1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
София, 04.03.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
с участието на секретаря Елеонора Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 4559 по описа за 2013 г.предвид следното:
Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, т.2, т.3, предл.второ и т.4 на ЗМТА.
Образувано е по предявен на 04.11.2013г. от В. Ч. Н. и П. В. Н. против [фирма], София иск за отмяна на Арбитражно решение № 709/16.11.2011г. по арбитражно дело № 709/2011г. на арбитър Ж. Б..
Ищците искат отмяната на арбитражното решение на основание чл.47,т.2 ЗМТА по съображения, че арбитражната клауза от ОУ, с която е уговорена компетентността на арбитър Ж. Б. да разгледа спора е неравноправна, поради което и недействителна, като противоречаща на закона. Твърдението е, че клаузата е наложена едностранно и противоречи на изискванията за добросъвестност, поставя насрещната страна в неравностойно положение, не е индивидуално договорена, имената на арбитрите са предварително избрани от дружеството. Позовават се и на основанието за отмяна по чл.47,т.4 ЗМТА – неуведомяване за назначаването на арбитър и за започналото арбитражно производство, арбитражното решение не им е връчено, а за него са узнали от поканата за доброволно изпълнение и запорното съобщение. Твърдят и, че арбитражното решение противоречи на обществения ред – основание за отмяна по т.3, предл.второ на чл.47 ЗМТА поради нарушаване на принципите на състезателно начало /неуведомяване за започналото арбитражно производство/, нарушаване на принципа за установяване на истината /арбитърът не изяснил всички факти и обстоятелства преди постановяване на решението/ и на принципа на равенството на страните в процеса /арбитърът нарушил разпоредбата на чл.22 ЗМТА поради заинтересованост от изхода на делото в полза на ищцовата страна/.
Искането е за отмяна поради недопустимост, нищожност, немотивираност и незаконосъобразност на арбитражното решение или прогласяване нищожността му.
Ответникът по молбата [фирма]-гр.София в обстоен отговор оспорва допустимостта и основателността на молбата.
Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, приема следното:
При липса на безспорни доказателства, че ищците са надлежно уведомени за постановеното арбитражно решение преди 03.10.2013г.-датата на връчване на запорното съобщение от ЧСИ, следва искът, предявен на 04.11.2013г., да бъде счетен за подаден в преклузивния срок. Възраженията на [фирма] за неспазване на срока са неоснователни. Разпореждането по гр.д.№ 7165/2012г. на СГС за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение /на което дружеството се позовава като доказващо просрочието/ е отменено от САС с неподлежащо на обжалване определение по в.ч.гр.д.№ 4781/2014г. и изпълнителният лист е обезсилен.
Производството по арбитражно дело № 709 е образувано на 31.10.2011г. пред арбитър Ж. Б. по искова молба на [фирма], с която е предявен иск срещу В. Н. и П. Н. и двамата от София,[жк], [жилищен адрес]0 за заплащане на сумата 13 760.02лв., ведно с лихви от подаване на молбата, в качеството им на солидарни длъжници по договор за револвиращ заем от 29.09.2010г. Компетентността на сезирания арбитър в исковата молба е обоснована с клаузата на 13.1 от ОУ /версия 12.05.2010г./ към договора за револвиращ заем. Искът е уважен изцяло с постановеното по делото арбитражно решение от 16.11.2011г. В мотивите арбитърът е посочил, че ответниците са били редовно призовани за проведеното на 15.11.2011г. арбитражно заседание с връчване на документите по делото, не са се явили и не са се защитавали.
Неоснователно е искането за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47,т.2, предл. второ ЗМТА – недействителност на арбитражното споразумение поради неравноправност на арбитражната клауза на чл.13 ОУ с оглед квалификацията за неравноправност по чл.143, т.16 ЗЗП – уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя като изключва или препятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително и задължава потребителя да се обръща към определен арбитражен съд.
В клаузата на чл.13.1 от ОУ страните са уговорили разрешаването на споровете еднолично от един от тримата посочени арбитри ад хок. ЗМТА регламентира, че арбитражът да бъде постоянна институция или да бъде образуван за решаване на определен спор /чл.4/, както и свобода да бъде уговорена процедура за образуване на арбитражен съд –споразумение за процедура /чл.12,ал.1/, и състава на арбитражния съд, който може да е от един или повече арбитри, чийто брой е уговорен от страните /чл.11,ал.1/ и приложимите правила, когато липсва изрична уговорка за състава, страната не сочи арбитър, или страните не могат да се споразумеят за едноличния арбитър /чл.12,ал.2/. С оглед на това уговорката в ОУ, която предвижда възможност за избор на един измежду трима арбитри ад хок е допустима, като несъдържаща задължение за сезиране на точно определен арбитраж. Изборът на арбитър е предоставен на страната, която повдига спора пред АС, а другата страна има правото по чл.12,ал.1,т.3 ЗМТА. Заемополучателите са заявили писмено, че приемат Общите условия към договора, част от които е и арбитражната клауза и тя е задължителна за тях – чл.298,ал.1,т.1 ТЗ респ.чл.16 ЗЗД. Върховният касационен съд нееднократно се е произнасял по наличието на отменителното основание по чл.47,т.2 ЗМТА за недействителност на арбитражното споразумение поради неравноправност на арбитражната клауза чл.13 от ОУ на [фирма].- Решение по т.д.№ 1194/2011г. на 2 т.о., Решение по т.д.№ 533/2012г. на 1 т.о., Решение по т.д.№ 999/2012г. на 1 т.о. и по т.д.№ 2117/2013г. на 2 т.о.
Неоснователно е искането за отмяна на арбитражното решение на основанието по чл.47,т.3, предл.второ ЗМТА – противоречие с обществения ред. Позоваването е формално, неконкретизирано и общо. Обосновано е с нарушаване правото на участие и защита в производството, което е самостоятелна предпоставка по т.4 на чл.47 ЗМТА. Твърдението за неизясняване на всички обстоятелства по делото е относимо към правилността на арбитражното решение, която е извън преценката по чл.47 ЗМТА. Формално и неаргументирано е позоваването на нарушение на разпоредбата на чл.22 ЗМТА.
Основателно е искането за отмяна на арбитражното решение на основание т.4 на чл.47 ЗМТА – страните не са били надлежно уведомени за назначаването на арбитър и за арбитражното производство.
За да приеме за редовно призоваването на Н. за арбитражното заседание с връчване на призовка, препис от исковата молба и доказателствата, арбитърът се е позовал на: двете товарителници на куриерска фирма „С.“, изпратени на адреса, посочен в договора за револвиращ заем, съвпадащ с този по исковата молба; на отразеното в тях, че пратката не е получена, тъй като на посочени посетени дати „на адреса няма никой, няма телефон“; и на разпоредбата на чл.13.1 от ОУ. При същите обстоятелства – отразяване в пратките, че на адреса няма никой, няма телефон, е счетено и за редовно уведомяването на страните за постановеното по делото решение. Съгласно клаузата на чл.13.4, ОУ призовките и съобщенията за арбитражното производство се връчват на посочения в договора адрес и се считат за получени след изтичане на петия работен ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани или не са приети, непотърсени са, адресът не съществува вече, непознат е, или е недостатъчен. Причината за неполучаването /невръчването/ на призовките и книжата в арбитражното производство в настоящия случай е ненамирането на страната на адреса. Това обстоятелство не попада в нито една от изрично уговорените хипотези на чл.13.4 ОУ, при които връчването се счита за редовно. С оглед на това и поради липса на доказателства за надлежното уведомяване за назначаването на арбитър и за арбитражното производство постановеното арбитражно решение подлежи на отмяна на основание чл.47,т.4, предл. първо и второ ЗМТА.
След отмяната на арбитражното решение, делото следва да бъде върнато на арбитражния съд за ново разглеждане и осигуряване правото на страните на защита. Неоснователно е искането за „връщане делото за разглеждане от държавния съд”. Освен че в производството по чл.48 ЗМТА ВКС не разполага с правомощие да препрати делото за разглеждане на компетентния държавен съд, възможността страната да сезира този съд със спора е само в хипотезите на отмяна на арбитражното решение на основанията по т.1, т.2 и т.3 ЗМТА, а както е обосновано по-горе, не са налице релевираните от ищците недействителност на арбитражното споразумение и противоречие на арбитражното решение с обществения ред. В хипотезата на отмяна на арбитражното решение на основанието по т.4 на чл.47 ЗМТА делото подлежи на връщане на арбитражния съд, а право на страната е да поиска делото да бъде разгледано от друг арбитър-чл.49,изр.последно ЗМТА.
Ответникът следва да заплати поисканите и доказани разноски за настоящото производство за които списък по чл.80 ГПК е представен: сумата 1 600лв. по договор за правна защита и съдействие и внесена държавна такса 291.30лв. На основание чл.78,ал. 6 ГПК следва да заплати по сметката на ВКС сумата 291.30лв.- държавната такса, от внасянето на която ищците са освободени с разпореждане на Председателя на Второ т.о. от 02.12.2013г.
Неоснователно е възражението по чл.78,ал.5 ГПК – заплатеното от ищците възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство от 1 600лв. не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. По делото са проведени две съдебни заседания поради необходимост от прилагане на доказателства. Отговорът на ответника е от 11 страници, което е предположило и вземане на становище по наведените от дружеството възражения срещу искането за отмяна.
По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.47,т.4 ЗМТА Арбитражно решение № 709/16.11.2011г. по арбитражно дело № 709/2011г. на арбитър Ж. Б..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане.
Осъжда [фирма] да заплати на В. Ч. Н. и П. В. Н. сумата 1 891.30лв. /хиляда осемстотин деветдесет и един лева и 30ст./ разноски за настоящото производство.
Осъжда [фирма], [населено място], [улица], бл.53 Е,вх.В да заплати по сметката на Върховен касационен съд сумата 291.30лв. /двеста деветдесет и един лева и 30ст./, на основание чл.78,ал.6 ГПК, за която да се издаде изпълнителен лист –чл.405,ал.5 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.