О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
Гр. С., 10.07. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 5511 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по :
* касационна жалба с вх.№ 9567 от 14.10.2016 г., подадена от М. М. С. чрез адвокат Т. З. от АК – П., както и
* насрещна касационна жалба с вх.№ 10889 от 18.11.2016 г., подадена от С. Г. М. и А. Г. П. чрез адвокат Н. К. от АК – П.
против въззивно решение № 395 от 06.10.2016 г. по в.гр.д.№ 522/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, ГК.
Подаден е отговор на насрещната касационна жалба, в който М. М. С. възразява срещу наличието на основание за допускане на обжалването по нея.
Жалбите са процесуално допустими – подадени са в сроковете по чл. 283 ГПК и по чл. 287, ал. 2 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговарят на изискванията по чл. 284 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 341 от 17.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 1054/2014г. по описа на Районен съд – Велинград, в частта, с която е уважен предявен от М. М. С. срещу С. Г. М. и А. Г. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че М. М. С. е собственик на основание дарение и за осъждане на ответниците С. Г. М. и А. Г. П. да предадат владението върху недвижим имот с площ от 2,00 кв.м., находящи се между имотната граница между дворно място, цялото с площ от 560 кв.м., находящо се в [населено място], съставляващо по регулационен план на града парцел II, имот с пл.№ 3715 в кв. 96, собственост на ищцата, както и в частта, с която ответниците С. Г. М. и А. Г. П. са осъдени, по предявен от М. М. С. иск с правно основание чл. 109 ЗС да премахнат поставен върху гараж, изграден в техния имот, простор, като вместо това посочените искове са отхвърлени. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалите обжалвани части, с които : /1/ на основание чл. 109 ЗС С. Г. М. и А. Г. П. са осъдени да преустановят неоснователните действия, които пречат на М. М. С. да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху дворното място УПИ ІІ-3715, като премахнат построената на границата със своето дворно място УПИ І-4054 метална ограда; /2/ като неоснователни са отхвърлени исканията за премахване на парапет, поставен върху покрива на построен в дворното място на С. Г. М. и А. Г. П. гараж и за премахване на външна камина (барбекю), построена в имота на С. Г. М. и А. Г. П. и /3/ е отхвърлен насрещен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен от С. Г. М. и А. Г. П. срещу М. М. С. за приемане за установено, че С. Г. М. и А. Г. П. са собственици на 4 кв.м., находящи се в северния участък от границата между урегулираните поземлени имоти на страните (УПИ І-4054 и ІІ-3715 в квартал 96, по плана на [населено място]) и за установяване наличието на грешка в кадастралната карта на [населено място] относно урегулираните поземлени имоти на страните, изразяваща се в неправилно заснемане на 4 кв.м. от имота на ищците по насрещния иск към имота на М. М. С.. С оглед изхода на спора пред въззивния съд е изменен размерът на разноските присъдени от първоинстанционния съд, както и е разпределена отговорността за разноските, направени за защита във въззивното производство.
Въззивният съд е приел, че насрещните страни са собственици на два съседни имота, находящи се в [населено място], а именно – УПИ ІІ-3715 на ищцата по първоначалните искове М. М. С. и УПИ І-4054 на ответниците по първоначалните искове С. Г. М. и А. Г. П.. Имотът на ищцата е разделен от имота на ответниците посредством каменен зид, който е отразен при геодезичните заснемания на границата на имотите. Отклонението на действителното положения на оградния зид е около 60 см. от отразеното в кадастралния план, като намалява около 10 см. в северния край и достига до около 30-40 см. в южния край. Поради денивелация имотът на ищцата е разположен по-ниско от имота на ответниците и каменният зид служи и за подпорна стена на имота на ответниците. От страната на ищцата зидът е с височина 1,20 м., а от страната на ответниците е на нивото на имота им. В миналото в средата на зида е съществувала дървена ограда, която впоследствие е премахната от ответниците и те са изградили метална ограда, която е разположена в края на зида откъм имота на ищцата. В имота на ответниците е построен гараж на калкан с лятната кухня на ищцата. Плочата на гаража се ползва от ответниците за тераса и са поставени метална ограда и простор. В имота на ответниците е построено и барбекю (външна камина), което се намира на гърба на постройка от допълващото застрояване в имота на ищцата. При така установените факти съдът е приел, че иска с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като (при заявен спор относно повърхността над/на зида) ищцата не е доказала правото й на собственост да се разпростира върху земната повърхност след основата на каменния зид, а е ограничено до мястото където той започва. По претенцията с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на простора е прието, че в тежест на ищцата е било да докаже, че съответното действие й пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик (като не е задължително това действие да се състои в изграждането на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ). В конкретния случай, както от разпита на свидетел С., така и от съдебно-техническата експертиза се установява, че просторът (два метални пръта свързани с 3 телени жици) е монтиран върху гаража на ответниците, като се разпростира над лятната кухня на ищцата. Недоказано останало твърдението, че това действие се отразява на ищцата при упражняване правото й на собственост. В показанията си свидетеля С. е заявил, че „има денивелация и водата от надпочвените води, дъжд и сняг се стича върху покрива”, но не е установено посоченото от свидетеля оттичане да е предпоставено от простора, тъй като той не променя естественото движение на водите (подпочвени или надпочвени) и топенето на снега. Съдът е съобразил и разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от Закона за водите, която урежда законен сервитут, по силата на който по-ниските имоти са служещи по отношение на съседните по-горни имоти и собствениците им са длъжни да приемат водата, която естествено се оттича от по-горните имоти. По делото не са събрани доказателства, че поставянето на простора обуславя наличието на по-голямо количество вода, което да се оттича в имота на ищцата, като по този начин да се ограничава упражняване правото й на собственост, поради което искът с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат простор, разположен на плочата на гаража им, е отхвърлен като неоснователен от въззивния съд. По отношение на металната ограда върху гаража и външната камина (барбекю) също е прието, че не са доказани предпоставките по чл. 109 ЗС. Не е установено тази ограда да представлява неоснователно действие или да създава състояние, което да ограничава или смущава упражняване правото на собственост на ищцата, да се отразява негативно на възможността й да упражнява в пълен обем правото си на собственост и да ползва пълноценно имота си. Недоказани са останали и твърденията, че изграденото от ответниците барбекю създава опасност от пожар и по някакъв начин пречи да се упражнява правото си на собственост върху УПИ ІІ-3715. Барбекюто е изградено с огнеупорни тухли, няма открит огън и няма предпоставки за пожар. Коминът отвежда дима и саждите на височина 1,80 м. над постройката на ищцата и не съществува опасност от замърсяване със сажди и дим. Относно ажурния парапет, поставен върху каменния зид на границата на имотите, е прието, че са доказани предпоставките по чл. 109 ЗС, тъй като чл. 48, ал. 5 ЗУТ допуска оградите да бъдат с височина до 2,20 м. над прилежащия терен. В случая общата височина на оградата от страната на ищцата е 2,30 м. (1,20 м. височина на каменния зид и 1,10 м. височина на ажурната ограда от ковано профилирано желязо). Отсъдено е, че процесната оградата е в отклонение от техническите изисквания, предвидени в ЗУТ, което само по себе си смущава упражняването правото на собственост. По насрещния иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е посочено, че в тежест на С. Г. М. и А. Г. П. е било да докажат правото си на собственост върху спорната част, която твърдят, че неправилно е заснета към съседния имот. Съгласно чл. 18, ал. 4, т. 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри допустимите стойности за отклонение в местоположението на точки за трайно материализирани граници е до 60 см. В случая отклонението на отразеното в кадастралния план от действителното положение на оградния зид е около 60 см., което намалява до 10 см. в северния край и достига до 30-40 см. в южния край. Следователно не е налице грешка в кадастралната карта, тъй като отклонението не надхвърля допустимите стойности, поради което насрещният иск с правно основание чл. 54, ал. ЗКИР е отхвърлен като неоснователен.
С касационната жалба на М. М. С. се атакува въззивното решение в частите му, с които са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 109 ЗС досежно простора, металната ограда върху гаража и външната камина (барбекю). Искането за допускане на касационното обжалване досежно иска по чл. 108 ЗС се поддържа при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без в изложението на касационните основания да е формулиран правен въпрос. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като подобно действие е в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационното обжалване не следва да се допуска. В касационната жалба се съдържа питането „След като въззивната инстанция отхвърли изцяло иска с правно основание чл. 108 ЗС, могат ли отново ответниците да поставят оградата си изцяло в края на каменния зид, от страна на имота на ищцата, без да спазват разпоредбите на чл. 48, ал. 3 ЗУТ ?”. Извън обстоятелството, че питането не търси принципно разрешение на правен проблем, следва да се отбележи, че въззивният съд не се е произнасял по такъв въпрос, поради което същият няма обуславящо значение за изхода на спора. Отсъствието на общото основание за допускане на касационното обжалване прави безпредметно обсъждането дали е налице допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложеното важи и по отношение на искането за допускане на касационното обжалване досежно иска по чл. 109 ЗС – също не е спазено изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК в смисъла му, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като не е формулиран правен въпрос, съответно – не съществува общата предпоставка за допускане на обжалване по касационната жалба на М. М. С..
Предвид изхода от произнасянето по първоначалната касационна жалба, на основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба на С. Г. М. и А. Г. П. не следва да се разглежда.
На основание чл. 81 ГПК и заявеното искане със списък на разноските (л. 62 от настоящото дело) касаторката М. М. С. следва да заплати на насрещната страна направените разноски за защита пред ВКС – сумата 600 лв., представляваща заплатено по банков път възнаграждение на адвокат К. за защитата на С. Г. М. и А. Г. П. пред ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 395 от 06.10.2016 г. по в.гр.д.№ 522/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, ГК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 287, ал. 4 ГПК, насрещна касационна жалба с вх.№ 10889 от 18.11.2016 г., подадена от С. Г. М. и А. Г. П. чрез адвокат Н. К. от АК – П. против въззивно решение № 395 от 06.10.2016 г. по в.гр.д.№ 522/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, ГК
ОСЪЖДА М. М. С. ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. М. и А. Г. П. сумата 600 (шестстотин) лева – разноски за защита пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ОБРЪЩА внимание на въззивния съд, че в касационната жалба на М. М. С. се съдържа искане по чл. 248 ГПК (л. 9 и 10 от наст.дело), по което компетентен да се произнесе е ОС – Пазарджик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: