4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
гр. София, 17.06.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1398 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. С., представляван от адв. Й. Й., срещу решение № 29 от 29.01.2014г. по в.гр.д. № 398/2013г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, в частта, с която след частична отмяна на решение № 107 от 23.07.2013г. по т.д. № 303/2013г. на Великотърновски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК [фирма] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му А. С. Д., настъпила на 23.11.2011г. при ПТП, за разликата над 60 000 лева до 100 000 лева, ЗК [фирма] е осъдено да заплати на касатора разноски за въззивното производство в размер на 1 057 лева, а касаторът е осъден да заплати на ЗК [фирма] разноски за въззивното производство в размер на 1 393 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че в нарушение на чл.52 ЗЗД и на практиката на ВКС въззивният съд е приложил само част от критериите, необходими за точното прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗД и въведени от задължителната за съдилищата съдебна практика, като не са съобразени фактите и обстоятелствата, свързани с личността на увредения, икономическият растеж, стандарта на живот и икономическата конюнктура в страната към датата на деликта, както и продължителността и степента на интензитет на вредоносните последици. Твърди, че въззивният съд е въвел нов, недопустим критерий за определяне размера на дължимото обезщетение, като е мотивирал намаляването на размера на обезщетението с обстоятелството, че ищецът и баща му не са живели в едно домакинство и са изградени в социален и личностен план индивиди. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните материалноправни въпроси, отговорът на които е от значение за точното прилагане на правото, чрез осъвременяване на практиката на ВКС:
1. Длъжен ли е съдът при определяне на размера на обезщетение за вреди от непозволено увреждане /смърт/, при прилагане на принципа на справедливостта, закрепен в чл.52 ЗЗД, да използва следните критерии за справедливост: внезапността на настъпилата смърт на пострадалия; динамиката на икономическите процеси и икономическата конюнктура в страната; продължителността и интензитета на вредоносните последици, понасяни от лицето?
2. Съставлява ли живеенето в едно домакинство от ищеца и починалото лице критерий за определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане при прилагане на принципа на справедливостта, закрепен в чл.52 ЗЗД?
Ответникът по касация ЗК [фирма] представя отговор, с който
оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд, след като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от С. А. С. против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на баща му, настъпила при ПТП на 23.11.2011г., за разликата над 60 000 лева до 100 000 лева. За да достигне до този извод, въззивният съд, след като е приел за доказано наличието на предпоставките за уважаване на предявения иск, е обсъдил събраните по делото гласни доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди и е приел за установено, че ищецът и пострадалият са поддържали добри отношения, между тях е съществувала привързаност и емоционална връзка, често са се срещали, като всеки от тях е посещавал дома на другия. Приел е за установено въз основа на гласните доказателства, че пострадалият е оказал особено силна подкрепа на ищеца, когато на 25.06.2010г. при ПТП 18 годишната му дъщеря е изпаднала в мозъчна смърт и родителите й се съгласили да бъдат експлантирани нейните органи, както и че смъртта на баща му, настъпила също при ПТП през период от малко повече от една година, се отразила негативно и на психическото състояние на ищеца. Въззивният съд е изложил съображения, че загубата на родител е голяма и тежка психическа травма, като възрастта на пострадалия и на сина му не съставляват самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между тях. Посочил е, че при определяне на обезщетението съобразява обстоятелството, че ищецът и баща му не са живели в едно домакинство и са изградени в социален и личностен план индивиди, поради което не присъжда обезщетение в максималния претендиран размер.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните в изложението материалноправни въпроси следва да се уточнят в следния смисъл: Относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на деликвента. Тези въпроси са значими за изхода на делото, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Налице е и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, тъй като даденото от апелативния съд разрешение на тези въпроси е в отклонение от константната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968 год., както и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС – решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о. и др. Съгласно тази съдебна практика, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение, което в случая апелативният съд не е направил.
По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му отхвърлителна част.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, поради което не следва да заплащат държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29 от 29.01.2014г. по в.гр.д. № 398/2013г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, в частта, с която след частична отмяна на решение № 107 от 23.07.2013г. по т.д. № 303/2013г. на Великотърновски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от С. А. С., гр П. против ЗК [фирма] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му А. С. Д., настъпила на 23.11.2011г. при ПТП, за разликата над 60 000 лева до 100 000 лева, ЗК [фирма] е осъдено да заплати на касатора разноски за въззивното производство в размер на 1 057 лева, а касаторът е осъден да заплати на ЗК [фирма] разноски за въззивното производство в размер на 1 393 лева.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: