О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 32,
гр.София , 13.01.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 633/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
[фирма] е подал касационна жалба срещу решение № 6024 от 20.12.2010 г. по гр.д. № 3415 от 2008 г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение , 2”б” въззивен състав , с което е оставено в сила решението от 13.03.2006 г. на Софийски районен съд, Гражданска колегия , 32 състав , постановено по гр.д. № 9080 по описа за 2005 г. и е отхвърлен иска му по чл.108 ГПК срещу Столична община за У. с пл.№ 306 с площ от около 700 кв.м. по плана на [населено място], м. “В. р.”. В жалбата се инвокират съображения за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Позовават се и на недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба , в която имота не е точно идентифициран защото е посочен като кадастрална основа, а не като дворищно регулационен парцел.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК търговското дружество се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, 1 и т.2 ГПК считайки, че Софийски градски съд е постановил решение, което противоречи на решенията по аналогични случаи и следователно е в противоречие с трайната съдебна практика, формирана от ВКС и окръжните съдилища по следните въпроси: допустимо ли е произнасяне по иск по чл.108 ЗС по нередовна искова молба при която имота е индивидуализиран като кадастрална основа, а не като дворищно регулационен парцел; по процесуалния въпрос за недопустимото разширяване обема на произнасяне от въззивната инстанция при условията на чл.218 з ГПК/отм./ както и по процесуалните въпроси за обсъждането на доказателствата в съответствие с изискването на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ и по доказателствената сила на констативния нотариален акт .
Ответника Столична община не е ангажирала становище.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на [фирма] СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ , тъй като са налице условията на чл.280, ал.1 , т.2 ГПК но по въпрос, който следва да се синтезира от оплакванията наведени с жалбата а именно какви са условията за придобиването от страна на търговското дружество на държавен имот по реда на чл.17а ЗППДОБ и съобразени ли са те при постановяване на съдебното решение както и при въпроса за доказателствената сила на констативният нотариален акт. Касационно обжалване следва да се допусне и по въпроса за характера на указанията по чл.218з ГПК/отм./ и спазени ли са те при постановяване на касираното решение и ако не, това представлява ли съществено процесуално нарушение.
Софийски градски съд е отхвърлил предявеният иск за ревандикация от [фирма] срещу Столична община за У. с пл.№ 306 с площ от около 700 кв.м. по плана на [населено място], м. “В. р.” защото е счел , че ищеца – касатор не е установил по реда на пълното и главно доказване, че е собственик на имота.
Инвокираното в касационната жалба оплакване за недопустимост на съдебното решение като постановено по нередовна искова молба е неоснователно. Касатора се позовава на нарушение , което сам е допуснал , но което настоящия състав не съзира в кориците на делото. Изискването на чл.98 , б.” г” и б.”д” ГПК/отм./ за субстанциране на спорното право е спазено при подаването на исковата молба. В нея е посочено , че касатора се счита за собственик на спорния имот защото той е включен в капитала на дружеството при неговото преобразуване в съответствие с чл.17а ЗППДОБ /отм./. Това е и правното основание за придобиване на собствеността. Абсолютното вещно право е удостоверено с н.а. № 56, т.02, рег. № 2613 от 2001 г. , н.д. № 20365/2001 г. Направено е искане за възстановяване собствеността върху имота , отразен като пл. № 306 . Исковата молба е подадена на 3.10.2005 г., индивидуализацията на имота е направена съобразно скица вх. № АС-7000-455 от 19.11.2004 г. и в хода на съдебното производство не е съществувало колебание относно кои имот е предявен иска за собственост. Изискването за индивидуализация на имота по последните регулационни данни не е самоцелно а е насочено към отстраняване на грешки досежно имота, предмет на иска. Ето защо по първия поставен въпрос не следва да се допусне касационна проверка. При иска по чл.108 ЗС доказателствената тежест, възложена на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване правото на собственост и факта, че ответника осъществява фактическа власт върху имота. Ответника от своя страна е длъжен да обоснове своето правно основание. В настоящия случай касатора подържа, че при постановяването на съдебното решение въззивният съд не се е съобразил с разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК/отм./ и е намерил, че ищеца не е установил правото си на собственост защото не е било достатъчно да се представи само констативния нотариален акт. По този въпрос и по въпроса за пълното и всестранно обсъждане на доказателствата и съпоставянето им с наведените от страните факти също следва да се допусне касационно обжалване.
Ищеца дължи държавна такса, която следва да се внесе по сметка на ВКС в размер на 154, 50 лв. и да се представи съответния счетоводен документ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 6024 от 20.12.2010 г. по гр.д. № 3415 от 2008 г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение , 2”б” въззивен състав по касационната жалба на [фирма] при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
УКАЗВА на [фирма] да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 154, 50 лв. и да се представи съответния счетоводен документ.
СЛЕД внасянето на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: