О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 25.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.01. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №679/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадени касационни жалби и от двете страни: от касатора- ищец Г. Л. М., като непълнолетен със съгласие на майка си- П. Д. , чрез а. И с вх. №.3808/12.05.2009 год. и от касатора-ответник ЗПАД”Д” гр. С. с вх. №3595 от 30.04.2009 год., двете на Бургаския апелативен съд, против решение №11 от 30.03.2009 год. по гр.д. №25/2009 год. на Бургаския апелативен съд, ГО, с което е отменено решение №266 от 14.11.2008 год. по гр.д. №101/2008 год. на Бургаския окръжен съд, в частта , с която предявеният иск от Г. Л. М., като непълнолетен, действащ със съгласие на майка си П е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. и по реда на 208, ал.1 ГПК е уважен и в тази част, като ответникът ЗПАД”Д” гр. С. е осъден да заплати допълнително още сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането. С първоинстанционното решение Бургаският окръжен съд е уважил предявения от Г. М. , като непълнолетен със съгласие на майка си П пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ , като е приел, че претърпните от него неимуществени вреди в резултат на смъртта на баща му- Л. М. , починал на 25.05.2007 год.при настъпило ПТП, виновно причинено от водача на лекия автомобил, който е бил собственост на починалия, застрахован по застраховка “гражданска отговорност” ще се обезщетят със сумата 40 000 лв. На основание чл.51, ал.2 ЗЗД окръжният съд е отчел приноса на починалия за настъпване на вредоносния резултат в размер на 1/2 част, изразяващ се в не поставяне на предпазен колан, поради което е намалил дължимото от ответния застраховател ЗПАД”Д” гр. С. обезщетение на сумата 20 000 лв. Бургаският апелативен съд е отменил решението на окръжния съд в отхвърлителната част над 20 000 лв. до 40 000 лв. и е у важил иска и в тази част, като е приел, че неправилно окръжният съд е намалил дължимото обезщетение, поради виновно съпричиняване от починалия, тъй като съгласно чл.226 ал.2 КЗ при задължителна застраховка “ГО” застрахователят не може да прави възражения за самоучастие.
І. По касационната жалба на Г. Л. М., като непълнолетен със съгласие на майка си -, чрез а. И.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна, активно легитимирана за това. Липсата на представителна власт на а. И спрямо непълнолетния Г. М. , действащ лично и със съгласие на майка си П, е отстранена, чрез представеното в настоящата инстанция пълномощно на адвоката от двамата, съдържащо и изрично волеизявление за потвърждаване на всички действия, извършени без представителна власт, преди констатираната й липса за първи път в настоящата инстанция. Жалбата е подадена срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустими.
Непълнолетният касатор Г. М. , действащ лично и със съгласие на майка си П, навежда всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че присъденото обезщетение за неимуществените вреди за сумата 40 000 лв. е определено в нарушение на закона- чл.52 ЗЗД, чийто критерии не е абстрактен. Не са отчетени характерът и степента на болките и страданията, които ще търпи от смъртта на баща си. Подържа и нарушение на чл.223 КЗ, защото дължимото обезщетение следва да се определи до размера на покритието от застрахователя по задължително застраховка “ГО”- в случая 700 000 лв. Навежда и доводи за неправилно присъдени разноски по делото с оглед определения адвокатски хонорар.
В изложението си към касационната жалба въобще не е посочил конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а се е задоволил само с възпроизвеждане на текста от закона, сочещ трите допълнителни основания за селектиране на касационната жалба. Липсата на общото правно основание за достъп до касация, само по себе си е достатъчно основание да се откаже такъв. Съобразно доводите в касационната жалба може да се квалифицира като правен въпрос от значение за изхода на делото само въпросът за определяне на размера на дължимото обезщетение съобразно лимитите на застрахователно покритие, което в случая при едно пострадало лице е 700 000 лв. По този въпрос обаче, не е налице подържаното допълнителното основание за достъп до касация противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Сочената такава в приложените решения на ВКС се отнася само до размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Касационната жалба не следва да се допуска до касационно разглеждане в тази си част и защото въпросът за съотношението между определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност” е разрешен с решение №83 от 06.07.2009 год. по т.д. №795/2008 год. на ВКС, ІІ Т. О. И. в това решение становище се споделя от настоящия състав, съгласно което икономическата конюнктура е в основата на нормативно определените нива на застрахователно покритие. Дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, който критерии изисква отчитане на конкретната икономическа обстановка, а като ориентир и размерът на съответните лимити на застрахователно покритие.
Касационната жалба в частта за присъдените разноски е недопустима. Решението на въззивния съд, в частта, с което в полза на касатора-ищец съобразно изхода на делото е присъдена още сумата 200 лв. на основание 64, ал.4 ГПК, отм., може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение /чл. 248,ал.3, ГПК/. Съдържанието на чл.70 ГПК, отм. не е възпроизведено в сега действащия ГПК. Поради недопускане на обжалваното въззивно решение до касационно разглеждане по жалбата на касатора-ищец, подадената касационна жалба и в частта за разноските не следва да се разглежда.
ІІ. По касационната жалба на ЗПАД” Д. застраховане”, гр. С.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустими.
Касаторът ЗПАД” Д. застраховане” твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е неправилно постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствоните правила/чл.281, т.3 ГПК/. Като нарушение на материалния закон сочи неправилното включване на ищеца в кръга на третите лица по смисъла на чл.257, ал.1 и 3 КЗ. Той е син на починалия застрахован собственик на автомобила, с който от водача му е причинено процесното ПТП. Присъдените неимуществени вреди са определени в противоречие с правилата на чл.52 ГПК. Неправилно в нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.226, ал.2 КЗ е отказано зачитане приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, лихвата за забава следва да се присъди не от датата на увреждането, а от датата на получаване на уведомлението от застрахователя за настъпване на застрахователното събитие.
В изложението към касационната жалба като основания за допускане до касационен контрол подържа тези по чл.280, ал.1-3 ГПК, като е посочил следните съществени материалноправни въпроси по смисъла на закона, преди обявяване за противоконституционна нормата относно думата “съществен” с решение №4 на КС от 2009 год., ДВ бр.47 от 2009 год.: 1/ размерът на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на наследодателя; 2/не уважаването на направеното от ответника – възражението за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване вредоносния резултат; 3/началният момент на дължимите лихви върху присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП, в случая лихвите са присъдени от датата на увреждането- 25.05.2007 год.. Твърди, че вззивният съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС и са разрешават противоречиво от съдилищата. В подкрепа на доводите си е представил №797 от 21.12.2007 год. по т.д. №455/2007 год. на ВКС, І Т. О. Решение №763 от 20.12.2007 год. по т.д. №485/2007 год.на ВКС, І Т. О., Решение №81 от 14.02.2008 год. по т.д. №659/2007 год. на ВКС, ІІ Т. О. Решение №1350/14.01.2009 год. по гр.д. №5914/2007 год. на ВКС, ІІ Г. О., Решение №501 от 07.02.2008 год. по т.д. №232/2008 год. на ВКС, І Т. О. , Решение №483 от 20.06.2008 год. по т.д. №192/2008 год. на ВКС, І Т. О. Решение № 267 от 02.06.2008 год. по т.д. №950/2007 год. на ВКС, ІІ Т. О., Решение №283 от 08.04.2008 год. по т.д. №761/2007 год. на ВКС, І Т. О., Решение №973 от 13.11.2008 год. по гр.д. №3480/2007 год. на ВКС, І Г. О. и др.
ІІ.1. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди не представлява правен въпрос, обусловил изхода на делото. С въведения от законодателя в действащия ГПК/ДВ бр.59/20.07.2007 год., в основната си част в сила от 01.03.2008 год./, принцип на факултативно касационно обжалване, Върховният касационен съд разглежда касационната жалба по същество, само когато са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Основното водещо основание за това е с обжалваното въззивно решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело./чл.280, ал.1 ГПК/. Тези въпроси са включени в предмета на спора, очертан чрез основанието и петитума на иска. Размерът, в който е уважен предявеният иск за претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, макар и включен в предмета на спора чрез размера на предявения иск, не представлява произнасяне по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Определянето на размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в противоречие с принципа на справедливостта, е относимо към правилното приложение на материалния закон-чл.52 ЗЗД, чието евентуално нарушение е основание за неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.3, предложение първо ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване.
Размерът на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съобразно предоставената му от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност за това. Тези вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависи от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което тя се определят от съда по афектационната им стойност. Поради нуждата от конкретна преценка за всеки отделен случай за причинените субективни вреди в резултат на претърпяното ПТП, не може да съществува противоречива практика на съдилищата по размера на дължимото им обезщетяване.
ІІ.2. От твърденията, съдържащи се в изложението към касационната жалба може да се квалифицира вторият поставен правен въпрос от значение за изхода на делото, както следва: Възможно ли е застрахователят по задължителна застраховка “ГО” да прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, след като на основание чл.226, ал.2 КЗ не може да прави възражение за самоучастие на застрахования.
Изключването на това възражение на застрахователя по задължителна застраховка “ГО” е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което по отношение на този въпрос са налице основанията за селектиране на касационната жалба по чл.2801 ал.1, т.1 ГПК.
ІІ.3. Относно присъдените лихви за забава от датата на непозволеното увреждане .
Не са налице основанията за достъп до касация. Сочената противоречива практика на Бургаския апелативен съд не доказва такава като основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Противоречива практика по смисъла на закона трябва да съществува между влезли в сила съдебни решения. Представените решения на Бургаския апелативен съд, подлежат на обжалване пред ВКС, а липсват данни за настъпване на техния стабилитет.
На второ място, това противоречие е разрешено със служебно известното влязло в сила решение№45 от 15.04.2009 год. по т.д. №525/2008 год. на ВКС, ІІ Т. О., чийто извод, че законната лихва върху обезщетението, дължимо от застрахователя по прекия иск/ чл.407, ал.1 ТЗ, аналогичен на чл.226, ал.1 КЗ, в тази си част/ следва да бъде начислена от датата на увреждането, се споделя от настоящия състав.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалбата на ЗПАД”Д” гр. С. на решение №11 от 30.03.2009 год. по гр.д. №25/2009 год. на Бургаския апелативен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалбата на Г. Л. М., като непълнолетен със съгласие на майка си -, чрез а. И на решение №11 от 30.03.2009 год. по гр.д. №25/2009 год. на Бургаския апелативен съд, ГО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. Л. М., като непълнолетен със съгласие на майка си -, чрез а. И срещу решение №11 от 30.03.2009 год. по гр.д. №25/2009 год. на Бургаския апелативен съд, ГО в частта за разноските.
Определението по жалбата в частта за разноските подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС- ТК.
УКАЗВА на касатора ЗПАД”Д” гр. С. да внесе в едноседмичен срок от съобщението на основание чл.18, ал.2 т.2 във вр. с т.3 от Т. за държавните такси сумата 400 лв. по сметка на ВКС за държавните такси.
Определението в останалата си част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: