрочване на ПП/, с всяко от които е прекъсван срока по посочената разпоредба. С оглед т.9 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК не е прието за основателно и твърдението за необосновано занижаване на цената на имота, от която да започне наддаването при четвъртата ПП, но това не омаловажава факта, че до продажбата на имота за 7490лв. се е стигнало в резултат на допуснати нарушения при предходните ПП.
При тези обстоятелства ВКС намира, че въззивният съд се е произнесъл въз основа и на обстоятелства, приети като основание на иска, които ищецът е навел за първи път с въззивната си жалба.
С оглед допълнителната молба на ищеца, че претендира обезщетение от неправомерни действия на Ч., исковата молба се е нуждаела от уточнение на тези действия. Това частично е сторено в първото по делото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, като е посочено, че такива са наложени запори и възбрани, без по тях да е извършено реално изпълнение. Като основание на претенцията е посочено и извършването на действия, след като изпълнителното производство следвало да бъде прекратено. Това твърдение също се е нуждаело от уточнение, но съдът не е приканил ищеца да го стори по реда на чл.143 ал.1 ГПК. Въпреки неяснотата, и то е посочено в доклада по чл.146 ГПК сред основанията на предявения иск. В хода на делото по същество ищецът е обосновал твърдението си с провеждане на ПП без искане от страна на взискателя на нова начална цена и след двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, през който взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия. По този начин недостатъците на исковата молба относно основанието на претенцията са отстранени. Всички останали заявени с писмената защита пред първата инстанция и с въззивната жалба обстоятелства са релевирани несвоевременно и въпреки, че поради това те не могат да бъдат част от предмета на делото, въззивният съд е основал решението си и на тях.
Освен това, не е уточнен и петитума на иска с посочване на конкретно претендираните размери на обезщетенията за различните твърдяни до приключването на делото пред първоинстанционния съд причинени от незаконосъобразни действия на Ч. вреди.
Произнасяйки се при тези обстоятелства, и то без да даде указания на страните за възможността за извършване на процесуални действия по посочване на относими доказателства за новонаведените твърдения, въззивният съд е постановил недопустимо решение, поради което и на основание чл.270 ал.3 във вр. с чл.293 ал.4 ГПК то следва да бъде обезсилено и делото да се върне на същия съд за произнасяне по предявения иск след отстраняване на нередовността му /виж и т.5 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК/, както и по разноските за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението на Шуменския окръжен съд № 53/07.ІІІ.2017г. по гр.д № 3/2017г. и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: