Решение №32 от 6.1.2016 по гр. дело №5182/5182 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 32

гр. София, 06.01.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание от двадесет и трети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №5182/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение от 09.06.2015 г. на Софийски градски съд І брачен въззивен състав по гр.д. №2108/2015 г. по касационна жалба на Д. И. О, подадена чрез пълномощника й адв. Ал. К в частта, в която е потвърдено решението по гр.д. № 31464/2014 г. на Софийски районен съд,ІІІ г.о.,117-ти състав относно вината, режима на лични отношения на бащата с детето, фамилното име и разноските присъдени на ответника.
Ответникът по касационната жалба – С. Ж. О. в писмен отговор по делото изразява становище, че касационното обжалване на въззивното решение в посочените части не следва да се допуска.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което с процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая формулираният от касатора въпрос:” Налице ли е процесуално нарушение на съда след като не се е произнесъл по направено искане от ищцата заявено с исковата молба за възстановяване на предбрачното й фамилно име и след като е задължен по силата на чл. 326 ГПК служебно да вземе отношение по този въпрос”, има посочената по- горе характеристиката на правен въпрос.По отношение на този въпрос в първата му част/ относно това дали има процесуално нарушение ако съдът не се е произнесъл по заявеното от ищцата искане за възстановяване на предбрачното й фамилно име/ съдът се е произнесъл в противоречие с неговото разрешаване в решение №802/23.02.2011 г. по гр.д. № 1783/2009 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.,постановено при условията на чл. 290 ГПК, поради което е изпълнено основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и касационното обжалване на решението в тази част следва да бъде допуснато.
Въпросът „Следва ли в тежест на страната да се възлагат разноски , след като правото да бъдат поискани от другата страна е упражнено след крайния момент т.е. правото е преклудирано „ принципно има характеристиката на правен въпрос. Въпросът обаче е некоректно формулиран , доколкото искане за разноски от ответника е направено с писмената защита, преди постановяване на първоинстанционното решение и с оглед на това не е преклудирано. Обстоятелството, че при това положение, ищцата не е имала възможност да се запознае с искането и размера на претендираните разноски й дава възможност да иска изменение на решението в частта за разноските в това число да направи възражение за тяхната прекомерност в сроковете по чл. 248 ГПК . Същевременно по отношение на въпроса не е посочена задължителна практика, която да разглежда този въпрос по различен от обжалваното решение начин. С оглед на това, касационно обжалване на решението в тази част не следва да се допуска.
Останалите въпроси така както са формулирани не съставляват „правни въпроси” в посочения вече смисъл. Същевременно по отношение на тях касаторът не е посочил конкретна задължителна съдебна практика поради което и допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е обосновано.Поради това касационно обжалване по тези въпроси не следва да се допуска.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.06.2015 г. на Софийски градски съд І брачен въззивен състав по гр.д. №2108/2015 г. в частта, в която е потвърдено решението по гр.д. № 31464/2014 г. на Софийски районен съд,ІІІ г.о.,117-ти състав относно фамилното име на ищцата след прекратяване на брака с развод.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението в останалата обжалвана част.
УКАЗВА на Д. И. О. от [населено място] в седмодневен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметката на ВКС.
В противен случай касационната жалба досежно решението в частта за фамилното име ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top