О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 25.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 2392 /2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 66 от 10.03.2017 г. по гр. д. № 646/2016 г. на Окръжен съд – Перник е потвърдено решение № 23 от 29.07.2016 г. по гр.д № 42/2015 г. на Районен съд – Брезник, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на Л. С. С., че А. Б. А. е собственик по наследство от Б. А. К. на 14 бр. земеделски земи, намиращи се в землището на [населено място] и [населено място], [община], отменен е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативния нотариален акт № 52/22.07.2013 г., том II, рег. № 1107, дело № 108/2013 г. на нотариус И. М. с № 602 в НК за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение и са отхвърлени като неоснователни предявените от Л. С. С. насрещни обективно кумулативно съединени искове против А. Б. А., с които се иска да бъде признато, по отношение на ответника /ищец по първоначалните искове/, че ищецът е собственик на същите имоти – земеделски земи въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност.
Подадена е касационна жалба от Л. С. С., чрез пълномощници адв. Б. П. и адв. Д. Х., в която се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Изложени са съображения, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, иска се неговата отмяна и уважаване на предявените насрещни искове.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани пет въпроса, за които се твърди да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, да са противоречиво разрешавани от съдилищата и да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касация А. Б. А. не е подал писмен отговор, в който да изрази становището си по жалбата.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Касационната жалба е постъпила в съда на 19.04.2017 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, предвидени с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол с оглед предмета на предявените искове, подадена е от надлежна страна с интерес да обжалва постановеното решение, поради което е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от А. Б. А. против Л. С. С. по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищецът е собственик на 14 бр. земеделски земи, находящи се в землището на [населено място] и [населено място], [община]. Окръжен съд- Перник е потвърдил извода на Районен съд – Брезник за основателност на положителните установителни искове за собственост. Посочил е, че с приложените решения на Поземлената комисия в [населено място] /решение № 67/27.05.1999 г., решение № 62/27.07.1999 г., решение № 62-1/27.01.1998 г./ на наследниците на Б. А. К. е възстановено правото на собственост върху процесните ниви и ливади. Видно от представеното удостоверение за наследници А. Б. А. е единствен наследник на Б. А. К.. Това обстоятелство се установявало и от справката за физическо лице от февруари 2015 г., преписките на Общинска служба по земеделие – [населено място], както и от показанията на свидетелите Н. К. и Т. М.. От разпита на тези свидетели /вкл. и Е. М./ се установява, че наследодателят на ищеца е владял и стопанисвал процесните поземлени имоти. При тези данни съдът е заключил, че нивите и ливадите, описани в исковата молба, са били собственост на Б. А. К. – наследодател на ищеца, включени са в ТКЗС, заявени са за възстановяване пред Поземлена комисия и по реда на ЗСПЗЗ са възстановени, поради което ищецът А. Б. А. се легитимира като техен собственик. По отношение на насрещните искове за собственост за същите имоти, съдът е намерил за недоказан и неосъществен фактическия състав на придобивната давност. Посочил, че не се доказва Л. С. С. да е владял имотите. Съдът е счел, че сключването на договори за наем на процесните имоти не дава основание да се приеме, че ответникът е завладял имотите и отблъснал претенциите на ищеца. Изследвал е приложените писмени доказателства и е установил, че А. Б. А. също сключвал договори за наем на процесните имоти, чрез пълномощника си Т. М.. Данните от доказателствата сочели, че в периода от 1998 г. до 2013 г. процесните земи са били обработвани от ищеца А. А. и пълномощника му Т. М.. През 2013 г. Л. С. С. се снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, т. е. към момента на съставянето му не е изтекъл предвидения в чл. 79 ЗС десетгодишен давностен срок за придобиване правото на собственост. Тези мотиви са обусловили крайните изводи на съда, обективирани в обжалваното решение.
Допускането да касационна проверка се иска по въпросите: 1/ Как следва да се определят наследниците? – На основание оспорено удостоверение за наследници, издадено въз основа на клетвена декларация на заинтересованото лице или на основание свидетелски показания или следва наследниците да се определят от съда на основание чл. 5 и чл. 9 ЗН и според актовете за гражданско състояние по ЗГР въз основа на удостоверение за наследници, издадено на основание чл. 9 Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението; 2/ Може ли по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да се приеме за установено, че един от наследниците е собственик изцяло на процесните имоти, възстановени на основание земеделска реституция на наследници на общ наследодател, а не само на наследствената му част; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото относно правнорелевантните факти в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията и доводите на страните в това число и посоченото във въззивната жалба, както и при формиране на изводите си относно правнорелевантните факти да посочи точно с кои от доказателствата се установява осъществяването на всички факти за спорното право?
Въпросите обуславят основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като са разрешени в противоречие с формирана задължителна практика относно това, с какви доказателства се установява оставил ли е наследодателя наследници и кои лица са от кръга на наследниците му по закон. В противоречие със задължителната практика (Решение № 422 от 03.06.2010 г. по гр. д. № 805/2009 г. на ВКС, І г. о., Решение № 324 от 22.04.2012 г. по гр. д. № 1431/2009 г. на ВКС, ІV г. о.) са разрешени и втория и четвъртия въпрос, които обуславят същото основание за допускане на касационна проверка.
Не може да бъде определен като общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК третият въпрос, който е за това в случаите на завладяване на изцяло чужд имот, упражняване на фактическа власт над вещта и осъществяване на владение при липса на правно основание над вещта, необходимо ли е недобросъвестният владелец да демонстрира промяна в намерението и преобръщане на държането във владение спрямо собственика независимо, че изначално е завладял вещта с цел да я придобие за себе си, тъй като той не е разрешаван от съда. Съдът е приел, че ответникът по иска Л. не е придобил правото на собственост върху реституираните на наследниците на Б. А. К. имотите на оригинерно основание, тъй като не е доказал да е установил фактическа власт върху тях и да ги е владял в продължение на десет години.
Последният въпрос, по който се иска допускане на касационна проверка, е за това валидно ли е решение на окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, в което е посочено, че решението е на районен съд, пред който не е образувано и не е гледано делото.
В титулната част на решението на въззивния съд е записано „районен” вместо окръжен съд. В същото е посочен съставът на окръжния съд, който е участвал при разглеждане на делото и който е изготвил съдебния акт, посочен е и номера на делото, който е по описа на окръжния съд. Касае се за фактическа грешка, която не обуславя „невалидност” на съдебното решение. Терминът невалидност е използван неточно. Порочните решенията на съда могат да бъдат нищожни, недопустими и неправилни. Основанията за нищожност са изчерпателно изброени и се отнасят до това да е постановено от надлежен орган, функциониращ в определения от закона състав, в пределите на правораздавателната власт на съда. Решението трябва да е изготвено в писмена форма и да е подписано и да изразява ясно и разбираемо волята на съда. Допусната фактическа грешка не опорочава акт до степен на нищожност, поради което въпросът не може да бъде определен като основание за допускане на касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 от 10.03.2017 г. по гр. д. № 646/2016 г. на Пернишки окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Л. С. С. да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 350 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: