Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
гр. София, 23 февруари 2009 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 737 по описа за 2008 г
Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия И. П. П. и по жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци М. К. К., М. Г. А. и К. Г. К., срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 169 от 2.10.2008, по ВНОХД № 215/08, с което е изменена присъда на Хасковски окръжен съд № 27 от 22.02.2008, по НОХД № 16/06, като наложеното на подсъдимия И. П. П. наказание „лишаване от право да управлява МПС” е увеличено на две години и шест месеца, а присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 6.11.2002 г, на 76-я км на автомагистрала ТЕМ в Република Т. , при управление на товарен автомобил, е нарушил правилата за движение, като не е контролирал непрекъснато управлението на моторното превозно средство / чл. 20, ал. 1 ЗДП /, и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. С. К. , с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години и шест месеца „лишаване от свобода”, чието изтърпяване е отложено, по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от четири години, и на „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година и три месеца. На основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци М. К. К., М. Г. А. и К. Г. К. обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 30 000 лв, за всеки от тях, заедно със законните последици, като исковете са отхвърлени до пълните им предявени размери от по 50 000 лв.
С жалбата на подсъдимия се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Прави се искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, а алтернативно, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
С жалбата на гражданските ищци М. К. К., М. Г. А. и К. Г. К. се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. чл. 45 ЗЗД. Иска се да бъдат уважени исковете им за обезщетение на неимуществени вреди в пълния предявен размер.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на подсъдимия пледира за уважаване на жалбата по съображенията, изложени в нея, като развива и доводи за недопустимост на въззивния акт в гражданско-осъдителната му част.
Гражданските ищци или техен представител не вземат становище по жалбите.
Представителят на ВКП счита, че жалбата на подсъдимия не следва да се уважава. По отношение жалбата на гражданските ищци, предоставя на преценката на съда.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
По жалбата на подсъдимия:
Основните доводи, в подкрепа на релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, касаят наличието на процесуална пречка да бъдат ползвани доказателствените материали, изпратени в копие от компетентните органи на Република Т. , без надлежна заверка, в какъвто вид, според защитата, нямат доказателствена стойност. Изтъква се, че протоколът за оглед не отговаря на НПК, че липсва скица, че не е правен оглед на автомобилите след произшествието, че фотоснимките на товарния автомобил са негодни веществени доказателствени средства. Твърди се, че е невъзможно установяване на травмите, получени от пострадалия, и мястото, което той е заемал преди удара, тъй като по тези въпроси са налице противоречиви експертни заключения. Отделно се оспорва законосъобразността на въззивното решение в неговата гражданска част, с аргумента, че е недопустимо приемане и разглеждане на гражданските искове на наследниците на пострадалия, на които са присъдени обезщетения, по реда на чл. 200, ал. 1 КТ.
ВКС намира, че релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице.
Оспорените от защитата доказателствени материали / получени от Република Т. , въз основа на молба за правна помощ / са процесуално годни и законосъобразно са ползвани от съдилищата при формиране на вътрешното им убеждение. Те са приобщени, на основание чл. 461 НПК / отм. /, въз основа на Договора за правна помощ по граждански и наказателни дела, сключен между Р, ратифициран с Указ на Държавния съвет № 160 от 18.02.1976, обн., ДВ, бр. 16 от 23.02.1979, влязъл в сила на 27.10.1978 г. Съгласно чл. 9, т. 1 от цитирания Договор, всяка от договарящите се страни може да отправи до другата договаряща се страна съдебни поръчки по граждански и наказателни дела с оглед извършване на действия по следствие, по наказателно преследване, констатиране на доказателства, разпит на обвиняеми, изслушване на свидетели, експерти, пострадали, тъжители, извършване на експертизи или предаване на досиета и книжа, като замолената договаряща се държава изпълнява съдебната поръчка в съответствие със своето законодателство. Съгласно чл. 9, т. 3 от Договора, замолената страна предава заверени преписи или фотокопия от исканите досиета и книжа, а ако изрично бъдат поискани оригинали, на тази молба се дава ход в рамките на възможното.
При изпращане на молбата за правна помощ, по реда на чл. 461 НПК / отм. /, въз основа на Договора за правна помощ между Р, към замолената страна не е отправено изрично искане да бъдат изпратени оригиналите на доказателствените материали / отделен е въпросът как такова искане би било изпълнимо, при положение, че в Република Т. е водено наказателно производство за същото престъпление /. Вярно е, че материалите нямат заверка поотделно, но това не повлиява на процесуалната им годност, след като не възниква съмнение, че същите са изпратени от замолената държава в изпълнение на отправена молба за правна помощ / по делото е приложен официалният отговор на следствената поръчка, с който се удостоверява автентичността на изпратените копия на доказателствени материали /. Не може да бъде оспорена процесуалната валидност на резултатите от процесуални действия, проведени на територията на замолената държава. За реда на тяхното извършване не намират приложение нормите на НПК, а тези на местното законодателство / в такъв смисъл е чл. 9, т. 1 от Договора за правна помощ /, поради което не може да отпадне валидността на изпратените от Република Т. материали, сред които протокол за оглед на местопроизшествие, схема на мястото на катастрофата, протокол за преглед на починало лице и извършване на аутопсия. Вярно е, че след произшествието в Република Т. не е правен оглед на катастрофиралия товарен автомобил, но следва да се има предвид, че състоянието на автомобила, към този момент, е установено с помощта на други доказателствени източници, а именно: От протокола, намиращ се на л. 25, т. ІІ от сл. дело е видно, че товарният автомобил / в състоянието, в което се е намирал след произшествието /, е предаден на лицето Т. Й. в качеството му на представител на транспортната фирма, който е организирал транспортирането му до Република България, респ. връщането му на СО МАТ. Същият автомобил е получен от св. М, автомонтьор към СО МАТ, на когото е възложено да го ремонтира, по какъвто повод, свидетелят е изготвил фотоснимки на превозното средство. За състоянието на автомобила се съдържат данни и в справката, издадена от СО МАТ/ л. 20, т. ІІІ от сл. дело /. Оспорените от защитата фотоснимки са направени от св. М са предадени, с протокол за доброволно предаване / л. 43, т. І от сл. дело /, за нуждите на наказателното производство. Неоснователно защитата счита, че тези фотоснимки не могат да бъдат ползвани, тъй като представляват негодни веществени доказателствени средства, което становище почива на недопустимо смесване на понятията „веществени доказателства” и „веществени доказателствени средства”. Веществените доказателствени средства са веществени предмети, изготвени по установения процесуален ред, чрез които се възпроизвеждат факти, интересуващи процеса. Приложените фотоснимки несъмнено нямат това качество, но същите представляват предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, тоест представляват веществени доказателства, по смисъла на чл. 106 НПК / отм. /, а като такива законосъобразно са ползвани от вещите лица за изготвяне на СМЕ, АТЕ, КМАТЕ. Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че са налице противоречиви експертни заключения относно вида на телесните увреждания на пострадалия и местоположението на последния в автомобила, преди настъпване на удара. Единствено в обясненията на подсъдимия се съдържат данни, че пострадалият е управлявал автомобила, докато в изпратените от турските власти материали има факти в противоположен смисъл. Вещите лица еднозначно са отговорили, че от вида и естеството на получените от пострадалия травми следва, че не е възможно той да е управлявал автомобила, тъй като, в такъв случай, би получил различни телесни увреждания, каквито при него липсват. Ползвайки тези експертни изводи, съдилищата са отхвърлили като недостоверна версията на подсъдимия за авторството на деянието и правилно са приели, че се касае за защитна позиция, оборена от наличните доказателствени източници.
Неоснователно защитата възразява срещу допустимостта на уважените в полза на наследниците на пострадалия граждански искове за неимуществени вреди, в размери от по 30 000 лв. Правното основание на тези искове е непозволеното увреждане, уредено в чл. 45 ЗЗД. Няма пречка обаче същите лица да реализират правата си, произтичащи от чл. 200, ал. 1 КТ, като получат от работодателя на техния наследодател обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука със смъртен резултат. Касае се за искове с различно правно основание: чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 45 ЗЗД, различни ответници: подсъдимият като физическо лице и работодателят като юридическо лице, с които се претендират вреди с различен характер: имуществени и неимуществени. Съдилищата правилно са преценили допустимостта на исковете по чл. 45 ЗЗД и правилно са ги разгледали по същество, поради което не може да бъде споделен довода за незаконосъобразност на въззивното решение в гражданската му част.
По изложените съображения, не може да бъде удовлетворено искането на подсъдимия за отмяна на въззивното решение и оправдаването му, което би било възможно, ако жалбоподателят е осъден за несъставомерно деяние, а настоящият случай не е такъв, респ. не може да бъде уважено искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция поради допуснато съществено нарушение по чл. 14 НПК, каквото по делото липсва.
По жалбата на гражданските ищци:
ВКС намира, че релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. чл. 52 ЗЗД не е допуснато. На гражданските ищци са присъдени обезщетения за неимуществени вреди, в размери от по 30 000 лв, за всеки от тях, които са съобразени с критерия за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД, поради което не може да бъде удовлетворено искането на жалбоподателите за увеличаване на присъдените им обезщетения до пълните заявени размери от по 50 000 лв.
По изложените съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и като такива не следва да бъдат уважени.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 169 от 2.10.2008, по ВНОХД № 215/08.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: