1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 321
гр.София, 14.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
седми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Илиев
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров
Александър Цонев
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4414/ 2016 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на Л. П. К. вх.№ 1045236/ 10.11.2014 г, уточнена с молба вх.№ 10015190/ 12.01.2015 г, за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 10077/ 2012 г, с което е отхвърлен предявения от молителката против [фирма] иск, квалифициран по чл.109 ЗС, за преустановяване на неоснователни действия по прекарване на водопровод, електричество и ремонт на изоставена съществуваща постройка и изграждане на кафене, осъществявани в У. ІV – 1720 от кв.80а по плана на [населено място], собственост на Л. П. К..
Молителката поддържа, че решението е неправилно, тъй като отрича собственическите й права върху процесния имот въз основа на документи с невярно съдържание. Изводът на съда, че върху този имот е имало законно изградена постройка към момента на влизане в сила на реституционното законодателство, се основавал на представени от ответната страна писмени доказателства, които въвели съда в заблуждение относно местонахождението на въпросната постройка. Тя се намирала не в реституираният на ищцата имот, а в друг, който няма нищо общо с делото. Счита, че твърденията й се установяват от новооткритите писмени доказателства – служебна скица от 1960 г. и скица от 14.09.2001 г., скица на У. ІV-1720 с придаваем имот пл.№ 1952, договор за приватизационна продажба и меморандум, въз основа на който е сключен, договор за продажба на имот пл.№ 1952 от 06.04.2012 г., актове за държавна собственост № 04183/ 2004 г. и № 04710/ 2004 г. Поради това моли влязлото в сила решение да бъде отменено.
Ответната страна [фирма] оспорва молбата. Счита, че част от представените писмени доказателства не са нови, доколкото молителката признава, че е разполагала с тях още докато делото е било висящо пред инстанциите по същество. Освен това заявява, че документите са без значение за делото, тъй като нямат отношение към законността на постройката в процесния имот, а и искът е отхвърлен поради преустановяване на пречещите действия в хода на процеса. Излага и довод, че страната не е била в обективна невъзможност да се снабди с тези писмени доказателства при редовния ход на производството и да ги представи за приемане по делото.
Върховният касационен съд намира молбата за отмяна за допустима, но разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлен иск за преустановяване на неоснователни действия по прекарване на водопровод, електричество и ремонт на изоставена съществуваща постройка и изграждане на кафене от страна на ответника в собствен на ищцата имот. Искът е квалифициран по чл.109 ЗС, като инстанцията по същество е ползвала събраните от първостепенния съд доказателства и приетия пред нея договор за продажба на имот пл.№ 1952 от 06.04.2012 г. Представеният от ищцата информационен меморандум въззивният съд отказал да приеме по съображения, че същият не представлява ново писмено доказателство. Той направил собствени фактически констатации въз основа на доказателствата по делото и извел от правна страна, че не са налице предпоставките за уважаване на иска. Ищцата не била доказала твърденията си за придобиване на собствеността, тъй като твърдяния от нея придобивен способ бил реституция по чл.2 ал.2 ЗВСОНИ, а реституционният ефект настъпвал само ако отнетият имот съществува реално във вида, в който е отчужден към 1997 г, когато влязла в сила нормата на чл.2 ал.3 ЗВСОНИ. В задължителната практика на ВКС се приемало, че при наличие на законно строителство върху отнетия имот, извършено преди 1992 г, същият не съществува във вида, в който е отнет. Доколкото върху имота е бил изграден законно контролно-пропускателен пункт през 1986 г., то не е настъпил реституционният ефект, на който ищцата се позовава и тя нямала активна легитимация да предяви иска. От друга страна този иск можело да бъде уважен само доколкото се установят твърдяните неоснователни действия на ответника, които смущават собственика и му пречат да упражнява правата си. Страните не спорели, че към момента на устните състезания твърдяните от ищцата пречещи действия са преустановени, поради което и на това основание претенцията за осъждане на ответника да ги преустанови е счетена за неоснователна.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, писмените доказателства, на които ищцата се позовава, не могат да обусловят приложението на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Отмяната на влезли в сила решения при откриване на нови писмени доказателства има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Поради това дефинитивно не могат да бъдат нови доказателства представените от молителката скица на У. ІV-1720 от 14.02.2011 г., договор за продажба на имот от 06.04.2012 г. и информационен меморандум. С тези доказателства ищцата е разполагала в хода на производството: скицата е представена с исковата молба и е приета като доказателство, договорът от 06.04.2012 г. е представен пред въззивния съд и е приет като доказателство, а меморандумът е представен пред въззивния съд и приемането му е отказано. Въпросът дали този отказ е законосъобразен не може да се поставя в настоящето производство – с изчерпването на възможностите за инстанционен контрол евентуалните процесуални нарушения, допуснати от съда по същество, не могат да бъдат отстранени. Въззивното решение, чиято отмяна се иска, не е допуснато до касационно обжалване (с определение на Върховен касационен съд, І г.о. от 17.10.2014 г. по гр.д.№ 4480/ 2014 г.). Поради това не може да се обсъжда правилен ли е отказът на съда по същество да приеме меморандума, но той не е ново доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК.
Останалите приложени към молбата документи са нови, но те не са от съществено значение за делото. Това е така, защото негаторният иск е отхвърлен на две основания: първото е, че ищцата не е собственик на имота, а второто – че от страна на ответника не се извършват пречещи действия. Нито едно от приложените към молбата доказателства няма отношение към извода на въззивния съд, че ответникът не извършва действия в процесния имот, които да накърняват правната сфера на ищцата. Поради това дори да е възможно от тези доказателства да се установи собствеността, то искът не би бил уважен, а следователно документите не са от съществено значение за делото. Обратното би следвало, ако решението по негаторния иск се ползваше със сила на пресъдено нещо относно правото на собственост, но такава сила обжалваният акт не формира.
Освен изложеното, въпросните документи не установяват твърденията на молителката. Нито скиците, нито договорът за приватизационна продажба на 67 % от капитала на ответното дружество, нито актовете за държавна собственост от 2004 г. и 2011 г. имат отношение към фактическите изводи на съда. Законното построяване на контролно – пропускателния пункт в процесния имот преди 1992 г. е прието за установено от въззивния съд въз основа на заключение на техническа експертиза, разрешение за строеж от 27.02.1984 г. и протокол на приемателна комисия за завършване на обекта в срок 20.12.1986 г. Представените от молителката документи не са в състояние да опровергаят горепосочените доказателства, тъй като само от тях не може да се установи твърдението й, че пунктът е изграден в друг (а не в процесния) имот.
Доводите на молителката за неправилност на изводите на въззивния съд в решението, чиято отмяна се иска, не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Правилността на решението може да се проверява само по реда на инстанционния контрол, а възможността за това е изчерпана.
Предвид отхвърлянето на молбата за отмяна на ответната по нея страна следва да бъдат присъдени направените в производството разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. П. К. вх.№ 1045236/ 10.11.2014 г, уточнена с молба вх.№ 10015190/ 12.01.2015 г, за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 10077/ 2012 г.
ОСЪЖДА Л. П. К., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], 1 200 (хиляда и двеста лева) разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: