О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София, 27,04,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1053/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “ Ф. ”А. – гр. Д. срещу решение № 16 от 23.04.2009г. по гр.д.37/09г. на Бургаски апелативен съд, с което след отмяна на решение №108/16.01.2009г. по гр.д. №118/08г. на Ямболски окръжен съд по същество е отхвърлeн предявения от дружеството – касатор против В. И. М. иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ответникът по касация – В. И. М. от гр. Я. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след преценка на данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба по същество с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С приложеното към жалбата, по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е формулирал материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд със своето решение, а именно – “с каква доказателствена сила се ползува нотариалния акт относно волеизявленията на страните по сделката и допустимо ли е в окончателния договор страните да изменят направени от тях съществени договорки в предварителния договор”. Като процесуалноправен въпрос е поставен въпроса относно това – допустимо ли е съдът да се произнася относно верността на волеизявленията на страните, отразени в нотариалния акт, без същият да е оспорен по съответния ред или да са наведени възражения за симулативност на сделката. С оглед така поставените въпроси е поддържано противоречие между приетото с обжалваното решение за това, че сумата е платена в изпълнение на предварителния договор без да се обсъжда, отразената в нотариалния акт тяхна воля и приетото в тази връзка с решение №70 от 11.05.2004г. по гр.д. №1402/03г. на ВКС, V г.о., за това, че със сключването на окончателния договор между страните може да бъде преодоляна всяка клауза на предварителния договор, а щом като нотариалният акт не е бил оборен се ползува с формална доказателствена сила. Поддържано е, че е налице и противоречие с решение №29 по гр.д. 1105/04г. на ОСГК на ВКС, относно това, че правни последици произвежда окончателния, а не предварителния договор. А по поставеният процесуалноправен въпрос е сочено противоречие при разрешаването му с решение № 869 от 03.01. 2006г. по гр.д. 1105/04г. на ВКС, ІІ г.о., с което е прието, че е недопустимо опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ със свидетелски показания, освен при изрично съгласие на страните. Сочено е в същия смисъл и противоречие с решения на съдилищата и по-конкретно решение №284/05г. на БОС.
С тези аргументи е обосновано наличие на предпоставките по чл.280, ал.1,т. 2 ГПК.
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Бургаски окръжен съд е приел, че макар и да няма представен предварителен договор за продажба на земеделски земи, сключен между страните, то наличието му се извежда от доказателствата събрани по спора- липсата на спор между тях за неговото сключване, удостоверение от нотариуса пред когото е бил изслушан такъв договор, а окончателната продажна цена по предварителния договор е изведена от представената сметка по чл.89 Закон за нотариусите. С оглед така установеното, въззивният съд е приел, че не била налице воля за промяна на договорената с предварителния договор цена, за което имало индициращи факти – изпратената от ищеца до ответника нотариална покана за отразяване на платената от него цена в нотариалния акт и свидетелските показания на св. Х, която установила, че вписване на по-ниската цена в нотариалния акт била по искане на купувача. Направен е извод, с оглед това за неоснователност на иска.
Поставените от касатора въпроси относно доказателствената сила на нотариалния акт спрямо изявленията на страните обективирани с него, допустимостта за промяна на съществените условия на предварителния договор с окончателния са релевантни за спора, тъй като са обосновали решаващия извод на съда за неоснователност на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД. Освен това, тези въпроси са решени от състава на апелативния съд и в противоречие с приетото с представените решения на ВКС. Така с решение №70 от 11.05.2004г. по гр.д. №1402/03г. на ВКС, V г.о. в случай, аналогичен като фактическа обстановка спрямо разглеждания, е било прието, че функцията на предварителния договор е да обвърже страните за възмездно прехвърляне на права, за които закона изисква форма за тяхната действителност, докато тези права се прехвърлят с окончателния договор, чието съдържание може да бъде различно от това на предварителния договор, съобразно изявената воля на страните и следващата от чл.9 ЗЗД свобода да предоговарят съществените условия на сделката, като е направен извод, че със сключването на окончателния договор между страните може да бъде преодоляна всяка клауза на предварителния договор и новата уговорка няма да бъде недействителна. Обосновано от касатора е и противоречие при разрешаване на поставените въпроси и с решение №29 по гр.д. 1105/04г. на ОСГК на ВКС, с което изрично е прието, че правни последици поражда само окончателното съгласие, обективирано от нотариалния акт, като не може да бъде заместена изричната окончателна воля на страните, постигната в окончателния договор и изразена в нотариалния акт с това, което те са проектирали с неокончателното им споразумение, което би определило съдържанието на сделката, само ако окончателния договор не е сключен. С оглед изложеното, налице са основания по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Поставеният процесуалноправен въпрос относно допустимостта, съдът да се произнася относно верността на волеизявленията на страните, отразени в нотариалния акт, без същият да е оспорен по съответния ред, респективно без направено възражение за симулативност на сделката, макар и релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, не може сам по себе си да съставлява основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК / каквато хипотеза е поддържал касатора/. С приложеното решение № 869 от 03.01. 2006г. по гр.д. 1105/04г. на ВКС, ІІ г.о., с което е прието, че е недопустимо опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ със свидетелски показания, освен при изрично съгласие на страните в какъвто смисъл е и твърдяното противоречие с изводите на въззивния съд е ирелевантно, тъй като този извод е направен при хипотеза, различна от разглежданата и касае недопустимост на свидетелски показания в случаите на чл.133, ал.1, б. “е” ГПК – за опровергаване на изходящ от страната частен документ, какъвто не е разглеждания случай. Освен това тези разрешения нямат относимост към поставения процесуалноправен въпрос.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1935.19 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16 от 23.04.2009г. по гр.д.37/09г. на Бургаски апелативен съд
УКАЗВА на касатора- “Ф” А. – гр. Д. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1935.19 лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: