5
гр. д. № 5821/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 32
София, 23.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5821/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Н. Х. В., Х. С. В. и Е. Х. В. касационна жалба срещу решение № 7638 от 19.11.2012 г. по гр. д. № 1827/2012 г. на Софийски градски съд в частта по претенциите по сметките. След оставяне на жалбата без движение с молба 02.01.2013 г. подадена от адв. З. Н. като пълномощник на Н. Х. В., е уточнено че касаторът Н. В. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията му по чл. 31, ал. 2 ЗС предявена срещу Н. К. Н. и С. Н. Н. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот в размер на по 6000 лв. от всеки един за времето от 03.04.2007 г. до 21.02010 г. като неоснователна. В останалата част жалбата, подадена от Х. В. и Е. В. не е уточнена, не са отстранени нередовностите й, поради което в тази част като нередовна следва да се остави без разглеждане.
В изложението към касационната жалба подадена от Н. В. допускането до касационна проверка се иска по разрешените от съда въпросите: 1. отправянето на покана за ползване и предоставянето на достъп до съсобствения имот дали е достатъчно условие за освобождаване от отговорност за заплащане на обезщетение от страната на ползващия се съсобственик спрямо неползващия; 2. какви са възможностите за неползващия съсобственик да реализира правата си спрямо ползващия при невъзможност съсобствената вещ да се ползва едновременно от съсобствениците. Поддържа се наличието на основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК тъй като въпросите се решават противоречиво (Р № 182 от 13.06. 2011 г. по гр. д. № 160/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; ТР 67 от 25.11.1969 г. по гр. д. № 67/1969 г. на ОСГК на ВС ).
Касационна жалба е подадена и от Н. К. Н. срещу въззивното решение в частта му, с която е отхвърлена като неоснователна заявената от касатора претенция за възлагане на имота на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, поради това, че съсобствеността върху имота, предмет на делба, е възникнала не само по наследяване, а и на основание правни сделки, поради което има смесен характер. Допускането на касационна проверка на решението в посочената част се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса дали съсобствеността е възникнала само по наследяване или има смесен характер в противоречие със задължителната практика на ВКС – т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 148 от 04.2010 г. по гр. д.- № 437/2009 г. на ВКС.
В качеството си на ответник по предходната касационна жалба Н. Н. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като въпросът, по който се иска допускане, е решен в съответствие с трайната практика на съдилищата по него, която приема, че няма право на обезщетение този, който отказва да приеме възможността за съвместно ползване на съсобствената вещ.
Н. В. и Х. В. в отговора си по касационната жалба на Н. Н., поддържат, че тя е неоснователна, тъй като съсобствеността е възникнала от различни правопораждащи факти. Първоначално е възникнала между Р. Н. и Х. В. на основание алеаторен договор прекратена съпружеска имуществена общност. След смъртта на Р. Н. съсобствеността върху останалият в наследство нейн дял от апартамента, предмет на делба, е придобит в съсобственост по наследяване от останалите съделители – вторият й съпруг Н. Н. и синовете й.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което са допустими.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
І. По касационната жалба на Н. Х. В.:
В производството по извършване на делбата касаторът Н. В. е заявил на основание чл. 346 ГПК искане съсобствениците Н. Н. и синът му С. Н. да бъдат осъдени да му заплатят обезщетение за ползване на имота за времето от 03.04.2007 г. до 21.02010 г. в размер на по 6000 лв. всеки един на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
От фактическа страна е установено, че касаторът е напуснал съсобствения имот, в който са останали да живеят Н. Н. и сина му С. Н., брат на касатора. С нот. покана, връчена на 25.11.2004 г., Н. В. и Е. В. са поканили ползващите имота да им заплащат обезщетение за ползването в размер на 200 лв. месечно (по 100 лв. от всеки един). С нот. покана, връчена на 20.10.2005 г. Н. Н. и С. Н. са уведомили Н. В. и Е. В., че те имат ключ за съсобствения имот и че ползващите го нямат възражение и те да ползват имота и не им пречат на това.
С друга нот. покана, връчена на 09.05.2007 г., ответниците по претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС Н. Н. и С. Н., са уведомили касатора, че е поставена втора входна врата и са поканили него и брат му Е. В. да се яват в кантората на нотариуса за да получат ключ от нея за да ползва жилището. Касаторът не е предприел действие за да получи ключа. Установено е също, че имотът е с площ от 57. 83 кв. м. и се състои от стая, дневна, кухня и сервизни помещения.
От така предприетите действия между съсобствениците съдът е приел, че ползващите имота съсобственици са се освободили от задължението за заплащане на обезщетение, след като са предложили на неползващия имота съсобственик да го ползва съобразно правата си и са му осигурили достъп до имота, т. е. реално да упражни права си.
Разрешението на поставените материалноправни въпроси е дадено в противоречие със задължителната практика на ВКС, израз на която е ТР № 67/69 г,. в което се приема, че когато един от съсобствениците е заел целия съсобствен имот, който би могъл реално да се разпредели за ползване и от останалите (или някои от тях) съсобственици, неползващите имота могат да защитят правата си като предявят иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствената вещ. Когато в това производство се установи, че предвид размерите и помещенията на жилището, то не може да служи за задоволяване на нуждите и на други съсобственици, тогава искът за разпределение на ползването ще се отхвърли като неоснователен, а неползващите съсобственици ще имат право на обезщетение за ползата, от която са лишени.
В случая е установено, че поради площта на имота, той не може да бъде ползван реално от всички съсобственици. Неползващите съсобственици не се противопоставят на ползването, осъществявано от двама от съсобствениците. Предоставянето на възможност за ползване на имота от останалите съсобственици съобразно права им е обективно невъзможно, поради неговата площта и броя на помещенията за живеене. П. за ползването на имота не е волево действия, а обективен факт.
По тези съображения касационна проверка на въззивното решение следва да се допусне в обжалваната част по поставените два въпроса, които са от значение за точното прилагане на закона.
ІІ. По касационната жалба на Н. К. Н..
За да остави без уважение искането на касатора за възлагане на имота – апартамент № 4, в [населено място], [улица], вх. 1, ет. 2 с площ от 57.83 кв. м. в дял на преживелия съпруг Н. на основание чл. 349, ал.2 ГПК, съдът е направил извод, че съсобствеността върху него е от смесен характер, поради което не е налице един от елементите на фактическия състав на нормата – съсобствеността върху имота да е възникнала на основание наследствено правоприемство.
Този извод е извел от приетото за установено по делото, че имотът е придобит от наследодателката Р. В. и вторият съпруг на майка й И. К. през 1963 г. на възмездно основание при равни права на основание чл. 55г ЗПИНМ. През 1972 г. И. К. е прехвърлил правото на собственост върху своята ? ид. ч. от имота в полза на Р. В. срещу поето от нея задължение за издръжка и гледане. Към този момент тя е била в брак с първия си съпруг Х. В.. Бракът между съпрузите е прекратен през 1974 г. Този брак е бил „заварен” по смисъла на чл. 103 СК от 1968 г., поради което придобитото по време на съществуването му е станало семейна имуществена общност. Имуществената общност е прекратена с развода, поради което правата на бившите съпрузи в съсобствеността е прието, че са равни.
Р. В. е починала през 2003 г. и е оставила за наследници Н. Н., съпруг и синове Н. и Е. от брака й с Х. В., и син С. от брака й с Н. Н.. През 2005 г. Х. В. е дарил на двамата си сина „собствената си ? ид. ч. от имота” (както е записано в акта), а съдът е приел, че се е разпоредил с 1/4 от притежавания от него дял в имота.
Делбата между страните е допусната при права: 1/8 за Н. Н.; 1/8 ид. ч. за С. Н.; по 2/8 за Е. В., Н. В. и Х. В..
При така установените факти изводът, че съсобствеността между страните върху имот, предмет на делба, е комбинирана (смесена) е обоснован. Правата на съделителят Х. В. произтичат от правна сделка, а не от наследяване.
Ирелевантен е фактът, че дарението в полза на синовете Н. и Е., направено от Х. В., следва по време придобиването на права върху имота от тях на основание наследствено правоприемство, тъй като съделителят Х. В. е съсобственик в имота на основание правна сделка, а не на основание наследяване.
Разгледаната хипотеза е сходна с тази по т. 8 от ТР № 1/2004 г., поради което правилно съдът е приел, че възникналата между съделителите съсобственост е комбинирана, поради което не може да бъде прекратена по ред на чл. 349, ал. 2 ГПК чрез възлагане на имота на един от съсобствениците. Разрешението на материалноправен въпрос е съобразен със задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационна проверка на решение № 7638 от 19.11.2012 г. по гр. д. № 1827/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлена претенцията на Н. В. за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствения имот на основание чл. 31, ал.2 ЗС.
Указва на касатора да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 120 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7638 от 19.11.2012 г. по гр. д. № 1827/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлена като неоснователна заявената от Н. Н. претенция за възлагане на имота на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по подадената от Х. С. В. и Е. Х. В. решение № 7638 от 19.11.2012 г. по гр. д. № 1827/2012 г. на Софийски градски съд в частта относно :”претенциите им по сметките”.
Определението в частта за прекратяване на производството подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите Х. С. В. и Е. Х. В.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: