2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
гр. София, 04.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3709 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по подадена по пощата на 03.07.2018 г. от К. П. А., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 2/31.01.2017 г. по гр. дело № 1191/2016 г. на Кърджалийския районен съд (КРС), с което са отхвърлени предявените от молителката срещу Професионалната гимназия по икономика (ПГИ) „Алеко Константинов“ в [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението ?, извършено със заповед № РД12-383/29.07.2016 г. на министъра на образованието и науката, и за възстановяването ? на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ на ответната гимназия.
В молбата, като основание за исканата отмяна, се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителката твърди, че в открито заседание от 04.04.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) са били представени неизвестни ? дотогава документи и са ? станали известни обстоятелства, за които излага съображения да са от значение по делото. Конкретните твърдения са, че още в хода на съдебното производство по делото молителката имала съмнения, че както назначената на заеманата от нея преди уволнението длъжност, А. М., така и директори на други училища в околността, също като нея са отговаряли на условията за осигурителен учителски стаж и навършени години по чл. 69в от КСО за придобиване право на пенсия, но молителката не разполагала с надлежни писмени доказателства за това, които ? станали известни с представянето им в откритото заседание от 04.04.2018 г. на КЗД. Като такива, нови според нея, писмени доказателства, молителката сочи и представя (в преписи) с молбата си следните документи: справка с изх. № ОД-04-247/09.05.2017 г., издадена от началника на Регионалното управление на образованието (РУО) в [населено място], удостоверяваща, че А. К. М. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69в от КСО, считано от 25.07.2016 г.; заявление от 27.07.2016 г. от А. М. до министъра на образованието и науката (М-раОН) за назначаването ? на длъжността „директор“ на ответната гимназия; както и трудов договор № РД-384/29.07.2016 г., сключен между А. М. и М-раОН за заемане на тази длъжност, със срок до заемането ? въз основа на конкурс. Като ново писмено доказателство, молителката сочи и представя, и самия протокол от откритото заседание от 04.04.2018 г. на КЗД, като поддържа, че отразеното в него изявление на началника на РУО в [населено място] – Г. К., че конкурс за длъжността „директор“ все още не е обявен и проведен, също според нея е ново обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на спора по делото. Като ново писмено доказателство се сочи и представя, и постановеното по преписката решение № 261/26.06.2018 г. на КЗД, с изрични твърдения, че то не е влязло в сила. Изложеното в молбата за отмяна се поддържа и в откритото съдебно заседание.
Ответникът по молбата за отмяна ПГИ „Алеко Константинов“ в [населено място], в отговора си поддържа становище за процесуална недопустимост на молбата, евентуално – за неоснователност на същата, като излага едни и същи съображения, – че молителката е могла да посочи писмените доказателства и обстоятелствата още в хода на делото пред КРС, както и че те не са от значение за спора.
Както е прието и в определение № 349/17.10.2018 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяна е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след влизането в сила на решението, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните ? права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тези обстоятелства и писмени доказателства, които са били известни или са могли да бъдат известни на страната, и тя своевременно е могла да ги посочи на съда, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и релевирането им, респ. – за представянето и събирането им по делото.
В случая, в исковата си молба, която е подадена по пощата на 29.09.2016 г. и е получена в съда на 30.09.2016 г., молителката, наред с други твърдения и доводи за незаконосъобразност на уволнението ?, което е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 1 от КТ, във вр. с чл. 69в от КСО – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е изложила и твърдения, че е налице лично негативно отношение към нея и трудовият ? договор се прекратява единствено с цел назначаването на нейната длъжност на друго лице на същата възраст, което никога не е заемало длъжността „директор“.
В мотивите към влязлото в сила решение районният съд е приел, че тези възражения на ищцата (молителката) относно възрастта на назначеното на нейно място лице и това, че то не е изпълнявало длъжността „директор“, са възражения извън правната сфера на ищцата (молителката) и касаят единствено трудовото правоотношение между ответника-работодател и това друго лице, и не повлияват на процесното уволнение.
По делото пред КРС е представена и жалбата на молителката, по която е била образувана преписката пред КЗД, където жалбата е подадена на 22.08.2016 г., т.е. – повече от един месец преди подаването на исковата молба в съда. В тази жалба, наред с други твърдения и доводи за дискриминационни нарушения спрямо нея при уволнението ?, молителката е изложила и конкретни (за разлика от исковата молба) твърдения, че именно А. М. е новоназначеният директор на ответната гимназия, че тя е на същата възраст като молителката и е работила само като учител в малко училище, както и че тя е придобила право на ранна пенсия 25 дни след нея – на 25.01.2016 г.; изложени са и конкретни доводи, че това поставя молителката в дискриминационно положение спрямо нея, тъй като възрастта на молителката е била причина за уволнението ?, а възрастта на М. не е пречка за назначаването ? на мястото на молителката като директор на училището.
От гореизложеното е видно, че още към момента на подаването на исковата си молба по делото, молителката е знаела конкретните обстоятелства, че именно А. М. е назначеният на нейно място нов директор на училището и че М. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69в от КСО, но молителката не е изложила тези конкретни обстоятелства в исковата си молба. Ако беше изложила своевременно тези обстоятелства по делото и беше положила дължимата грижа, тя още с исковата си молба е могла да поиска от съда да задължи по реда на чл. 190 от ГПК ответната гимназия или по реда на чл. 192 от ГПК третото за делото лице А. М. да представят по делото, представените едва с молбата за отмяна, заявление от 27.07.2016 г. и трудов договор № РД-384/29.07.2016 г., а също и да представят документ, удостоверяващ придобитото право на пенсия от М.; молителката е могла да иска и събирането на официални удостоверителни документи за тези обстоятелства от НОИ и НАП – по реда на чл. 186 от ГПК. Следователно нито тези обстоятелства, нито удостоверяващите ги писмени доказателства – справката с изх. № ОД-04-247/09.05.2017 г., заявлението от 27.07.2016 г. и трудовия договор № РД-384/29.07.2016 г., представени с молбата за отмяна, са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Също така, ако молителката беше посочила в исковата си молба горните конкретни обстоятелства и беше навела и пред съда конкретните си доводи за дискриминационни нарушения спрямо нея и за злоупотреба с право от страна на работодателя при извършване на уволнението ?, както ги е навела в жалбата си до КЗД, то съдът щеше да е задължен и би ги обсъдил и разгледал в рамките на производството по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, респ. – би се произнесъл по тях с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. След като обаче молителката, въпреки че е могла, не е заявила надлежно пред районния съд тези конкретни обстоятелства и доводи за дискриминация и за злоупотреба с право при извършване на уволнението ? (както е направила това пред КЗД), то както протоколът от заседанието на КЗД от 04.04.2018 г., удостоверяващ изявлението на началника на РУО в [населено място], че и към тази дата конкурс за длъжността „директор“ все още не е обявен и проведен, така и решението № 261/26.06.2018 г. на КЗД (още повече, че доказателства за влизане в сила на последното молителката не представи по делото) нямат никакво значение, а още по-малко – съществено такова по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – за правилното решаване на спора по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ относно законосъобразността на уволнението ? и възстановяването ? на работа, разрешен с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска.
По изложените съображения, тъй като обективно не е налице, наведеното от молителката основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата ? за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по молбата за отмяна, претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер 600 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. П. А. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 2/31.01.2017 г., постановено по гр. дело № 1191/2016 г. на Кърджалийския районен съд.
ОСЪЖДА К. П. А. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Професионалната гимназия по икономика „Алеко Константинов“ в [населено място] сумата 600 лв. (шестстотин лева) – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: