О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
[населено място], 22.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 3219/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на ЗК [фирма] – София, подадена чрез юрисконсулт К. А. срещу решение №659/1.04.2013г., постановено по т.д. №2978/2012г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 6-състав. Касаторът иска отмяна на въззивното решение като неправилно. Представено е изложение на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК.
В отговор ответникът по касация [фирма] – [населено място] заявява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
СГС е сезиран с обективно съединени искове по чл.208, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД от [фирма] ответникът ЗК [фирма] да му заплати обезщетение по договор за застраховка „Каско”, поради настъпване на застрахователното събитие „кражба” на багер марка JCB модел І CH между 4.09.2010г. и 5.09.2010г. Първоинстанционният съд е отхвърлил двата иска като неоснователни. Въззивният съд е потвърдил решението на СГС при различни изводи за неоснователност на главния иск от тези на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че отказа на застрахователя да изплати на застрахованото лице обезщетение по договора за застраховка трябва да бъде мотивиран и при непосочване на определени обстоятелства в отказа, като основания да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят не може да се позове на тях в един по-късен момент. Предмет на спора и от там на съдебното производство са само посочените в отказа на застрахователя за плащане на застрахователното обезщетение основания, но не и тези направени с исковата молба. Поради тези изводи въззивният съд е обсъдил само задължението на застрахованото лице в ОУ на договора за застраховка в т.18.1, а именно МПС да е обезопасено с устройство съгласно Наредба № 104/8.1.2004г. с технически изправна и функционираща алармена инсталация. Застрахователят не може да откаже заплащане на обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, доколкото при наличие на знание от негова страна, че багерът е без монтирана алармена система и след като изрично не е поставил изискване от застрахованото лице да монтира това техническо средство. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.189, ал.4 КЗ доколкото застрахователят, който носи доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за неточно обявено или премълчаното обстоятелство, което да е оказало значение за настъпване на застрахователното събитие.
При допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК касаторът формулира въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и затова има значение на обуславящ изхода на спора въпрос : има ли право съдът да ограничава предмета на делото само до съдържанието на изготвеното по застрахователната преписка писмо – отказ и при постановяване на решението да преценява само тези възражения и твърдения. Допълнителният критерий е мотивиран с разпоредбата на чл.367, ал.2 ГПК, дава възможност на ответника в отговора на исковата молба да заяви възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които се основават тези възражения. Кодексът не установява други рамки относно съдържанието на отговора. Или касационното обжалване ще следва да бъде допуснато по въпрос, конкретизиран на основание т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС „Съдът може ли да ограничава предмета на делото само до съдържанието на изготвеното по застрахователната преписка писмо – отказ за заплащане на застрахователно обезщетение и при постановяване на решението да преценява само тези възражения и твърдения. Допустимо ли е застрахователят да заяви и други възражения в хода на процеса, извън тези в отказа за заплащане на застрахователното обезщетение по образуваната щета”.
Останалите два въпроса не покриват общото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото са относими към решаващата дейност на съда по същество по оценка на доказателствата по делото и приложението на материалния закон. Не се сочи неясна, непълна или противоречива правна норма, подлежаща на тълкуване, с оглед която и да биха се изследвали предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 връзка с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване на решение №659/2013г., постановено по в.т. дело №2978 /2012 г. на Софийския апелативен съд, 6 състав.
Да се съобщи на ЗК [фирма] – София да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението ДТ в размер на 865.43 лв. В противен случай делото ще бъде прекратено.
След внасяне на ДТ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание от председателя на първо търговско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: